>Разказите на Гришам

>

„Окръг Форд” е най-добрата книга на Джон Гришам досега. Той за пръв път използва чувството си за хумор с такава свобода. Някои от разказите са изключително забавни, а три са истински шедьоври. Една незабравима книга. – Пат Конрой

Това е най-неподходящата рецензия за разказите на Джон Гришам “Окръг Форд”, които случайно ми попаднаха на Панаира на книгата т.г. Не знам дали е най-добрата, но със сигурност това е най-различната книга на Гришам. Той е все така добър разказвач, но историите, които разказва са по-скоро мрачни и тъжни и много по-малко забавни. Даже, бих казала, животът, който описва в затънтеното южняшко градче, е толкова ужасяващ, че ако ги беше написал малко по-рано от 20 години назад (както е в действителност), щяха да го издадат и по време на тоталитаризма. Можеше дори да го поканят на международна среща на писателите…
Героите, които Гришам описва, или мамят, или лъжат, или крадат, или обмислят как да направят някое от тези три неща. Някои са убийци и разказът е за последните им дни преди да ги пъхнат в газовата камера (нейното действие също е описано подробно). Предполагам, че след като е написал тази книга в началото на шеметната си кариера, Гришам доста бързо е осъзнал, че хората не искат да им разказваш колко гаден може да бъде животът. Хората искат да се забавляват и да забравят. И е взел завоя. Умно момче. А разказите му все пак си струват.

>Мъртвите и Фейсбук

>Харесва ли ни или не, но Фейсбук вече се населява и от…починали хора. Техните профили продължават да съществуват и даже да бъдат активни, благодарение на някои от близките им. Когато за първи път се сблъсках с това по повод смъртта на човек, когото индиректно познавах и за чиято неочаквана смърт разбрах от социалната мрежа, стори ми се крайно неподходящо съпругата му да поддържа страницата му месеци наред след като той си беше отишъл от този свят. Разбира се, скръбта оправдава такова решение, защото вероятно е вид утешение да се занимаваш с това. В същото време, когато някакви хора започнат да се обръщат към мъртвия и да пишат по стената му сякаш е жив и сякаш Марк Зукърбърг вече е сключил договор и с Оня свят, нещата започват да изглеждат леко идиотски…Хранителни добавки за добро зрение от Silabg.com
Година и нещо по-късно вече не мисля така. Фейсбук ме подсеща, че днес е рождения ден на този човек. Отварям страницата му. Там вече има доста по-малко хора, за него се сещат роднините му и най-близките му приятели, обменят по няколко думи за него, спомнят си годините прекарани заедно и хубавите неща, които са ги свързали. Давам си сметка, че това е своеобразна виртуална панахида или виртуално публикуване на некролог, който кара близките и познатите да си спомнят за някого. Истерията на нещастието е отминала, хората са спокойни и по-малко тъжни. Това вече не изглежда неестествено. Проблемът е, че този факт трябва някак да се отбележи – също както пола или географското местоположение например. Иначе се изпада в неловката ситуация Фейсбук да ти предложи приятелство с някой, който вече го няма…

>В жегата – "граните"

>
“Граните” (ударението е върху средната сричка) е южно-италианското название на сладолед без мляко. На български имало нещо подобно, което се наричало “скрежина”. Разликата е, че българското се състои от оцветители, вода и захар, докато италианското е само с пресни плодове. Приготвянето му е лесно на пръв поглед, но има известни трудности докато се улучи правилната консистенция.
Най-известната рецепта е с лимони. Пропорцията е на 1 л вода – сок от 4 прясноизцедени лимона. Водата се кипва със 150-200 гр. захар за около 2 минути. Към получената смес се добавя сока от четирите изцедени лимона (предварително измити и обелени). В сместа от водата, захарта и лимоновия сок се добавят лимоновите кори и всичко престоява 30 минути. След това се прецежда, изстива и се слага във фризера. Тук идва деликатният момент, защото според силата на това съоръжение сместа може да престои половин-един час или повече. Най-добре е да я наблюдавате първия път по-честичко, за да уцелите момента и да не стане на лед, а на вкусни плодови кристали. Накрая е добре да има още едно разбъркване с миксера.
Вторият вариант е със слабо кафе (шварц или друго, а защо не и безкофеиново?). Половин литър кафе се смесва със захар на вкус и се действа по гореописания начин.
Най-вкусно обаче е с червени горски плодове, за предпочитане – ягоди. Там официалната пропорция не ми е известна, но предполагам, че не е много трудно да я налучкате сами.

