>Гимнастика "лайт" или Кой ще намали темпото?

>

Два поста за спорта в свободното време ме провокираха за този текст. В единия се говори колко готино нещо е зумбата, а в другия – за мъките, които те очакват, ако се решиш да се раздвижваш с тае-бо. За тае-бо, че е уморително и не е за всеки две мнения няма. Зумбата пък въобще не е само забавление. Всъщност е доста натоварваща, тъй като темпото е високо. Бързината не ти позволява да усвоиш добре движенията, които трява да правиш, в резултат на което повечето хора мятат ръце и крака колкото да не е без хич. Разбира се самата музика и усилието са си разтоварващи. Друг е въпросът за ползата. Инетерсното на зумбата е, че навън я упражняват много често и мъже. Тук все още се смята за женско занимание. Както и гимнастиката изобщо. Та като стана въпрос за гимнастика – най-добрият начин за жените да поддържат форма и здраве, особено от известна възраст нагоре, си идваме и на думата за темпото.Хранителни добавки за здраво сърце от Silabg.com
На практика в момента, поне в София, никой не предлага нормална гимнастика за жени на средна възраст. Под нормална разбирам такава, която да можеш да издържиш докрая и след която да можеш да си кажеш заглавието, и да не те болят кръст, гръб и други важни чаркове. Понастоящем този вид занимания са съобразени изцяло с модата и предпочитанията на млади момичета, които всъщност изобщо нямат толкова голяма нужда от гимнастика. Всичко е на много високи обороти, с музика, която ти пробива тъпанчетата и с натоварване, което определено не е подходящо за всички видове активни взрастови групи. Самите инструктори и инструкторки (най-вече) са момичета и жени, чиито тела отдавна са превърнати в истински машини. Това не им позволява да влезнат в положението на средностатистическа жена, която не спортува по 10-15 часа на седмица, защото обикновено й се налага да върши и други неща.
Времетраенето на гимнастиката масово е по един час, вместо по 45 минути, както преди години. При положение, че лекарите съветват, че и 30 минути на ден или през ден са достатъчни. От друга страна една популярна гимнастика като т.нар. “комбинирана” се изроди драстично. Вместо 15 минути степ и 30 минути упражнения, сега масово се предлагат 50 минути степ и 10 минути упражнения. Дори една каланетика става трудна, ако темпото й е като на състезание по аеробика, а пилатесът, който изглежда лек, всъщност ти идва в повече, ако трябва да го играеш цял час. От тази ситуация има два изхода – или играеш по-кратко (но не можеш да платиш по-малко) или си определяш собствено темпо, пък който иска да скача повече си е негова работа. Това обаче са компромиси. И не че човек не може да прояви инат и да се справи със ситуацията, но защо всичко в тоя живот трябва да е мъчение? С две думи пазарната ниша за гимнастика “лайт” е празна и много се надявам някой да се възползва от нея.

>Глад за реклама = глупост

>Да бъдеш безпардонен едва ли е най-сигурният начин да се сдобиеш с реклама. По-скоро е най-сигурният начин да не се сдобиеш. В глада си за реклама медиите започват да прибягват до глупави ходове, които могат само да отблъснат клиентите им и да ги спечелят най-много…веднъж. Има обаче и такива, които не могат да стигнат и до първия път. Как става това ли? Ето как.
Наскоро потърсиха фирмата ни от сп. “Обекти” с желанието да пишат за нов, станал относително популярен проект. На срещата, освен журналист, щеше да присъства и човек от маркетинга, разбирай рекламата, разбирай – ще ни искат пари. Дотук добре. Стига нещата да се поставят ясно и открито в самото начало. Вместо това обаче след половин часов разговор на тема нашия проект, ни се съобщава, че всъщност този материал ще излезе без да се споменава името на фирмата и че има допълнителна тарифа за реклама…Като цяло доста селски номер. При това и неетичен, защото е добита фирмена информация по подвеждащ начин. И как точно ще пишеш за бизнес проекта на конкретна фирма по принцип – ами нали той принадлежи на точно определен бизнес субект? Ако това ставаше така, по света нямаше да излиза нито едно бизнес издание и по медиите нямаше да има рубрики “Бизнес”.
Другият подход е първо да пишат за теб и после да ти пратят хора за реклама. Като цяло също е малко дебелашко, но пак е по-добро от описаното по-горе.
Знам, че не е лесно да търсиш и намираш реклама, но когато става въпрос за комбинация от реклама и PR все пак има работещ модел. И той е – първо си даваш тарифата за рекламата и се опитваш да убедиш клиента, че тя ще е полезна за него. След това му казваш, че ще направиш всичко възможно да му осигуриш и PR материал. И ако ти даде реклама, се постараваш да изпълниш обещанието си. Т.е да бъдеш коректен. Ето това е.

