>PR уроци

>Сгащването на Бойко Борисов с въпроса какво мисли за инициативата във Фейсбук “Един ден без…” е много голям PR гаф и при по-критични обстоятелства спокойно би могъл да доведе до увеличаване на безработицата с един човек. Премиерът или изобщо няма PR човек, или си мисли, че сам може да си прави PR-а, или PR-ът му го е страх да говори с него по всяко време. Ако последното е вярно, важи приказката за мечката и гората. Не може инициативата да е обявена на 26 юни в неделя, а на 27-и в понеделник министър-председателят хал хабер да си няма какво се случва по социалните медии! Лошо, Седларов, лошо. Иначе единственият печеливш отговор на този въпрос може да бъде: “Чудесна идея, подкрепям я, нека да го направим!” Може и с малко крива усмивка, но важното е да събереш сили да произнесеш думите. Обаче…късно е либе за китка, както се казва. И ако влезнем в тона на премиера за българите и кучета, можем да добавим само, че ако българите са като кучетата, то кучетата са като Бойко Борисов: въртят опашка само като ги хвалиш, иначе хапят.

>Колко "протестиращи" могат да се съберат на върха на въображението?

>Вървя си вчера към жълтите павета, летен софийски следобед, жега. Някъде след подлеза на Университета, гледам на сянка под дърветата насядали хора, които приличат на бригади строителни работници, помайват се и се подхилкват…решавам, че наблизо има строителен обкет. Към Коня обаче виждам, че множеството се увеличава. Да се увеличава, да се увеличава, колко да се увеличава – преко сили триста души, плюс минус 50. Някои държат плакати с равномерно надписани лозунги (никакво чувство и никаква непринуденост), от които нищо не се разбира. Веят се български и европейски знамена. Хората са спокойни, от време на време един “лидер на общественото мнение” подгрява унилата атмосфера от високоговорител. Макар и доста трудно, се разбира, че става дума за Закона за управление на отпадъците. През ума ми минава, че повечето от тия хора за пръв път чуват за тоя закон в момента, ако чуват нещо изобщо…
Вечерта гледам новини…Според Би Ти Ви протестиращите са над 1000 и в близък план изглеждат съвсем като истински. Това обаче не е всичко. Според други медии протестиращите са ни повече, ни по-малко, а 5000 (де бре!), според “Труд” са хиляди, а според TV7 – 3000. Интересно наистина, да не съм минала покрай някой друг “протест”? Чест прави само на Дарик радио, че отбелязва неопределеното “няколкостотин души”. И то си е баш така, даже със закръгляването. И понеже се чуват (четат) и гласове в защита на този хубав бизнес, бизнеса със скрап, не мога да не обобщя казаното с един цветист коментар под информацията от портала на Дарик:

Мариан – 22.06.2011 г. 21:00:21
Чета, че топ идиотите предпочитат пътищата да са без шахти, асансьорите без части, електроснабдяването без кабели, ЖП без релси.
Това ли искате, кретени?

