>Лондон – краят на любовта

>

Беше преди 15-тина години. Ти беше първият, когото срещнах след десетилетия в удобната, унифицирана, много ограничена и затова малко посредствена компания на соца. Прекарахме заедно 8 дни. Осем дни културно-емоционален шок. Беше толкова красив, блестящ, зашеметяващ, интригуващ, забавен, любезен и мил, приятелски, изненадващ, неизчерпаем, неотразим…Харесваше ми всичко в теб – улиците, по които вървяхме, екзотичните ресторанти, в които се хранехме, метрото, къщите, музеите, парковете, хората, кучетата, магазините, небето, слънцето, тревата, въздуха! “Треска в събота вечер”…любимата ми музика…не не мога, искам да умра, искам да останем заедно завинаги…След това – внезапен и болезнен край. Около мен всичко отново е сиво, скучно и неинтересно. Как ще продължа да живея? Не, това е непоносимо…няма да издържа…Обаче издържам, свиквам, всичко отново е поносимо, познато, всичко е постарому. Връщам се няколко пъти за кратко, колкото да се видим, откривам по нещо ново у теб, което съм пропуснала преди, вдъхвам от мириса ти и заключвам малко неотразимо вълнение за черни дни…
…Отново сме заедно. Чувствам те като нещо отдавна познато. Май не виждам нищо ново. Няма ли да ме изненадаш с нещо? Сватбата на Уилям и Кети…Тур за 25 паунда по стъпките на тяхната любов, сувенири с усмихнатите им лица. Не, не, малко са ми кичозни и сумата на тура надхвърля интереса ми. Извинявай…може би някой друг път. Храната в този индийски ресторант ми се струва отвратителна – как така толкова ми хареса първия път? Нямам идея. И наистина не разбирам защо може да ми сервират яденето на масата в английския пъб, но трябва да ставам всеки път и да ходя лично до бара, ако искам да пия бира. Добре де, такава е традицията и толкоз. Просто малко ме дразниш. И ако можеше да не чакам 40 минути за тоя печен/”облечен” картоф. Да ти кажа малко си занемарил чистотата…И метрото е пълна отврат – ама какви са тия тълпи? Ще ме премажат! На Оксфорд стрийт май вече е трудно да се пазарува – две трети от времето минава в блъсканица и опашки за пробната. Малко ми идва в повече. Иначе дрехите ти пак са хубави. Ама и тия жени около теб – наистина не разбирам как може да носиш ботуши на босо?! Нищо де, това си е тяхна работа. Лестър скуеър, уличните ти музиканти (толкова ги харесвах!) – млад мъж свири на нещо, около него момиче се прави, че танцува – супер нескопосано, чак смешно. Чорапогащникът й е смъкнат, публиката се подсмихва, но все пак я окуражава. Става ми мъчно за нея… Ще ходим на мюзикъл? Супер! “Царят лъв” – сценографията и костюмите са гениални! Хей, все пак те харесвам…Театърът е пълен до козирката. Никога не съм виждала толкова пълен театър…Момчето пред мен пие бира – не ти ли се струва малко просташко?…Краят на представлението, публиката ликува, след което освирква артиста, който играе отрицателната роля…Честно да ти кажа, понякога ми изглеждаш леко елементарен.
…Какво ми става ли? Нищо. Какво може да стане след 15 години – просто краят на любовта.

5 thoughts on “>Лондон – краят на любовта

  1. >Много добро! Човек се променя и тази промяна предизвиква много краища – на любовта към градове и към хора!

Коментари са забранени.