>Флашмобът – естествен, непринуден, необвързан…Верно ли?

>

И от най-тъпия филм има някаква полза. След като бях силно “разтърсена” от знаковите филми на София филм фест 2011, не отидох на кино около 3-4 месеца, за да се възстановя психически. Първата прожекция, на която попаднах (“По приятелски”) бе достатъчно разтърсваща в обратната посока, но поне научих какво е “флашмоб“. С две думи това е необичайно представление на публично място (най-често под формата на танци или пеене, но може да е и нещо тотално нелогично), организирано тайно, изпълнено спонтанно и с изненадващ ефект върху случайните наблюдатели, което завършва също толкова внезапно, както и започва. Много често се прави на гари и в молове, където има струпване на хора. Защото флашмобът има нужда от публика. Времетраенето му е 3-4 минути. Във флашмоба има и щипка абсурд. От една страна той трябва да не е обвързан по никакъв начин с политика, икономика, корпорации, религия. Т.е. той е по-скоро забавление и по-малко протест. В същото време някои наблюдатели го дават като пример за т.нар. “културно заглушаване”, което пък си е тъкмо протест срещу все повече PR-ско-рекламно-медийно-комуникацинно манипулирания ни живот.
Като цяло обаче флашмобът прилича на неподправено забавление и хората, които попаднат на него, искрено му се радват. И тъкмо понеже е толкова готин, няма как вече да не са го налазили PR-ите и рекламистите. Затова вече и в тази категория разполагаме с оригинали и ментета. В клипа по-долу ще забележите, че се появява надписът “реклама” и че всъщност това е един “специален рекламен момент” на еди кой си моблен оператор. Значи, не е истински флашмоб.

Опитите в България също бележат лека тенденция към изкривяване. Най-хубавият флашмоб, получен досега, е танцът на бул. “Витоша” в столицата. Хасковлии също са се представили подобаващо, но понеже техният пърформанс е направен по конкретен повод – Деня на Европа, това вече го прави по-малко непринуден, отколкото би следвало.
Има и неуспешни опити. Като това пръскане с водни пистолети пред Народния театър или този бой с възглавници…Просто не им се е получило с непринудеността. Вижда се, че и публиката е вяла. Липсва ентусиазъм. Всъщност, флашмобът се прави с репетиции и, поне според мен, често пъти го подготвят професионалисти. Имаме и откровени залитания в грешна посока.

Като този еко протест, който е обявен за флашмоб, но няма нищо общо с него, а си е обикновен еко протест и по никакъв начин не е забавен.
А все пак и въпреки всичко, флашмобът е забавление. Струя свеж полъх в спеченото ежедневие. Тръпка. Понякога се получава, понякога – не.

Публикувано в fun, PR, кино, медии, флашмоб. Постоянна връзка.

Коментарите са затворени.