>Пенсионна – да, но защо реформа?

>Коледната мания постепенно ме обхваща…И докато вися в някаква пробна и нахлузвам някакви неща, без които мога, чувам, че в магазина влиза жена, която очевидно идва да разговаря със собственика за работа. Собственикът явно не се притеснява, че в магазина има клиент и си води разговора ей така от тезгяха. Ставам неволен свидетел на интервюто за работа. Гласът на жената е силен и ясен, говори за енергичен човек. Не мога да определя възрастта – може да е 30, 40, 50 години…В един момент с изненада чувам как търговецът директно “отсвирва” кандидатката заради възрастта й. Започва да ги суче някакви от рода на това, че имал две продавачки в различни възрасти и търсел нещо по средата…(малко тъпо го беше измислил). Жената запазва самообладание, разменя още няколко думи от любезност (между другото става ясно, че е с висше образование) и си отива. Поглеждам скришом през пердето – около 60-те е.
Чудя се с какво точно ще й помогне на тази жена т.нар. пенсионна реформа, която ГЕРБ пробутва през задния вход. Естествено с нищо. На нея даже и Европейската политика за недискриминация не й помага. Единственият резултат от тази “реформа” е, че човек ще може да получава с няколко години по-късно мизерната пенсия, с която пак няма да може да живее. Е голяма реформа, няма що!
Политическото безсилие по отношение на пенсионната система в България е трагично. То започна преди 20 години с въвеждането на точковата система и продължава до днес с пълна сила. Разбира се, един от основните проблеми и тук е, че България си остава държава, в която изпълнителната и законодателната власт продължават да отказват да събират дължимите осигуровки. Всичко друго са някакви странични вредни последствия. Но, разбира се, най-лесният начин да си оправиш малко финансите е да прецакаш народонаселението. Винаги е било така. Защото увеличението на възрастта за пенсиониране с една година не е просто увеличение с една година. По отношение на трудовия стаж то е увеличение с няколко години…А както се вижда от примера с магазина, през тия последни няколко години някой просто ти казва, че си търси по-млада продавачка.

>Дребна хитрост за авторска защита в нета

>

Тая работа със защитата на авторското право в интернет май хич я няма у нас засега. Поне с такова впечатление останах след презентацията на д-р Георги Димитров, председател на фондация “Право и интернет” по време на 7-та Национална конференция по е-образование, организирана от ICT Media. Както много други закони в момента, така и Законът за авторско право е правен в условия на “хартиена” среда или без мисъл за световната глобална мрежа и нейните поразяващи въздействия върху всекидневието ни. По тази причина и усилията за защита на авторско право в глобалната мрежа обикновено са плачевни, не помага и съдът.
Дребна хитрина, която от “Право и интернет” споделиха с аудиторията, е отпечатване на хартия на даден материал към дадена дата от даден сайт и…заверка от нотариус. Т.е. ако нещо, което сте написали или публикували ви се струва от изключителна важност за световната история, принтирате го от дадения сайт и нотариусът удостоверява към определена дата (на датите в интернет не се гледа серизоно), че вашият собствен авторски материал се намира на еди кой си сайт и си е ваш така да се каже. Това изглежда малко комично, но казват, че вършело работа в съда. Все пак е нещо. Само дето на графомани ще им излезе малко скъпо. 😉

>Двойните строителни стандарти на държавата

>Това, което се случва в Нови хан с дома за сираци “Св. Николай” на отец Иван, е нещо, което трудно се описва с думи. Може би един Гогол би се справил със задачата, но за съжаление, той вече си е изпълнил всички задачи. Удивително е как половин дузина държавни институции се събраха да решават как и кога да /не/разрушат самодейния дом за сираци край София. Преди това вече беше издадено решение на ДНСК за събарянето му…
Сега, първото, което ми идва на ум, разбира се, е елементарно. Първосигналният ми мозък прави асоциации с недостроения хотелски комплекс край Варвара, който толкова години вече няма кой да го събори, въпреки че също е незаконен. Работата дори така се проточи, че кинаджиите цял сериал направиха по случая. Сещам се и за разни вдовици-мутреси, чиито хотели, наследство от съпрузите им – наркобосове, “красят” плажа на Слънчев бряг например. Сещам се и за един съсед по вила, който построи четири етажа при разрешени два и половина, а сега си е построил и едно барбекю в близката горичка (не че е негова, ама ей така – да има). И никой нищо не му казва…А никой нищо не казва, защото институциите са заети с дома за сираци на отец Иван. И нямат време нито за Варвара, нито за Слънчев бряг, нито за вилните зони.
На практика тоя човек отглежда хора колкото за един социален дом. Отглежда ги вместо държавата, която не му дава и лев за тая работа. А трябва. Иначе издръжката на един такъв държавен социален дом би струвала стотици хиляди лева на година. От време на време политиците си правят PR за негова сметка, ама той не му помага за дълго. Хората носят там стари дрехи и мебели, от които искат да се отърват. На дома обаче му трябват храна и пари. Изглежда поочукан и мирише на застояло. Нищо чудно наистина да не са спазени препоръките за пожарна безопасност и заплахите за живота и сигурността на обитателите му да не са съвсем безобидни. (Те затова и не бутат строежите на Варвара, Слънчев бряг и вилните зони – понеже имат планове за пожарна безопасност!) Обаче опасностите за децата от дома на улицата със сигурност са доста по-големи. От откъслечни репортажи по медиите разбираме, че като разрушат дома, ще настанят обитателите му във фургони. Брей! Кога ги стигнахме американците?