>От "Топлофикация" с любов!

>

Супергрижовност е започнала да проявява столичната “Топлофикация” към клиентите си. Тя, разбира се, не е първата фирма за публични услуги, която бомбардира абонатите си с реклами и на практика предоставя личните им данни за корпоративни цели. Вече сме свикнали да получаваме брошурки от банки, застрахователи и др. с месечните си сметки.
Последният пример обаче е затрогващ. В случая не става дума за отделна брошура или листовка, а за “рекламна площ” върху собствената ви сметка за парно. В долната една трета на страницата има реклама на…частна кредитна институция за малки заеми. Точно под сумата, която дължите на монополиста, е разположен призивът за взимане на мини кредит, а рекламният слоган гласи: “Пари навреме”. Това пък автоматично ви подсеща, че ако нямате пари да платите за парното, можете да се обърнете и към…фирмата от рекламата. Тя от своя страна дава суми до 1000 лв. за има няма 20 минути без поръчител, без обезпечение, без нищо (поне така пише), само да искаш да вземеш. Иначе оскъпяването е сериозно – около 20-25 %. Има малки заеми и за пенсионери – така де, нали взимат пенсии! Ако случайно не се издължите навреме ще ви предложат и удължен погасителен план. Изобщо – голяма грижа, голямо нещо! Много мило наистина…Дали биха пуснали и реклама на климатици?

>PR уроци II част

>Този пост няма връзка с предишния, но има връзка с ПР-а. Не съм чела нито една статия на покойната Васа Ганчева и изобщо не я познавам. Това, което се случи с нея обаче поставя наистина важни въпроси, на които като че никой не иска да отговори. Гледах репортажа със скрита камера за нея и той е повече от ясен. Проблемът е, че същото, което е правила тя, са правили и Иван и Андрей, а също и Нова телевизия, а също и повечето от медиите, които отразиха скандала, само че в далеч по-големи размери…А това, което всички те правят, е най-прост ПР. Проблемът на ПР-а е, че е неморален. Както и да го увъртаме, това е положението. ПР-ът е като рекламата – лъжлив, неискрен и подвеждащ, и нищо не може да се направи срещу това. Е, познавам и фирми (обикновено международни), които отказват да плащат на медиите, за да изпълнят ПР договорите си. Тогава? Ами тогава, ако работиш за такава фирма, изнамираш всичките си приятели по трасето и го удряш на молба. И…някои от тях наистина се оказват приятели. Няма друг начин.
Иначе разликата в един или друг подход е само в това доколко си директен, какъвто е случаят със скритата камера на Нова, и доколко си префинен и можеш да облечеш нещата в една по-различна форма като договор, фирма, ПР услуги и т.н.
Вторият важен въпрос е защо за обект на репортажа със скрита камера не беше избран някой друг, далеч по-известен от пострадалата журналист, главен редактор или собственик на медия? Хващам се на бас, че има случаи, от които щеше да стане страхотен материал! Дето се вика гилдията си ги знае поименно. Само че нещата са много комплицирани…Ами да, такива са.
И накрая, без да иска Вежди Рашидов, който може би имаше нещо друго предвид, всъщност каза самата истина: “Васа показа синдрома на медиите.” Показа го наистина. Парадоксът е, че самите медии доброволно и ентусиазирано участваха в показването. Дали въобще разбраха какво правят?