>Безпощадната прозрачност на социалните мрежи

>Едно от най-силните качества на социалните мрежи е, че в тях неискреността и нагласеното се виждат от самолет. Ето защо те са може би най-неподходящото място за скрита реклама или PR. Бизнесът от този бранш обаче не иска да признае това подразбиращо се поражение и продължава да ги атакува напълно безуспешно. Има само един начин да правиш реклама и PR през социални мрежи – да не криеш, че това е реклама/PR. Иначе по-добре изобщо да не ги правиш.
Класически пример в това отношение е интервюто с кандидат президента Меглена Кунева, което пусна Захари Карабашлиев в своя блог на 1 август тази година. Сигурно за втори път казвам в това пространство, че много го харесвам като писател и може би точно за това не ми е приятно да виждам това, което видях. Коментарите под поста са повече от красноречиви… Ще речеш, че тези, дето са го поръчали (или просто са го помолили да го направи), са си взели поука от резултатите. Но не! Десет дена по-късно интервюто излиза и на английски език в novinite.com. Защо ли? Да не би да таргетира сънародниците ни в чужбина, които са забравили български, но в същото време са се запътили към урните със страшна сила? Едва ли. Защо тогава? Отчитаме публикации или си вдигаме имиджа сред чужденците? Те обаче няма да гласуват. Не и този път. Може би все пак това има значение за спонсорската политика? Кой знае. Що се касае до избирателите обаче, единствената полза е, че това интервю се е превърнало в барометър. На неодобрението.
Ето още един пример. Това е ли скрита реклама на Subway? Не мисля. Но категорично е по-ефективно от предишното.

>Късните прозрения на Костов

>Иван Костов говори и пише рядко, поради което изявите му се радват на интерес. Това е добра стратегия да ти обърнат внимание, особено ако уцелиш момента и ако имаш какво да кажеш разбира се. Последната му статия във в. “Сега”, естествено, също направи впечатление. Това, което не мога да отмина, е едно от основните му напътствия за преодоляване на кризата:

“Страната ни остро се нуждае от промени в посока на развитие на предприемачеството в пазарни условия. Управляващите трябва: да повишат ефективността на администрацията по отношенията на гражданите и фирмите; да облекчат условията за започване и прекратяване на бизнес; да ограничат целенасочено данъчно-осигурителни тежести и бюрократични процедури за малкия и семейния бизнес; да мотивират хората да търсят законни собствени решения на икономическите си проблеми…”

В комбинация с новината за близо 400 000 безработни (те всъщност са по-малко, защото голяма част са в сивата икономика), това заключение от статията ми напомня ранния Костов в началото на 90-те, когато беше министър на финансите и пропагандираше монетарните мерки. Тогава, ние, по-простите репортери, дето нямахме икономическо образование, взехме да се ровим и да четем какво е аджеба това монетаризмът (тогава нямаше Гугъл, четяхме книги). И какво да видим – монетаризмът е нещо, което, преди да се проявят най-положителните му черти, е свързано с увеличаване на безработицата. Така ли? Айде на пресконференцията едно въпросче към Костов: “А какво ще стане с безработицата?” Костов, както обикновено откровен и повече отколкото трябва понякога, признава, че безработицата ще се увеличи, и че очаква над 300 000 безработни. Бам! Хубава новина. Не че някой тогава й обърна внимание. Сега повече се кльопа. Обаче прогнозата му се оказа вярна. И сега сме в същото положение – стягането на колана, което си е вид синоним на монетаризма, ни докара яка безработица май…И прогнозите на Костов може би пак ще се окажат верни. България се пролетаризира, т.е. няма да има достатъчно хора, които да се самонаемат и да дават хляб и на другите. Мисля си обаче какво направи Костов, за да подкрепи дребните предприемачи и да улесни българите да правят малък бизнес? Хм…нещо не се сещам. Сещам се, че направи 1-2 големи сделки и създаде политико-икономическа олигархия, която да затвърди убеждението на българина, че бизнес се прави с връзки. Другите след него подеха светлия му почин. Резултатът днес е, че ако американецът има 5000 долара, той прави сделка, а ако българинът има 5000 долара – купува си кола на старо. За съжаление.
…Все още харесвам Костов като политик, но понякога ми се струва, че малко разкаяние от време на време няма да му е излишно.

>"Карай внимателно! София има нужда от теб…"

