>Слоган срещу химн – 1:1/2

>След като ни втрещи подобаващо с партийния си химн, ГЕРБ излезе с един по-сполучлив слоган за изборите. Ликвидната метатеза между ГЕРБ и “Градим България” не е най-голямата му заслуга – слоганът е кратък, запомнящ се и подходящ за поставяне върху рекламни материали. Мотото очевидно има пряка връзка с предстоящата номинация за президент на Росен Плевнелиев, който “гради” магистрали, както и с любимото занимание на премиера, който им реже лентите. Т.е. който и от двамата да се яви за президент – все да му е подходящо. Десният електорат може да направи асоциация със “Строители на съвременна България”, а левият – с бригадирското движение от средата на миналия век. За привържениците на Б.Б. в център ляво помагат и някои характерни изрази на Росен Плевнелиев като: “Както Партията реши…”, “Каквото каже Партията…” или “Аз ще се съобразя с мнението на Партията”.
Идеята обаче да се променя думата “България” според града, в който се провеждат местните избори, не е най-добрата. Защото ако “Градим Бургас” и “Градим Варна” може и да звучи горе-долу добре, то “Градим Луковит” няма да изглежда идеално, просто защото там нищо не се гради. А “Градим Правец” ще е направо многозначително… При това винаги съществува опасността естествената мисловна реакция да бъде: “Ако това ви е градежът – мерси!” Докато “Градим България” си е едно такова по-общо и неангажиращо твърдение и винаги може да се каже – е, да, все има нещо изградено, макар че като се замисля, по линия на магистралите имаме едни 20 км “Люлин”. И много репортажи, разбира се. Вярно е, че бяха проведени и търговете за “Тракия”, което понякога е по-трудно от самото строителство.
Както добрият слоган има някои недостатъци, така и в кичозния химн има нещо положително. Сега поне, като посрещат Б.Б., вече могат да му го пускат него вместо музиката от “Кръстника”

>ЗдравоСловно отслабване с…паста и пица

>

Миналата седмица блокирах една реклама в блога си, която беше за “здравоЗловно отслабване“. Очевидно неграмотността вече се шири и сред авторите на рекламни текстове (дали да не ги пратим и тях да направят по един тест на PISA?). Блокирах я, не само защото е отвратително да четеш реклами с правописни грешки, а и защото вярвам, че всички начини за отслабване с хапчета, добавки и други подобни са толкова вредни за физическото здраве, колкото гледането на карти е вредно за психическото. Целта на този пост е да пропагандира т.нар. средиземноморска диета откъм италианското крайбрежие, след като с очите си видях огромната пропаст, която зее между българското разбиране за италианска храна и истинската й същност.
Струва ми се, че истинската й същност залага на т.нар. хранителна пирамида, дето са ни я преподавали в училище. В нея най-отдолу са зърнените храни (т.е. най-много трябва да се консумират), после зеленчуците и плодовете, след това млечни, яйца, риба, месо и накрая на тясното връхче т.нар. “за душата”, разбирай – сладките неща.
Чувала съм, че от италианската паста не се пълнеело, понеже била много специална и такава нямало у нас. Може и така да е. Скромните ми наблюдения обаче са, че италианците освен пастата, наблягат само на доматения сос, като хвърлят вътре или малко пармезан в добавка или две три хапки риба. Може и някакво месо, обаче месото по принцип се яде не по-често от веднъж на три дена. А как ние я разбираме пастата? Ние я разбираме с шунка, гъби, сирене и половин кило настърган кашкавал отгоре. Това, естествено рязко вдига калоричността.
Същите са и идеологическите разлики между българската и италианската пица. Италианците правят един тънък блат, заливат го с доматения сос и малко зехтин, мятат някое и друго парче моцарела отгоре (ама не да я покрият със сирене като пъзел) и…толкоз. Как ние я ядем пицата? Ами слагаме й пак сирене, шунка, кашкавал и гъби, кисели краставички, лук, чушки, пиле, защо не и малко луканчица, и накрая я покриваме с настърган кашкавал, като че ще я предпазваме от слънчево изгаряне. Така пицата се превръща от тесто с нещо отгоре в “нещо” с тесто отдолу. И вярно, че не става за отслабване.
Какво да кажем за салатите? Консумирането на зеленчуци за българина се е превърнало в ядене на салати, за които най-важното е да са големи и вътре да има много неща. Нашите салати са на принципа – “Дай всичко от хладилника!” и “Колкото повече – толкова повече!” А то като е по много – и от салати се дебелее. Истинското ядене на зеленчук си е просто ядене на зеленчук – резнат на две с малко сол и зехтин в добавка (но не е задължително).Хранителни добавки за здраво сърце от Silabg.com
Изглежда, че италианската кухня, подобно на китайската, страда от национални “подобрения” в зависимост от това какви са вкусовете на страната, в която се приготвя. Казват, че това, което се яде в Китай има малко общо с това, дето си го поръчваме за вкъщи от китайските ресторанти.
Тъй или иначе с паста и пица наистина може да се отслабне (проверено е), само че като се набляга на пастата и тестото, а не на добавките. Ето една примерна програма: закуска – кафе и бисквити, обяд – паста (по италианския начин), вечеря – пица (по италианския начин). Между обяда и вечерята може даже да изядете един сладолед, но приготвен по

>Някой трябва да казва на децата "Не убивай!"

