>Едно местенце за Корбюзие в музея на соцарта (спомени от една изложба)

>

На днешната стогодишнина има достатъчно разсъждения на тема Тато. Затова ми хрумва един нестандартен пост за соца, вдъхновен и от скорошната информация, че София ще се обогати с нов музей – този път на соцарта. Това не е чак толкова зле – на много от нас още ни е прясно, но защо да не вземем някой и друг лев на чужденците? Няма лошо.
Та преди има няма пет години, докато се чудех как да утрепя един неделен следобед по време на служебна командировка в един хубав, но скучен град, къде-къде и се шмугнах в първата изпречила ми се изложба. Тя беше посветена на някакъв известен архитект, който никога не бях чувала поради липси в общата култура, но реших, че ще ми е интересно заради вродена слабост към всякакви интересни сгради. Гледам, гледам и в съзнанието ми нахлуват необясними асоциации. Макетите,снимки и скици на сгради, които виждам, по някакъв странен начин ми изглеждат много познати. Времето на създаването им обаче няма връзка с моето съществуване, нито със световно известни архитектурни паметници, които да съм срещала. Скучни прави линии, правоъгълни сгради и плоски покриви, бетон…Ама как така? Та това е началото на миналия век! Внезапно осъзнавам, че сградите на Корбюзие ми приличат на вилите на ЦК на БКП от последната четвърт на 20 век, а силуетите им са ми толкова близки…И как не! Всъщност те ме обкръжават през цялото ми съзнателно съществуване.
После прочитам, че известният швейцарски архитект-модернист е бил силно развълнуван от Великата социалистическа революция и даже след 1917 посещава СССР, където също го посрещат любезно. Днес някои го наричат “бащата на панела” и на масовото строителство. Тогава се чудех как е възможно човек, който е израснал сред красивата архитектура на Западна Европа да сътвори тези кютуци, които декорираха ежедневието ни вовеки? Днес си мисля, че силата на гения е в способността му да яхва тенденциите на бъдещето – добри или лоши.
Тъй или иначе едно местенце за Корбюзие в Софийския музей на соцарта ще бъде повече от подходящо. Ако пък са се свършили местата за експонатите, предлагам по-лесно решение. Да сложим по една табелка на близките сгради – “експонат на социалистическата архитектура, въдхновен от капитализЪма”.