>Абсурдите на "Операция "Шменти капели"

>Влади Вългала даде пример на политиците за истинско силно и лично послание, каквото никой от тях не можа да извади за изборите. Като каза, че е заложил апартамента си, за да направи филма „Операция „Шменти-капели“, той наистина успя да закара доста хора до „урните“ на киносалоните. Посланието звучеше като „Или ще направя този филм, или ще умра!“, а хората обикновено оценяват истинската отдаденост.
Въпросът е какво се случва след като си отишъл вече в киносалона? Филмът на Влади Въргала е комедия на абсурда и като се абстрахираме от свръхплоския план на обяснение на това, което ни се случи последните 20 години, след първите 15-20 минути филмът става наистина смешен, за което допринасят готините актьори, вкл. самият Въргал, и свежото чувство за хумор на Влади в някои моменти.
Най-смешното обаче е как абсурдът на този филм излиза извън неговото съдържание, актьори и режисьорско виждане. Защото в крайна сметка Въргала прави този филм не благодарение на заложения си апартамент, а благодарение на спонсорството на Корпоративна банка и лично на шефа й Цветан Василев, на когото той многократно и публично благодари (в „Панорама“ даже не му направиха забележка, че прави реклама на банкера). Така на практика излиза, че филмът на Въргала е направен с държавни пари, защото тази банка съществува благодарение на факта, че държавата в продължение на дълги години държи почти всички пари на почти всички държавни фирмив нея, без конкурс и без наредба, каквато Симеон Дянков многократно обещаваше да въведе, но не го направи. На всичкото отгоре главният спонсор на филма може да се припознае в поне двама-трима от героите на филма. Та дори и в главния – Цеко Цеков, който накрая прибира куфарите с парите. Предполагам, че съвпадението на малкото име е случайно.