>Първият път беше, когато две момичета убиха приятелката си, защото за нещо й били завиждали (всъщност това ли беше първият път?). После…после случаите станаха доста повече – за злато, за канабис, от гняв… Започнахме просто да ги отчитаме и да казваме на глас или наум “Ужас!”. След това – да ги забравяме. Никой не иска да живее дълго с ужасните мисли. А по всичко личи, че на децата просто някой трябва да започне да им казва: “Не убивай!” Сигурно ще бъде от полза, просто защото никой не им го е казвал досега. А се налага. Например: “В този филм и в тази игра се убиват, но ти не прави не така, не е хубаво.” Или: “Излез навън да си играеш, но не убивай!” Може й: “Изяж си яденето и се измий зъбите. И не убивай!” Също: “Това е нож. С него можеш да си отрежеш хляб и да убиеш. Но ти не убивай!”
А защо не: “Обичам те! Не убивай!”

>За какво ни трябва грамотността?

>Грамотността ни трябва първо, за да имаме образована нация и чак след това, за да не се изложим пред чужденците. Точно обратното излиза от челната статия на в. “Труд” днес, която, освен че представлява недотам скрита реклама на продуктите на една частна фирма, които тя ще продава на пазара по 10 лв. парчето, е и силно манипулативна.
Вече старите и употребявани тестове на световното изследване на знания на 15 годишни ученици PISA са представени като панацея за грамотността на българските ученици. Цялата работа пък била, че догодина ще има пак такива тестове (само че по природни науки) и затова сега – дай, юруш на марулите, да обучаваме учители и ученици, да се готвят бързо, много да надобреят и в края на мандата да не сме пак на последните места.
Първо, ако образованието на едно 15 годишно дете (8 или 9 клас) e претупвано в продължеие на 8-9 години, никаква подготовка за няколко месеца няма да оправи нещата.
Второ, когато прави тестове в страните-участнички, PISA произволно посочва в кои и какви училища те да се проведат – разбирай от София до Горно Нанадолнище. Което, за съжаление, означава, че няма как да подготвиш най-добрия си контингент.
Трето – да се научиш да работиш правилно по тестове не винаги значи, че задължително ще станеш по-грамотен. Защото всеки тест има стратегия за успешно минаване. Ако й хванеш цаката – сертификатът ти е вкърпа вързан. Справка – чуждоезиковото обучение.
И накрая – защо поколенията на 20 век все пак сме грамотни, а тези на 21 – не? И как да променим това? Има само един начин и учителите много пъти са го казвали – повече часове за упражнения и по-малко излишен материал в програмите. Това обаче е твърде просто, за да бъде направено. Друго си е нещо по-така…Като тестовете на PISA например.
А ако толкова не искаме да се излагаме, има един много лесен начин – да не участваме, докато не си оправим грамотността. Защото проучванията на PISA са платени и никоя държава не е длъжна да се включи.

>Пост за кюфтета

>

Стига вече политика. Да си оправим вкуса с един пост за кюфтета, без подтекст от рода на “депутатски кюфтета”, “а га яде кифтетата ни рива…” и т.н. Много близо до град Бургас, като пътувате към него от юг, се намира един забутан ресторант, за който можете да научите само от бургазлии. За да стигнете дотам, трябва да завиете на отбивката за Ясна поляна и след това веднага вляво. Официалното му наименование е “Росенец”, а партизанското – “Хубавото кюфте”, “Вкусното кебапче”, “Вкусното кюфте” и под. Пиронът на програмата са кюфтетата. Носи им се славата на най-вкусните кюфтета в близките околности. Заведението е далеч от всякакъв лукс и изисканост. Стои си там от десетки години. Даже е полу на самообслужване. Поръчвате си на бара, а после ви носят поръчката.

Кюфтетата очевидно са от месо, без здравословни добавки от рода на хляб, соя и други, и са четири вида: кашкавалено, магданозено, чесново и пикантно. За да не губите време и средства, веднага ви казвам да заложите на пикантното. Цените им обаче са над средните – 1,70-1,80 лв. за парчето. Но пък са истински кюфтета. Много са добри даже.