>Нови особености на българския PR

>Човек винаги може да научи нещо ново и мисля, че много скоро ще направим забележителен принос към световния PR. Предлагам на Максим Бехар, като изнася лекции в чужбина, да включи тази родна екзотика в презентациите си (ако вече не го е направил). А тази особеност е, че в България сериозни и мастити фирми, финансови институции и даже чуждестранни инвеститори (макар и от източното полукълбо)инвестират в PR къде? – в жълтата преса! Ама в най-жълтата – тази, дето избива на жълто-кафеникаво много често…
Първият път, когато разбрах за съществуването на такава практика, реших, че се дължи на личностни особености на най-високо ниво. Вторият път обаче си помислих, че тая работа няма да е съвсем случайна. Жълтият PR се изразява в следното – пишеш си сам светски дописки, в които си главен герой и си ги пускаш срещу заплащане. Или правиш една редовна месечна вноска в някой много-много жълт всекидневник (или жълта група), не за да пишат за теб, а по-скоро за да не пишат. С две думи това, което преди 10 години го правеха само фолк певиците и техните продуценти, сега го правят много сериозни икономически субекти.
Тая работа ме навежда на два извода. Първо, че жълто-кафявото в тая страна (или жълто-зеленото според хранителния режим) вече толкова е дръпнало напред, че почти не е останал някой, който да не го взима насериозно. И второ, че сериозната преса май много го е закъсала – добре че все още има чуждестранни инвеститори (най-вече от западното полукълбо), които все пак държат на нормалния PR. Ама те май намаляват…

Публикувано в PR, жълта преса, медии. Постоянна връзка.

Коментарите са затворени.