>Ако рекламното изречение свършваше дотук, щеше да е горе долу приемливо. То обаче продължава. “Карай внимателно! София има нужда от теб, за да бъде различна.”?! Може би вече сте видели рекламните билбордове на кандидата за кмет на София Георги Кадиев, които са по цялото протежение на пътя София-Бургас. Без никакви излишни картинки, само бели букви на червен фон (той е от вида “червено юпи”), за да не разсейват шофьорите. Всъщност обаче надписът ги разсейва. Най-малкото, защото е напълно неразбираем. В случай че не шофирате, скучаете и имате интереси в рекламата, след много умуване стигате до извода, че може би той е искал да каже, че всеки от нас може да направи София различна, в смисъл по-добра. (Защото различна може да бъде и по-лоша.) Ако е така (само догадка), рекламното изречение трябваше да бъде “Карай внимателно! София има нужда от теб. Нека да я направим различна!” Така някак си щеше да се чувства съпричастност между общината и столичани, защото ако софиянци можеха сами да си благоустроят града, нямаше да им трябват кметове. В същото време билбордовете на Кадиев са доста дискриминационни, защото поставени така – насред националната пътна мрежа, на практика казват на всички останали, които не са от София: “Ти можеш и да не караш внимателно” или най-малкото “Не ме интересува как караш…”. Тцъ, тцъ…добре че има достатъчно катаджии. Толкова за Кадиев.
Другият недомислен билборд по пътищата несъмнено е на Атанас Семов от РЗС. Няма по-голяма рекламна глупост от това първото ти обещание да е абсолютно неизпълнимо. Просто защото президентът няма правомощия да уволни премиера. На практика всички виждат, че още първото ти обещание е предизвестена лъжа. Няма какво повече да се каже наистина. Разбира се нито Кадиев ще стане кмет на София, нито Атанас Семов президент на България (поне не този път). Ама и рекламата им не им помага.
И накрая не мога да отмина още едно рекламно-пиарско решение, свързано с политиката, което можем да наречем още “PR мой – враг мой!”. Изтъпанчването на Цветан Цветанов с калпак и потури, в стил туристическа брошура от зрелия социализъм, е най-лошата услуга, която можеше да се направи на този човек. Това е така понеже слабите страни на неговия имидж са, че е недотам образован, недотам компетентен и недотам на нивото, на което трябва да бъде за тази позиция. Затова такъв политик следва да го облечеш в “Армани” и да го туриш на корицата на някое луксозно списание, а не на тревата с цървулите. Все пак Арманито си е Армани. Както виждате и американските посланицине го отминават.

>Меркел и Саркози родиха…работна група

>Един от любимите лафове на администрацията гласи: “Ако искаш една работа да не се свърши, направи работна група”. Тази сентенция е родена от десетки години сладък чиновнически опит. На същото прилича и решението на Меркел и Саркози да направят отново шапка над всички шапки, европейско икономическо правителство с “козирка” фискален борд, т.е. още едно окрупняване, още едно нещо, дето изисква несвършваща координация, обмен на мнения, папки, листа, становища, имейли, срещи, конференции, кръгли маси, закуски, обеди и вечери на най-високо равнище, с една дума – нарастваща говорилня в рамките на и без това все по-шумното европейско пространство. Нищо не разбирам от т.нар. пазари, но изглежда в това “животно” има здрав разум и реакцията на безпомощното предложение на европейските лидери беше негативна.
Предложението е твърде неизгодно и за нас. Не че нашите икономисти са по-добри от европейските и едно европейско икономическо правителство ще ги засенчи. Не. Проблемът е, че в една такава структура няма да сме и последната дупка на кавала. И калъфът му даже няма да сме. А на “родителите” Германия и Франция ще сме им последна грижа (не само защото сме извън еврозоната). При това без да сме участвали в неразумните им решения, довели до сегашната криза и без да сме се възползвали от сериозно благоденствие в резултат отново на неразумните им решения. А фискалният борд и без това си го знаем. Свикнали сме му.
Омагьосаният кръг, в който ЕС започва да се върти, е все по-големият обхват на централизацията, към която отива. Нещата вече отдавна нямат нищо общо с благородната идея на Жан Моне да създаде общи икономически интереси на региона, така че да не се стига до нова война. Общите интереси отидоха твърде далеч и постепенно общите проблеми започват да ги надминават.
Все повече изглежда, че единственият път напред е пътят назад. Повече национална отговорност и по-малко общи калъпи за всички членове. Иначе летящият балон ЕС ще почне да губи височина и ще се разпори в скалите. Жалко. Толкова го харесвахме…

>Красотата на клишетата

>

Ако забравим за малко, че е модерно да бъдем сноби и се вгледаме в простотата на клишетата, може би ще си признаем, че клишето притежава съвършена красота. Замислих се за това, когато за рождения си ден получих едно от онези пожелания със слайдове, музика и грижливо подредени думи – толкова ми стана готино, че чак си го пусках няколко пъти…Тайно. Малко след това дойде рожденият ден на приятел, при това кръгла годишнина. Зарових се в клишетата – какъв избор само! – и избрах нещо, което ми се стори подходящо….Резултатът беше, че ми се обади да ми благодари за пожеланията. Виж ти! Откъде толкова радост в клишетата?
Започвам да си мисля, че клишето е толкова привлекателно, защото е просто и искрено. То изразява в чист вид най-съкровените ни желания и предпочитания, преди към тях да добавим модата, предразсъдъците, стремежът да се харесаме, да бъдем оригинални, да ни забележат. Клишето е неподправено. И затова е истинско.
Помислете си за няколко прости клишета от живота. Двама тийнейджъри, които се целуват в парка, младо семейство с две деца, които вдигат врява…”Мона Лиза” – едно от най-въздействащите клишета, които съм виждала през живота си. Изглежда някои неща стават клишета, просто защото твърде много хора ги харесват. Толкова много, че в един момент стават банални. Но все така съвършени.
Вижте снимката към този пост. Прилича на абстрактна картина, но е съвкупност от стотици банални клишета от рода на “И+М=Л”. Това е стената на безистена към балкона на Ромео и Жулиета във Верона. Хиляди хора са оставяли върху нея свидетелства за любовта си години наред. Така постепенно от наслагването на клишетата се е родило изкуство. Също като в живота, който е низ от клишета. Ако имаме късмет. Хубаво е да си в клишето. Всичко извън него е непълноценно.