Крайстчърч

“Вие за Крайстчърч ли сте?”, пита ме младо момиче в края на осемчасов полет от Банкок до Сидни. Тя е типичен представител на бялата раса и по-точно на онази част, която идва от европейския остров, на който всичко му е на обратно. В първия момент не разбирам какво ме пита, защото не съм чувала името на този град. Разбирам след по-подробно обяснение. Оказва се, че последната спирка на самолета след Сидни е Крайстчърч в Нова Зеландия, а момичето се притеснява да не би да пътува само в самолета още 4 часа…След като разбира, че слизам в Сидни (най-после!), започва да разпитва другите пътници наоколо. Искрено я съжалявам. Не мога да си представя, че бих издържала още 4 часа полет…

“Крайстчърч” ми звучи като “края на света”. Като нещо, което в миналото наричахме със “Занзибар”, преди да знаем, че островът е тузарско място за почивка. Представям си го почти като Марс, като толкова далечна и непозната дестинация, сякаш не може да е част от Земята или поне не в моите представи по онова време.

Малко по-късно ще науча от македонски имигранти в Австралия, изкарали някоя и друга година в Нова Зеландия, че мястото е хубаво, обаче “няма сирене и чушки” или поне не в количеството и на цената, която е свикнала да си позволява нашата балканска душица. Толкоз. После впечатленията от Австралия ме завладяват и забравям за Крайстчърч, за това (по моите усещания) забравено от Бога място и само последвалите там страшни земетресения след години ме подсещат за онова момиче, което пита пътниците в самолета: “Вие за Крайстчърч ли сте?”…

И така до деня на Терора. Клането в Крайстчърч е като мрачен проблясък. Всичко е еднакво близко, навсякъде всичко е едно и също и нищо не е достатъчно далече, когато става дума за Злото. Злото, което е в главите на хората и хората, които са навсякъде. И в най-далечните места по Земята. А понякога – съвсем близо до теб. Няма как да избягаш, дори и на Марс.

Какво значи “Баба яга снесла яйце”

Когато говорим за романа на световноизвестната хърватска писателка Дубравка Угрешич – “Баба Яга снесла яйце” (изд. „Колибри“), първо следва да изясним какво точно означава заглавието. След това много неща ще ни потръгнат по-леко. Та „Баба Яга снелса яйце“ е стара полинезийска поговорка и смисълът й е, че старите жени носят добро. Сега вече сигурно разбирате, че писателката обича своите стари героини, своите Баби Яги, а писател, който обича героите си, ги описва много добре!

Не е лесно да изплуваш на повърхността в океана на световната литература, особено с произход Централна и Източна Европа и още повече с ръбатото име Дубравка Угрешич. Не е лесно, но не е и невъзможно.

„Баба Яга снесла яйце“ съвсем не е претенциозна литература, въпреки че някои критици искат да припишат на авторката и нейното произведение митични свойства. Дубравка Угрешич е един много сладкодумен разказвач, приятен събеседник, който не ви се натрапва, а напротив (и може би точно затова) не ви се иска да прекъснете диалога с него. И заради едно свръхприятно чувство за хумор.

В тази книга се говори доста за България, защото самата писателка има български произход и защото донякъде има автобиографични подробности. Ще видите България в една светлина, в каквато е можело да я види човек тъкмо преди влизането ни в Европейския съюз, т.е. не винаги много лицеприятна, но не и омерзителна, като се има предвид, че я е писал човек „от нашата черга“. Това обаче са подробности, макар и интересни.

След като вече знаете, че книгата е позитивна към старите Баби Яги, разбирай старите (ама много стари) жени, другото важно нещо за вас като читатели е, че тази книга може да ви разплаче…от смях. Това важи особено за втората част на книгата, която разказва за приключенията на Пупа, Беба и Кукла в Карлови Вари. Някои от сцените, като тази за Беба, която си поръчва масаж „Сюлейман Великолепни“, явяващ се в лицето на младия босненец Мевло, са достойни да влязат в съкровищницата на най-смешните литературни сцени.

Някои обявяват Дубравка Угрешич за феминистка, а литературата й за феминистична. Не знам защо. Може би, защото си позволява (поне в тази книга), да вкара в литературния свят и женските неволи на остаряването. Един свят, който е свикнал по този въпрос да се тръшкат най-вече герои-мъже и то преди всичко заради угасналото им либидо, а писателите мъже да  описват с леко пренебрежение жените в такава ситуация.   

Вещици ли са героините на Дубравка Угрешич? Ако една жена достигне до преклонна възраст и ако през нея е минала цялата тежест на света, най-вероятно да. Това обаче се разбира между другото, след смешните сцени, последвани от щрихи на истински житейски истории, от които една жена може наистина да се прегърби. Зад иронията с вещиците обаче всъщност прозира любовта на Угрешич към собствената й губеща паметта си майка и към всички жени като нея, които продължават да дишат, само защото са много силни. И сигурно затова са вещици. Иначе не можеш да издържиш на „хаирите“ на живота. Вещерството им само се прокрадва, като например внезапните смърти на всички мъже около Кукла или внезапното съкровище на Пупа, което тя сервира на приятелките си след смъртта си.

„Вещиците“ на Дубравка Угрешич приличат малко на вещиците на Тери Прачет, но не са толкова всемогъщи и толкова енергични, и може би за това са много по-истински.

„Баба Яга снелса яйце“ е роман, който може да ви накара да се замислите и роман, който може да ви разтовари със смях. Има само едно извинение да не го прочетете и то е, ако сте фолклорист без чувство за хумор. В този роман не обичат фолклористите, въпреки че заключителната му част представлява фолклористичен анализ на явлението Баба Яга. И е малко скучна. Но, естествено, можете да я пропуснете.