>Търкалящи се подаръци

>

Начинът, по който се доставят коледните пратки в Щатите, е изпитание за всяка нежна българска душа. Но не само. Разпространено наскоро видео, добило голяма популярност, показва как служител на американските пощи Fed-Ex подхвърля безгрижно компютър през оградата на получателя и си заминава по живо по здраво. Това дойде в повече и на по-суровите американски души та се наложи вицепрезидентът на компанията Матю Торнтън да се извинява публично. Иначе, понеже тия хора нямат звънци по вратите (най-вероятно защото не се очаква никой да им звънне), доставките на пощата са във външни пощенски кутиии, а когато кутията е малка, пратките се подхвърлят на земята по стълбите…Ама това някой да отвори, да го вземе лично, да се подпише? Няма такива работи. Няма кой да те чака да се появиш на вратата. Хвърлят пакета и си заминават. Всичко това се развива на фона на огромен обем търговия онлайн и доставки от Амазон, които валят като из ведро. С две думи – трябва да се бърза. Естествено, първият въпрос, който отеква със страшна сила в мозъка ти е: ами ако някой го открадне, докато ме няма? Това е напълно реалистично и на пръв поглед, а и на втори, абсолютно нищо не пречи да се случи. Казват дори, че имало хора, които проследяват трафика на камионите с доставки. Истината е обаче, че се краде само по изключение. Ако не беше така, Амазон щеше вече да фалирал. Защото ако не си получиш платената доставка, те ти я доставят отново пък макар и с по-голямо закъснение. За да улесни получателите, Амазон изпраща на имейла им актуална информация за движението на пратката – в кой щат се намира в момента, кога е доставена в пощата, кой точно е доставчикът (може да е частна куриерска фирма), в процес на доставка ли е или вече е пред вратата (евентуално). Гаранция за достоверност обаче няма на 100 % – често пъти неща, за които пише, че са в движение, на практика вече са доставени. Единственото спасение е да започне едно безкрайно звънене по телефоните и справка кое къде е и дали е доставено или не. Обикновено всичко завършва благопулучно.
Второто изпитание, на което по-чувствителните клиенти са подложени, е какво ще се случи с пратката, която в 99 % от случаите се хвърля като чувал с картофи, независимо дали е компютър или слъчеви очила – и в двата случая са възможни инциденти. И тук реалността не е толкова страшна колкото изглежда, защото пратките са опаковани перфектно. В случай, че някой не скочи с двата си крака върху кашона, вероятността от повреждане е почти нулева. Обаче хората все пак не обичат да гледат как подаръците им се търкалят по паветата.
И въобще друго нещо са си Българските пощи. Вярно, че трябва да ходиш до пощенската станция, да носиш лична карта и да чакаш служителката да попълни от 2 до 5 формуляра, а накрая да се подпишеш в една мазна тетрадка, ама поне не му трепериш.

>Рекордът на Обама и чудесата по Коледа

>

Ако един американец има цяла пуйка, а друг няма нито една, значи средно им се пада по половин. Този пример има за цел само да покаже относителността на статистиката. И все пак ето някои факти за американската икономика на фона на последните заплахи за намаляване на държавния рейтинг от международната рейтингова агенция Фич, представени от Ерик Арведлънд във Philadelphia Inquirer.
Казват, че Барак Обама е натрупал по-голям държавен дълг отколкото е натрупан през целия период между управлението на Джордж Вашингтон и Бил Клинтън. Докато в началото на мандата на Обама дългът е бил 10 трилиона долара, сега е $15 трилиона. Това е повече от 100 % от БВП на САЩ или срещу всеки долар, взет назаем има по-малко от 1 произведен долар. При това тия хора работят здраво. Обаче и харчат здраво. Сигурно затова и статистиката на ниво домакинства е още по-неприветлива – съотношението между заемите на домакинствата и техните доходи е 154 в полза на борчовете. Хората под 35 г. са много по-зле в това отношение, отколкото другите възрастови групи. Проучванията на доходите сочат, че един от трима американци няма да е в състояние да плаща ипотеката си или да вземе пари назаем, ако загуби внезапно работата си. Вероятно на това се дължи и невероятно високият брой на бездомни деца – за миналата година едно на 45!

И ако здравеопазването е сред приоритетите на всеки човек, то там нещата за Щатите също се свързват с все по-застрашителната дума “дълг”. Над 40 на сто от работещите американци или имат проблем с плащането на сметките за медицински услуги или плащат медицински борч. 16,3 на сто от доходите им пък отиват за здравеопазване, което е с 50 на сто повече отколкото през 1980 г. Въпреки всичко се отчита, че Щатската икономика върви добре, макар и анемично. Безработицата е високо, но едноцифрено число. Прирастът на населението все още е положителен, макар и бавен. И освен всичко останало, по Коледа стават чудеса.