>Похвално слово за Пернишката полиция

>Дръжте се здраво, защото смятам да похваля…полицията. И не коя да е, а Пернишката полиция! Няма майтап. Тези хора ме предпазиха от собствената ми глупост, нещо, което обикновено е присъщо най-много на собствените родители.
И така… Решавам аз да се освободя от една двайсет и кусур годишна кола, която се води на мое име. Цената й за скраб е 300 лв., обаче едно момче ми дава 500 да му я дам за части и алчността надделява в мен. Момчето е от Перник и точно в момента има 100 лв. по-малко, обаче ми дава личната си карта да му запиша данните, взима колата и обещава след няколко дена да ми върне регистрационните номера, малкия талон и остатъка от парите. Не подписваме нищо. Още на следващия ден ме загризват мрачни мисли и осъзнавам женската си тъпота. Най-много се притеснявам за регистрационните номера, защото без тях не мога да отпиша колата от КАТ. И както се притеснявам, звъни ми мобилният: “Добър ден, сержант еди кой си от еди кое си Пернишко РПУ…” Краката ми се подкосяват и вече си представям как в двайсетгодишната бракма лежи труп в чувал, нарязан на хиляди малки парчета…Оказва се обаче, че човекът видял да разглобяват колата и ми се обажда за всеки случай да провери дали всичко е наред и дали съм я дала доброволно на тия, дето я разглобяват. Обяснявам, че съм я дала доброволно. А как така съм сигурна, че ще си получа парите и номерата обратно, пита ме полицаят? Признавам си, че малко се притеснявам дали наистина ще си ги получа обратно. “Тогава аз за всеки случай ще ги прибера при мен, а вие ще дойдете да си ги вземете оттука”, казва ми бащински той. Въздъхвам с облекчение, въпреки че трябва да се разкарам до Перник.
В крайна сметка обаче там си получавам всичко – и документите, и номерата, и парите. Момчетата в районното са суперлюбезни. Между другото разбирам, че у този, на когото дадох колата са открили и други регистрационни номера, и други талони…Ей такива работи. Само дето никога няма да разбера дали онова момче наистина щеше да ме измами. Но в интерес на истината, не държа особено много.

>Любов, щастие, милиони…, но не зрители

>Заглавието е заблуждаващо. Всъщност, ако човек отиде да гледа постановката на Валентин Танев “Любов, щастие, милиони” в “Сълза и Смях” точно преди предсатвлението, може и да не си намери билети. А всъщност пиесата е супер глуповата и не заслужава такова внимание. В театъра се наблюдава тенденция (характерна повече за киното) да се поставят тъпи неща с известни актьори, само и само да се привлече публика. И формулата явно работи. Иначе талантливата дъщеря на Тодор Колев – Албена Колева, Малин Кръстев и Чочо Попйорданов играят много добре и може да се посмеете (ама не чак да се разплачете от смях – такива оценки определено са прекалени!). Текстът е и доста старомоден – от средата на миналия век, без в него да има неповторими мъдрости като в някои още по-стари пиеси например. Описаната случка все пак е поучителна за жени. Какво става с един мъж ако се види с пари и/или власт? Става “леле майко!”…Какво е единственото, което остава на една жена в такъв случай? Да го прецака. Това и се случва.
След като сте се посмели или поусмихвали, накрая ви остава леко омерзителното чувство, че от театъра човек обикновено очаква нещо малко повече.