Истината за турските дипломи

Отказът на Труция да признава дипломи от български ВУЗ и решението й да създава пречки за обучението на турски студенти в България се корени не във фалшификацията, а в качеството на обучението. Защото коя диплома е по-фалшива – тази, чиито подписи и оценки са подправени или онази, в която няма нищо подправено, но всички изпити и семестри са взети/заверени незаслужено и срещу липса на всякакви знания? Отговорът е, че и двете са еднакво вредни.

Турските студенти в България са добре дошли, защото плащат хубави такси – минимум 3000 долара годишно. Всички университети и най-вече тези извън София се надпреварват да се рекламират в южната ни съседка и да привличат студенти оттам, защото турските студенти са платежоспособни. Едни от любимите им специалности са инженерните.

Какво става по-нататък? По-нататък турските студенти се опитват да научат български език обаче така и не го научават. В резултат изобщо не са в състояние да следват каквото и да е, камо ли технически специалности!  Българските университети обаче не искат да се лишат от “златните си кокошки” и ги пускат да завършат необезпокоявано, като им дават съвсем легални дипломи, зад които стоят нула знания.

Няма как да не се разбере рано или късно, че тия инженери са инженери колкото овчарите в планината. И Турция постъпва напълно отговорно като се отказва от българските дипломи. За разлика от България, която продължава да продава некачествено образование и смята, че има кой да го купи.

Тегли, народе!

ГДБОП май готви нова акция срещу нелегалните книги в интернет. До края на този месец издателите трябва да заявят къде и какво са им качили нелегално в мрежата. После сигурно гедебопците ще се втурнат да гонят книжните “пирати”. И правилно – издаването на една книга е скъпо мероприятие и от него трудно се става милионер (не че е напълно невъзможно). Да не говорим какви усилия изисква написването на нещо свястно. Но…тази борба е кауза пердута. Дори специализираните фирми в тази област (не български, разбира се) признават, че работата е трудна, макар и не напълно безполезна. Виж още в кОлтурен блог.

Без революция в образованието

Народното събрание хлопна кепенци, а новият Закон за предучилищното и училищното образование явно няма да влезе в сила от новата учебна година, която започва на 15 септември. От общо 400 члена на закона, депутатите от Комисията по образование не можаха да минат и една четвърт, а на последното им заседание миналата седмица проектът даже не е бил в дневния ред. Излиза, че законът не може да влезе в сила преди по-следващата учебна година (2013/2014 г.), когато ГЕРБ вече може да не е на власт, а това би било “малко” безотговорно. Един вид друг ще трябва да прилага закона на практика. На парктика обаче, освен административни ядове, този закон няма да промени кой знае какво. Виж още в NEWS DIGEST BG.

Нови оси в литературната шпиономания

Олен Стейнхауър е американски писател, автор на шпионски трилъри, който има доста добър успех отвед океана. В България той беше “прелъстен и изоставен” от издателство “Бард”, което издаде първата книга от шпионската му трилогия за Майло Уивър (“Туристът”) и след това са отказа от продълженията. Виж още в кОлтурен блог.

Рисковете на ваучерния туризъм

За ваучерния туризъм има и “за”, и “против”. Най-важното, разбира се, е хубавата компания, за да издържите по-лесно изпитанията, защото винаги има и такива. Пътуването с предварително закупени ваучери става все по-популярно и, когато го прави, на човек винаги му се струва, че е на голяма далавера. Това, разбира се, не е така. Но не е и чак толкова лошо. Виж още в LOVE.TRAVEL.