>Козата или чия е заслугата?

>Преди време попаднах донякъде случайно на едно от премиерните представления на “Козата ли коя е Силвия?” от Едуард Олби. Самият той се появи накрая и се поклони на публиката – симпатичен старец, с големи сиви мустаци и леко крива усмивка…Днес чувам, че спрягат за ежегодните театрални награди някои от имената в екипа на постановката на Явор Гърдев в Народния театър.
Когато представлението започна, си казах, че този човек (авторът) яко е закъсал с идеите за сюжет и е отишъл наистина твърде далеч.Въпреки че не съм далеч от мисълта, че в тоя смахнат живот наистина всичко е възможно…В пиесата през цялото време се говори за мъж, който е влюбен в коза и така да се каже е консумирал любовта си. При такова положение, естествено е, че този факт е последван от доста истерия, особено от страна на съпругата (Бойка Великова), която изпочупва доста нещо по сцената, осколките хвърчат дори сред публиката и в един момент човек започва да се пита защо всъщност трябва да търпи всичко това?!
Най-странно от всичко обаче е, че накрая, неусетно, главният герой (мъжът, влюбен в коза) е единственият от всички, който ти става симпатичен, за разлика от останалите персонажи. Смятам, че това е заслуга (освен на автора) предимно на един непознат актьор – Михаил Билалов. Той всъщност не е точно професионален актьор или по-точно учил е за актьор, но не е практикувал дълго време професията си. Въпреки това играе с много мярка и те кара да повярваш, че дето се вика, на всеки може да се случи да се влюби в нещо неподходящо. Струва ми се даже, че козата в известен смисъл си е вид метафора и въпросът в конкретния случай не е за или против содомията, а позволява ли ни се всъщност да бъдем щастливи? За съжаление отговорът е по-скоро не.

Публикувано в "Козата или коя е Силвия?", Едуард Олби, Михаил Билалов, Народен театър, театър, Явор Гърдев. Постоянна връзка.

3 коментара по >Козата или чия е заслугата?

  1. hinkoff каза:

    >И аз чух нещо за тази пиеса, но все пак само слухове. Май ще трябва да се прочете, тук поне не я играят за да я гледам.
    Макар че скоро ходих в Националния театър, случайно беше:)) и попаднах на една доста интересна пиеса „The habit of art„. Режисурата беше мн. добра имаше доста интересни решения, като например това, че актьорите си четяха текста от папките, автора също беше на сцената,актьор разбира се, и търпеше забележките на артистите и т.н….мдаа, дълго е за разказване:))

  2. ekaterina vitkova каза:

    >Видях сайта на пиесата, за която говориш. Изглежда интересна. Може и да я гледам някой път…:)

  3. Valkocompany каза:

    >Велика пиеса