>"Сирано дьо Бержерак"? По-скоро не.

>

Сценографията на Чавдар Гюзелев в постановката “Сирано дьо Бержерак” в Народния май е единственото нещо, което наистина си струва и което доставя истинско удоволствие на зрителите. Ексцентричността на режисьора Теди Москов започва да става почти неразбираема. Сигурно затова самият той се опитва да я обясни в програмата на постановката. Оттам разбираме, че постановчикът смята режисьорите за “наемни убийци” по отношение на авторските текстове (напълно правдоподобно) и тъй като понякога изкривяването на текстовете е просто нечовешко, то може да доведе дотам, че да ти се прииска да видиш самия оригинал…Това обяснява и пълното разностилие на постановката, която започва с крайна форма на осъвременяване, гротескно-просташко-безмислено (и недостатъчно смешно), и завършва с класическия текст на пиесата и класическото му изпълнение. В резултат и двата подхода са еднакво скучни. Все пак тук-там човек се засмива, понеже от време на време Теди Москов все още е забавен. Добрите новини обаче свършват дотук. Защото гласовете на съвременните актьори и дикцията им не са достатъчно добри и през повече време зрителите не чуват почти нищо от това, което се рецитира на бързи обороти. Цяло чудо е, че от публиката не се носи викът:”Не се чува!”. Но някой рано или късно ще го направи. Струва ми се, че освен скритите микрофони нищо друго не може да спаси тази ситуация в Народния (при това не само за тази постановка).
Положението с актьорският състав също не е розово. От Владимир Карамазов (Кристиян дьо Новилет), който е един стахотен драматичен актьор в театъра, Теди Москов е направил клоун – роля, която безкрайно не му отива. От човек като Деян Донков (артист много по-подходящ за киното, с излъчване на отрицателен герой) режисьорът се опитва да прави романтичния и поетичен Сирано дьо Бержерак – мисия безмислено невъзможна.
Тъй като началото е голямо изпитание, някои зрители си тръгват доста бързо от тази постановка. Все пак ако така и така човек си е купил билет, струва си да остане докрая, понеже ще стане свидетел на промяна в замисъла. Но ако очаква да изпита истинско вълнение от срещата си с изкуството, по-скоро ще остане разочарован.

Публикувано в Владимир Карамазов, Народен театър, Сирано дьо Брежерак, театър, Теди Москов. Постоянна връзка.

Коментарите са затворени.