Писмо*

От чувства мигновени

разплакана си пак…

Не бързай ти към мене

със самолет, със влак –

където и да бъдеш,

в мига на луд копнеж

решиш ли да се върнеш –

тръгни към мене пеш.

 

Върви по пътя бавно

и бавно успокой

желанието странно

отново да съм твой.

Върви по пътя дълго,

през дълъг трезвен ден.

Случайно кацнал гълъб

помилвай вместо мен,

целувай дъхав люляк,

изгрял пред теб в зори.

Сравнявай ме със други –

от мене по-добри.

И ако побеждава

мечтата твойта плът;

и ако не забравяш

целта на твоя път –

ще спреш пред мене мълком

в миг необикновен…

И търсила ме дълго,

ти дълго ще си с мен.

*”Обичам те дотук”, Г. Константинов, издателска къща “Пламък”, София 1993