Истината за турските дипломи

Отказът на Труция да признава дипломи от български ВУЗ и решението й да създава пречки за обучението на турски студенти в България се корени не във фалшификацията, а в качеството на обучението. Защото коя диплома е по-фалшива – тази, чиито подписи и оценки са подправени или онази, в която няма нищо подправено, но всички изпити и семестри са взети/заверени незаслужено и срещу липса на всякакви знания? Отговорът е, че и двете са еднакво вредни.

Турските студенти в България са добре дошли, защото плащат хубави такси – минимум 3000 долара годишно. Всички университети и най-вече тези извън София се надпреварват да се рекламират в южната ни съседка и да привличат студенти оттам, защото турските студенти са платежоспособни. Едни от любимите им специалности са инженерните.

Какво става по-нататък? По-нататък турските студенти се опитват да научат български език обаче така и не го научават. В резултат изобщо не са в състояние да следват каквото и да е, камо ли технически специалности!  Българските университети обаче не искат да се лишат от „златните си кокошки“ и ги пускат да завършат необезпокоявано, като им дават съвсем легални дипломи, зад които стоят нула знания.

Няма как да не се разбере рано или късно, че тия инженери са инженери колкото овчарите в планината. И Турция постъпва напълно отговорно като се отказва от българските дипломи. За разлика от България, която продължава да продава некачествено образование и смята, че има кой да го купи.