>Великденски репортаж

>Вторият ден на Великден, последен ден преди работа. Времето – страшно, столицата – с малко хора и прекрасна, с две думи София: „име сладко – земя рай“! Даже въздухът е чист, понеже няма коли и има лек ветрец. Обаче нагоре въздухът е още по-чист – както винаги.

Хубаво, ама за да отидеш горе, трябва да катериш – поне час, час и нещо по баира. Ако си свикнал да катериш и ако ти се катери – няма проблем. Обаче ако искаш само да изядеш едно шкембе и две кебапчета с една бира на „Бай Кръстьо“ и да поседиш на теферич, въпросът не ти се урежда.
Защо? Защото лифтът не работи.

(Нещо ми се струва, че това напоследък се случва често, въпреки че аз съм от тези, които се катерят.). Не знам как е прекарал празниците Цеко Минев, обаче със сигурност е отнесъл доста псвуни от софиянци, дето са си останали в София по Великден. Понеже се оказва, че лифтът не е работил не само в понеделник, но и през всичките дни на празниците на всичкото хубаво време отгоре. И не само през всичките празнични дни, ами и през всичките последни три седмици…И защо така? Защото нямало пари за заплати.

„Е, как така няма пари за заплати, а пък купува Кремиковци?“, питат се стигналите до заветната кръчма. Уместен въпрос. „Ами той само от тия четири дена щеше да изкара парите за заплати!“, подхвърля друг. Уместна забележка.
Аз пък си мисля, че то така като забележиш няколко пъти, че едно нещо не работи баш когато ти трябва и…спираш да го посещаваш. Също така си мисля, че в едно средносрочно или краткосрочно бъдеще лифтът Драгалевци-Бай Кръстьо-Голи връх ще е „Помагалски“, а туристическите пътеки ще станат на писти…
Е, дано да не съм права, де!