>Познаваме се

>Марин Сореску

Познаваме се,
срещнахме се един ден
на земята -
аз вървях от едната и страна,
а ти – от другата.
Ти беше и тъй, и иначе,
о беше като всички жени,
виж, че ти запомних лицето.

Аз се разчувствах
и ти казах нещо с ръка на сърцето,
но нямаше как да ме чуеш.
Защото между нас непрекъснато сновяха коли
и вода и най-вече планини,
и цялото земно кълбо.

Ти ме гледаше във очите,
но какво ще се види там?
В моето полукълбо
току-що се беше здрачило,
беше настъпила нощ.
Протегна ръка: докосна облак.
Аз прегърнах през рамо един лист.

Публикувано в любими стихове. Постоянна връзка.

Коментарите са затворени.