Т.нар. “ангели на лизинга” зарадваха доста хора в навечерието на празниците. Неизвестни благодетели от Калифорния, Мичиган и други населени места, вървят по магазините и плащат сметки на хора, които са купили подаръци на изплащане и има изгледи да са закъсали със сметките. Така някакви странници платили неиздължени сметки на повече от 1000 души за общо $420 000, пазарували във веригите молове Kmart. Сега, понеже съм професионално увредена, това ми прилича на PR акция на търговската верига. Обаче им свалям шапка, че са я измислили добре. Отгоре на всичко примерът им станал заразителен и на доста хора това им харесало като начин да направиш коледното си дарение. Както се казва – няма лошо.

>Шоуто трябва да продължи…Но как?

>

А защо не в съда? Не, не, нямам предвид обичайното “шоу”, на което сме свидетели през последните 20 години. Става въпрос за истинско шоу, по телевизията. След “Биг Брадър”, “Мюзик айдъл”, “Танцувай с мен” и какво ли не още, като че ли няма вече накъде? Нищо подобно. От съдебните разправии също си става истинско зрелище. Доказателство е едно от най-дълготрайните и нашумели тв забавления в САЩ, това на т.нар. съдия Джуди. Съдия Джуди е дългогодишен ветеран в областта на граждански дела, свързани с битови и семейни проблеми. Някой щатски тв гений е открил, че хората се забавляват чудесно, наблюдавайки махленските разправии на околните, стига да има кой да се съгласи да ги изложи на показ и кой да поеме отговорността за разрешаването им. При съдия Джуди се съгласяват да отидат хора, които нямат излишни пари да се разправят с адвокати и бюрократични процедури и които имат доверие на тази известна дама в пенсионна възраст. И така пред съдия Джуди се изправят всякакви образи – като се започне с майка и дъщеря, които се карат за дължимите детски спестяванаия на дъщерята, които тя е трябвало да получи след навършванена пълнолетието си, но не ги е получила, мине се през пострадал мотоциклет на паркинга, в който се е блъснала пазарната ви количка и се завърши с безработен, който трявало да плати наема си със социалните помощи, но вместо това гаджето му изхарчило парите за нещо друго…Обикновено във всеки от случаите става въпрос за пари и сметка, която една от двете страни трябва да плати след присъдата на Джуди. Съдията пък е известна с това, че има изключително прям подход, пиперлив език, не цепи басма никому и, естествено, от време на време пуска лафове, на които всички се смеят. За парлама до нея стои един разсилен, който въвжда ред в “залата”, пардон студиото. Понякога шоуто излиза извън границите на битовото и се намесва в политиката. Такъв е случаят с републиканския кандидат за кмет на Филаделфия Карен Браун, която беше обвинена от член на предизборния си щаб, че му дължи пари за свършена работа. Та въпросният Стюарт Браун подготвил един куп бумаги за кандидата за кмет, който обаче не ги харесал и го уволнил. Не става така – човекът вече бил работил определен брой часове, които си искат своето. Своето му се вижда като едни 800 долара. Много са, решава съдия Джуди, но все пак отсъжда Браун да му заплати ни повече, ни по-малко, а 173 долара. С две думи отсъжда срещу кандидатката за кмет. Хората са доволни. Все пак никой не харесва политиците.
Особеност на това шоу е, че макар и по телевизията, тези присъди си имат истинска стойност и това, което се отсъди, трябва да се изпълни. Т.е. да се плати. Ето тук не виждам реалистично приложение на родна почва…Но може пък някой да намери решение. Дерзайте.

>Премиери и конфузи (PR уроци III)

>Рисковете от освиркване на политици по време на публични събития са особено големи, когато става дума за премиери на културни събития, концерти и други мероприятия от зрелищен характер, където хората са отишли най-вече да се забавляват и на последно място да отдадат почит на политиците, които по принцип мразят. Тази обективна предпоставка никак не се разбира от страна на длъжностните лица и те по всякакъв начин се бутат в очите на хората поради елементарното разсъждение, че като споменат името им пред повече хора, това автоматично ще се отрази на рейтинга им, при това положително и правопорционално на броя на хората.
Най-често освиркванията стават, когато се поднасят цветя от името на еди кой си. Рискът някой от последните редове да даде тон, е огромен. Получава се доста конфузно, защото изпълнителите се чувстват като в небрано лозе, публиката се кефи, а политиците се ядосват – не дай си Боже да са в залата по време на събитието! Става им кофти, есествено, и се чудят къде да се дянат.