>Невероятно, но факт – няма кой да посрещне Дилма Русев на летището!

>Нашите най-висши управници изглежда наистина са се взели за големи баровци, след като няма кой да отиде на летището и да посрещне държавния глава на осмата икономика в света, Дилма Русев, при положение, че официален представител на тази държава не е стъпвал у нас през последните 50 години. Единадесет часа вечерта не е чак толкова късно, че да не може да отиде самият Георги Първанов. Това е единственото ниво, което отговаря на нивото на госта. При това министър-председателят и външният министър отсъстват от страната (ами да са си съобразили програмите дето се вика). Вместо това Николай Младенов подписва някаква двустранна спогодба с Катар, която е със съмнителна полза за всеобщото благоденствие, а Бойко Борисов ръси “бисери” в Прага, достойни да влязат в учебниците по най-нова история. Скандалното е, че не само че президентът не отива да посрещне госта си, ами и вицепрезидентът не е счел за нужно да се вдигне до летището. Вместо това отива, забележете, началник на кабинет на …вицепрезидента. Тия хора съвсем са го ударили на уволнение. Вярно е, че скоро наистина ще бъдат “уволнени”, но все ми се струва, че трябва да са малко по-отговорни към задълженията си. А що се отнася до Дилма Русев, почти съм сигурна, че няма жена на такъв пост, която да не се подразни от такова отношение. Освен ако не е много голяма душичка. Но те обикновено не отиват на такива постове.

>Стиг Ларшон – много яко!

>

Първата му книга ми попадна на английски (The Girl with the Dragon Tattoo) и понеже наистина нямаше нищо друго наоколо, се напънах да прочета някокостотин страници за подобряване на езиковите умения. По-късно със задоволство установих, че трилогията “Милениум” е преведена и на български (заглавието на първата част е различно от английското, но аналогично на шведския оригинал – “Мъжете, които мразеха жени”), само че този автор като че ли не е бил достатъчно добре рекламиран (или пък аз съм го проспала). А всъщност е много добър. Във всеки случай по нищо не отстъпва на Гришам или Дан Браун, при това е доста по-съвременен, може би просто защото е по-млад. Затова и не случайно през 2009-а е бил номер едно в световните класации, а Дан Браун му е дишал праха…За зла участ е починал почти веднага след като е предал за печат трилогията си и дори не е дочакал световния й успех. Жалко! Сигурно и това е една от причините да не го рекламират толкова. Така де – за какво да го рекламират като е умрял? И без това няма да пише повече…Бизнесът е безпощаден. Все пак един човек, очевидно най-близкият му, не го е забравил и e написал книга за него. По трилогията има и филми, които също не са стигали до нас.
В центъра на действието на романите на Ларшон е едно списание и неговият екип, а главните герои са разследващ журналист и една доста алтернативна млада жена. За разлика от Гришам, който ни занимава само с адвокати и Браун, който ни занимава само с религии, шведът Стиг Ларшон обръща повече внимание на неща като свобода на словото, журналистически стандарти, насилието върху жени, трафика на хора. Освен находчивия и напрегнат сюжет, с който доста добре можете да си уплътните времето, книгите му са познавателни и за страната, в която се развива действието. Между другото става ясно, че това скандинавците секса за нищо го нямат, а източноевропейките яко сме го закъсали с имиджа. Като цяло е малко изненадващо, че положението на жените в тая част на света май не е най-розовото. А когато един журналист (какъвто е Ларшон) пише роман, вероятността нещата вътре да са с висока степен на достоверност е голяма. Ето в подкрепа и едно интересно интервю по темата на преводачката Васа Ганчева.