>Какъв Шенген, какви 5 лева…

>Станалото е банално и сигурно се е случвало на всеки втори – откраднат портфейл с пари и документи. Като ти се случи на теб обаче винаги ти се струва по-сериозно отколкото като се случи на другите. Затова опитът е полезен, особено в комуникацията с родната полиция. Служителят по телефона е много любезен и ме кани да отида в РПУ-то. Там обаче в приемната ме посреща девойка в униформа, която ми задава въпроса: “Каква е вашата цел?”. Аз решавам, че това на човешки език трябва да е нещо като “Разкажете какво се случи?” и започвам накратко. Тя обаче ме прекъсва: “Не, не, кажете ми какво искате да постигнете с идването си тук?”, пита ме още по-строго тя…На това място аз започвам да се питам в РПУ ли съм или на интервю за работа, където някой бездарен ейч ар (кадровик) ми задава малоумните си въпроси. Въпреки че скоро съм преживяла стрес, горе долу бързо ми светва под шапката, че девойката е инструктирана да ме разкара. Първо ми казва, че едва ли ще си върна скромната сума от портфейла и затова по-добре да не я пиша. После добавя, че този циганин и да го хванат, най-много да му наложат глоба (на това място си казвам, че толерантността ни май е отишла доста далече). Разбирам обаче и друго – че за полицайката “чернокож” означава ром и започвам внимателно да й обяснявам, че случаят не е точно такъв и че съм видяла крадеца отблизо. “Ау, така ли!”, искрено се изненадва тя на откритието и добавя: “Ами то тогава как ще разпознаете…”, с което окончателно ме хвърля в оркестъра! Както и да е – играем си още малко на котка и мишка, аз настоявам да си получа бележката за изгубени лични документи, тя пък ми казва, че окей обаче след 7 работни дни, пускам си декларациите, които ми дава да попълня, взимам си едно листче с някакъв номер и банкова сметка, за да им внеса 2,50 лв. за положения труд и си обирам партакешите леко развеселена и доста омерзена.
След ден и половина работно време, отивам да си подам документите за нова лична карта – естествено никой не ми опрощава таксата, но поне нямам глоба. Каква е изненадата ми, а и на много любезната служителка в паспортното, като и двете разбираме, че личната ми карта в базата данни на МВР още е…валидна! Започвам да се моля наум някой да не си е изтеглил жилищен кредит с нея…Жената на гишето силно се притеснява и се заема да ми оправи картата, като преди това трябва отново да попълня декларация, защото тая дето я попълвах вчера още не са й пораснали крака та да стигне до паспортното (разстоянието от него до РПУ-то е около 50 м).
На връщане по радиото в колата слушам, че са ни резнали крилцата за Шенген…Какъв Шенген, бе хора, какви 5 лева!

>От всичко театър не става

>Не съм вярвала, че театралното представление, което няма да издържа докрая и ще си тръгна по-рано, ще е постановка на Александър Морфов. Подведена от суперлативите, дочути оттук-оттам, склонявам да отида на “Полет над кукувиче гнездо” в Народния театър. Макар че ме е глождило съмнението какъв театър ще излезе от известната книга на Кен Киси, особено след филма на Милош Форман, който всъщност я прави истински известна.
…Въпреки чудесната сцена и много добри декори, още в първата сцена се убеждавам, че сравнението с филма е болезнено. То е сигурно нещо като това да гледаш “Котките” в Софийския Музикален театър, след като си го гледал на Бродуей (само предполагам). Толкова е болезнено, че ти се приисква да отидеш и да си изтеглиш филма от интернет. Да, Иван Бърнев в ролята на Били е много добър, но един Бърнев театър не прави. Пък и това все пак е второстепенна, а не главна роля. Изненадващо, всички останали актьори са възприели изкуственото рецитиране на реплики, тип “Стъклен дом”, което убива и без това липсващата истинска страст в играта им. Казват, че и Деян Донков бил голяма звезда, обаче неестественият му смях кърти последното останало търпение в (част от) зрителите. Всъщност, някои започват да си тръгват много по-рано от мен.
Като капак на всичко, постановката е чисто преразказване на сюжета на романа, без никакъв заден план. Едно време като гледахме филма, задният ни план бяха оковите на соца. Обаче окови има винаги и сестри Реджит също. И да изпуснеш възможностите, които дава този текст в едно актуално изкуство като театъра, което ти дава безкрайни възможности за импровизация, си е чиста лудост. Е, вярно, че публиката много се смее, когато Деян Донков псува на майка, но не на всички им е смешно от това. Не знам, не знам…Голям залък е лапнал Морфов с това представление. И очевидно се е задавил. На гърба на програмата виждам, че постановката е направена с подкрепата на Американската фондация за България. Тцъ, тцъ, тцъ…да не би да е поръчка, питам се? И си отговарям, че дори и да е било поръчка, пак можеше да се направи по-добре.