Има няколко правила, които, в случай че се спазват, могат да намалят негативните последствия:

1. Вероятността един политик да бъде освиркан след втората година от мандата на дадено правителството, с което е припознаван, е поне два пъти по-голяма, отколкото в началото на мандата. С две думи трябва максимално да се избягва поднасянето на цветя и приветствия след този период, освен на проверени мероприятия.

2. Вероятността от освиркване на събития, при които има струпване на значително количество хора, е огромна! Нагледен пример е освиркването на Бойко Борисов на концерта на ФСБ, който групата даде след 20 години мълчание. Бойко Борисов беше освиркан по-малко заради социално антропологическите си различия с почитателите на ФСБ и повече заради факта, че някакъв чиновник се опитваше да разваля кефа на хората, като им чете приветствия, когато те очакваха някои от любимите си парчета на бис.

3. Медиите са управляеми, тълпата – не. Особено спортната тълпа. Т.е. това, че някакви спортни деятели ляха дитирамби на Бойко Борисов за построяването на зала “Арена” изобщо не значи, че той може вечно да разчита на същото от страна на публиката й. Това, което се е случило на Световния шампионат по мотокрос, е показателно. И със сигурност няма връзка с Румен Петков. Подобна беше и случката с Путин по време на боксов мач. Освиркването му събра рекордна гледаемост. Трябва доста да си се самозабравил, за да си мислиш, че хора, копнеещи за истинско зрелище, ще ти цепят басма или ще ти съдействат на PR-а. Направо си граничи с глупостта.

4. Добре е да се връчват цветя само при лично присъствие, защото човек не може да предположи контекста на събитието. Наскоро присъствах на една премиера на книга в Народния. Сценарият включваше…слагане на каски и рязане на лента, въпреки че не ставаше дума за магистрала, а за книга. Хората, разбира се, се забавляваха. Веднага след смешката някой поднесе цветя от името на министъра на културата. Ей на това му се вика конфуз – ами ако разбере началникът?

5. Театърът също крие опасности. Предполага се, че публиката е по-интелектуална, отколкото публиката на едно спортно събитие, но това е заблуждаващо обстоятелство. Защото интелектуалците понякога са по-лоши и от спортните запалянковци, когато става дума за политици. Присъствала съм и на освиркване, и на “благородно” мълчание. Вторият случай беше по-скоро изключение, защото ставаше дума за премиера, в която дебютираха млади актьори, а публиката в лицето на най-близките им приятели и роднини в никакъв случай не би желала да им развали празника.

И накрая, най-сигурният начин публиката да не освирка политика, е той просто да не се натрапва с кошници цветя, приветствия и друга подобна скука от ерата на социализма. Ако толкова му пука за това, което става на сцената, или изпитва истинско въодушевление, по-добре да поднесе лично цветя на любимия си актьор, изпълнител, спортист или да отиде след представлението зад завесите. Така тези, за които поздравлението се отнася, наистина ще го оценят. А публиката? Публиката не е отишла в залата заради политиците и наистина не се интересува от тях. Политиците просто трябва да приемат този факт и с това най-много ще допринесат за имиджа си.

>Математически задачи

>Вижда се, че е крайно време да извадим БДЖ от задачите по математика. По много причини. Една от тях обаче е, че вероятността на някой да му светне нещо под шапката, като изчислява скоростта и редовността на българските влакове, е малка. Ето какви задачи има в тетрадките по математика на децата от страните с развита (а не развиваща се) пазарна икономика.
“Джил има намерение да инвестира $50 000 в паричните фондове А и Б. Тя би желала да вложи поне по $15 000 във всеки един от фондовете. Нито един от фондовете обаче не гарантира суми над $40 000, така че тя няма да инвестира по-голяма от тази сума в нито един от тях. Фондът А изплаща 8 % проста лихва, а фондът Б – 11 %. Каква сума трябва да инвестира Джил във всеки от фондовете, за да извлече максимален приход? Какъв е най-високият възможен доход от едногодишна инвестиция?”
Хм…
Ето още един положителен пример, който успешно може да се приложи с цените на мобилните оператори у нас:
“Една комуникационна компания таксува 65 % от нормалната си тарифа за междуградски разговори след 17.00 ч. Дневната тарифа за междуградски разговор струва 20 цента на минута от град А и град Б. Каква е цената на 11 минутен разговор между тези два града след 17.00 ч?”
И накрая – нещо за възпитаване на трудови навици:
“Джон работи почасово в супермаркета. В сряда, четвъртък и петък получава общо $85. В сряда изкарва $7 повече, отколкото в четвъртък. В петък изкарва $5 повече, отколкото в сряда. Колко печели на ден за всеки от изброените дни?”
Тук само ще коригираме възнаграждението според последната актуализация на минималната работна заплата…