Кога ще ги стигнем американците? (В друг смисъл…)

NBC

Това се казва изненада! Сигурно нямаше по-неочаквана новина за българина  от основния скандал, съпътствал дългоочакваната и дългокоментирана среща Тръмп – Путин, колкото новината за проблемите на американския президент в САЩ. Първоначалните сухи коментари у нас бяха напълно лишени от истински новости и безпомощно издишаха с теглене на локуми и смучене от пръстите, докато не се намери някой, който се сети да пита какво аджеба става на фронта на щатските средства за масова информация?

Шокът на американците от това, че техният президент не подкрепя институциите им и косвено се разграничава от тях, е едно от най-неразбираемите неща за българската публика. Някои му казват “културни различия”, но тук не става въпрос точно за това. В една държава, чието създаване и развитие се крепи на закона с главно “З” и силата на институциите, това си е кощунство и сигурно началото на края за Тръмп. В една друга държава хората се питат WTF или в превод “За какво говорят тия всъщност?”.

На фона на парвенюшкия тон в българската политика, който българите като цяло си харесват и му подражават, поведението на Тръм си е съвсем ок и можем да кажем, че човекът си е  “от нашите”. Какво по-нормално от това институциите да се плюят и да си подливат вода едни на други? Ами я да погледнем “главите” на българските институции. Взаимните оплювки са им редовно занимание, което сигурно се планира по график в седмичните им програми. И тук не става въпрос само за престрелките власт-опозиция, ами за институции стожери като президент и премиер. Ако тяхното поведение в посока уважение към държавността ни беше проблем, досега да гледат властта през крив макарон. Но всъщност това им поведение по-скоро ги укрепва на власт, отколкото да разклаща положението им.

Елементарният безплоден популизъм, неглижирането на държавата и безмозъчните политически реакции са ежедневие, с което напълно сме свикнали и изобщо не ни прави впечатление. Даже ни е скучно. Да му мислят американците и да им е честит антиинституционалния президент!

А че стандарта им на живот няма да го стигнем скоро вече отдавна сме разбрали.

Дали обаче не трябва да стигнем първо отношението им към собствената им държава?

Чума по мозъците

Снимка: Pixabay

Цяла седмица социалните мрежи и медиите бяха  заливани от снимки на страдащи хора и животни, засегнати от мерките срещу разпространяването на чумата по дребните селскостопански животни. В тази крещящо популистка среда почти не можа да се промъкне мнение за това какви са рисковете от разпространението на тази болест и какви биха  били последствията, ако разпространението й наистина се допусне в страната, а крутите мерки не бъдат предприети. Плъзгането по най-лесната ос на общественото състрадание изобщо не допусна обяснения по въпроса за истинските рискове и щети.  В общия шум почти до последния момент не можа да се чуе нито една обективна  гледна точка, която да обясни за какво всъщност става дума. “Да”, ще кажат обществените критици, на които им дойдоха дюшеш тъжните снимки, а защитниците на животните самоотвержено нощуваха пред оградите на засегнатите кошари: “Това е така, защото институциите хем са безсърдечни, хем не знаят как да комуникират проблема.” Ей,  не разбират от ПР тези хора и това си е. А имаме толкова много специалисти…направо с лопата да ги ринеш. Жалко, че нямаше време да се обяви някоя обществена поръчка за ПР. (Но никога не е късно!) В общия хор, разбира се, се включиха и международни фондации като “4 лапи”, които, оказа се, разбират дълбоко животновъдството. С две думи в лятната информационна суша нещо такова си е манна небесна и медии, и коментатори се пуснаха като щастливи сърфисти, изненадани от попътен вятър в сезонния застой. Удивително е наистина, но никой не можа да обясни дни наред за истинските вреди от болестта. Не защото някой не е искал – в тази страна със сигурност все още има експерти по въпроса. Просто не бяха допуснати в общия хор или пък никой не се сети да ги попита?!

Макар и много трудно все пак стана ясно, че допускането на разпространението на болестта ще донесе много по-големи щети на и без това кретащия отрасъл в цялата държава. Най-после крясъците стигнаха и до Европейската комисия, която в обичайния си муден ритъм сколаса да даде изявление, че да, така трябва. Самите животновъди, очевидно хора без чума по мозъците, за разлика  от политиците и медиите, накрая призоваха колегите си и от други части на страната да се подчинят на изискванията и концентрираха протестите си върху размера на обезщетението.

Иначе всеки, който е гледал животно и го е загубил, знае колко боли. Но тук изобщо не става дума за това.