>Безпощадната прозрачност на социалните мрежи

>Едно от най-силните качества на социалните мрежи е, че в тях неискреността и нагласеното се виждат от самолет. Ето защо те са може би най-неподходящото място за скрита реклама или PR. Бизнесът от този бранш обаче не иска да признае това подразбиращо се поражение и продължава да ги атакува напълно безуспешно. Има само един начин да правиш реклама и PR през социални мрежи – да не криеш, че това е реклама/PR. Иначе по-добре изобщо да не ги правиш.
Класически пример в това отношение е интервюто с кандидат президента Меглена Кунева, което пусна Захари Карабашлиев в своя блог на 1 август тази година. Сигурно за втори път казвам в това пространство, че много го харесвам като писател и може би точно за това не ми е приятно да виждам това, което видях. Коментарите под поста са повече от красноречиви… Ще речеш, че тези, дето са го поръчали (или просто са го помолили да го направи), са си взели поука от резултатите. Но не! Десет дена по-късно интервюто излиза и на английски език в novinite.com. Защо ли? Да не би да таргетира сънародниците ни в чужбина, които са забравили български, но в същото време са се запътили към урните със страшна сила? Едва ли. Защо тогава? Отчитаме публикации или си вдигаме имиджа сред чужденците? Те обаче няма да гласуват. Не и този път. Може би все пак това има значение за спонсорската политика? Кой знае. Що се касае до избирателите обаче, единствената полза е, че това интервю се е превърнало в барометър. На неодобрението.
Ето още един пример. Това е ли скрита реклама на Subway? Не мисля. Но категорично е по-ефективно от предишното.

>Късните прозрения на Костов

>Иван Костов говори и пише рядко, поради което изявите му се радват на интерес. Това е добра стратегия да ти обърнат внимание, особено ако уцелиш момента и ако имаш какво да кажеш разбира се. Последната му статия във в. “Сега”, естествено, също направи впечатление. Това, което не мога да отмина, е едно от основните му напътствия за преодоляване на кризата:

“Страната ни остро се нуждае от промени в посока на развитие на предприемачеството в пазарни условия. Управляващите трябва: да повишат ефективността на администрацията по отношенията на гражданите и фирмите; да облекчат условията за започване и прекратяване на бизнес; да ограничат целенасочено данъчно-осигурителни тежести и бюрократични процедури за малкия и семейния бизнес; да мотивират хората да търсят законни собствени решения на икономическите си проблеми…”

В комбинация с новината за близо 400 000 безработни (те всъщност са по-малко, защото голяма част са в сивата икономика), това заключение от статията ми напомня ранния Костов в началото на 90-те, когато беше министър на финансите и пропагандираше монетарните мерки. Тогава, ние, по-простите репортери, дето нямахме икономическо образование, взехме да се ровим и да четем какво е аджеба това монетаризмът (тогава нямаше Гугъл, четяхме книги). И какво да видим – монетаризмът е нещо, което, преди да се проявят най-положителните му черти, е свързано с увеличаване на безработицата. Така ли? Айде на пресконференцията едно въпросче към Костов: “А какво ще стане с безработицата?” Костов, както обикновено откровен и повече отколкото трябва понякога, признава, че безработицата ще се увеличи, и че очаква над 300 000 безработни. Бам! Хубава новина. Не че някой тогава й обърна внимание. Сега повече се кльопа. Обаче прогнозата му се оказа вярна. И сега сме в същото положение – стягането на колана, което си е вид синоним на монетаризма, ни докара яка безработица май…И прогнозите на Костов може би пак ще се окажат верни. България се пролетаризира, т.е. няма да има достатъчно хора, които да се самонаемат и да дават хляб и на другите. Мисля си обаче какво направи Костов, за да подкрепи дребните предприемачи и да улесни българите да правят малък бизнес? Хм…нещо не се сещам. Сещам се, че направи 1-2 големи сделки и създаде политико-икономическа олигархия, която да затвърди убеждението на българина, че бизнес се прави с връзки. Другите след него подеха светлия му почин. Резултатът днес е, че ако американецът има 5000 долара, той прави сделка, а ако българинът има 5000 долара – купува си кола на старо. За съжаление.
…Все още харесвам Костов като политик, но понякога ми се струва, че малко разкаяние от време на време няма да му е излишно.