>Някой трябва да казва на децата "Не убивай!"

>Първият път беше, когато две момичета убиха приятелката си, защото за нещо й били завиждали (всъщност това ли беше първият път?). После…после случаите станаха доста повече – за злато, за канабис, от гняв… Започнахме просто да ги отчитаме и да казваме на глас или наум “Ужас!”. След това – да ги забравяме. Никой не иска да живее дълго с ужасните мисли. А по всичко личи, че на децата просто някой трябва да започне да им казва: “Не убивай!” Сигурно ще бъде от полза, просто защото никой не им го е казвал досега. А се налага. Например: “В този филм и в тази игра се убиват, но ти не прави не така, не е хубаво.” Или: “Излез навън да си играеш, но не убивай!” Може й: “Изяж си яденето и се измий зъбите. И не убивай!” Също: “Това е нож. С него можеш да си отрежеш хляб и да убиеш. Но ти не убивай!”
А защо не: “Обичам те! Не убивай!”

>За какво ни трябва грамотността?

>Грамотността ни трябва първо, за да имаме образована нация и чак след това, за да не се изложим пред чужденците. Точно обратното излиза от челната статия на в. “Труд” днес, която, освен че представлява недотам скрита реклама на продуктите на една частна фирма, които тя ще продава на пазара по 10 лв. парчето, е и силно манипулативна.
Вече старите и употребявани тестове на световното изследване на знания на 15 годишни ученици PISA са представени като панацея за грамотността на българските ученици. Цялата работа пък била, че догодина ще има пак такива тестове (само че по природни науки) и затова сега – дай, юруш на марулите, да обучаваме учители и ученици, да се готвят бързо, много да надобреят и в края на мандата да не сме пак на последните места.
Първо, ако образованието на едно 15 годишно дете (8 или 9 клас) e претупвано в продължеие на 8-9 години, никаква подготовка за няколко месеца няма да оправи нещата.
Второ, когато прави тестове в страните-участнички, PISA произволно посочва в кои и какви училища те да се проведат – разбирай от София до Горно Нанадолнище. Което, за съжаление, означава, че няма как да подготвиш най-добрия си контингент.
Трето – да се научиш да работиш правилно по тестове не винаги значи, че задължително ще станеш по-грамотен. Защото всеки тест има стратегия за успешно минаване. Ако й хванеш цаката – сертификатът ти е вкърпа вързан. Справка – чуждоезиковото обучение.
И накрая – защо поколенията на 20 век все пак сме грамотни, а тези на 21 – не? И как да променим това? Има само един начин и учителите много пъти са го казвали – повече часове за упражнения и по-малко излишен материал в програмите. Това обаче е твърде просто, за да бъде направено. Друго си е нещо по-така…Като тестовете на PISA например.
А ако толкова не искаме да се излагаме, има един много лесен начин – да не участваме, докато не си оправим грамотността. Защото проучванията на PISA са платени и никоя държава не е длъжна да се включи.