>Кризата – близо, царят – в музея

>Не й върви на българската наука и туйто. Особено в периоди на преход. Финансирането й през последните 10 и кусур години си остана рехаво, въпреки че икономиката дръпна, а с нея и БВП-то. И аха-аха да се оправи работата и да станем богати, обаче дойде кризата и до науката пак никой няма да стигне. Въпреки че в края на този мандат, също както и в края на предишния, по една стратегия се размотава между жълтите павета.
Защо й се явяват такива проблеми на науката? Ами първо, защото с науката се ангажира не който трябва и второ, защото в стратегиите за нея липсва най-важното: парите. При европейска цел от 3 % от БВП за наука към 2010, в настоящата стратегия за България плахо се предвиждат 0,6 % за догодина. Скромно, мно-о-ого скромно.
Скромна е и политическата подкрепа за науката през последните 20 години. Счита се, че това е сфера, от която не могат да се извлекат политически дивиденти. И по тази причина никой не се напъва. Определянето на парите за изследвания е оставено в ръцете на бюджетарите от Министерството на финансите, които гледат да си вържат бюджета и изобщо не ги интересува бъдещото развитие на иновациите. Нито пък факта, че държави, богати от туризъм и земеделие, няма. В същото време в държави, които вече почти са стигнали европейската цел и даже са заложили по-висока (4 % от БВП за наука през 2010, Финландия), политиката за наука се ръководи от министър-председателя и…министъра на финансите. У нас, отношение по стратегията взе не друг, а президентът?! Само че не по същество, а по вечния спор кой е по-велик – БАН или университетите. Уви, няма да й помогне на науката президентът. И царят даже няма да й помогне. Нищо че се разхожда в Природонаучния музей.