>Българските дребни търговци и техните дребни

>Не се сещам за нито едно друго място по света, освен у нас, където да ти искат 35, 14, 98 или 4 стотинки, за да ти върнат рестото. Както и да откажат да ти продадат вестник или дъвки (а понякога и по-едри неща), докато не си развалиш парите някъде другаде. Като български купувач обаче съм толкова дресирана, че дори в чужбина ми се е случвало да попитам при сметка от 5 и 20: “Искате ли 20 евроцента?” или каквото там трябва, докато не установя, че хората отсреща ме гледат с дълбоко неразбиране.
Дълго време се чудех къде е коренът на тази българска търговска иновация и извънредно оригинална бизнес практика, докато истината не ми споделиха самите търговци. Понеже банките им искали комисиона, за да им дават дребни банкноти и монети, те не ползвали тази услуга и това е положението. Ама че другите търговци по света я ползват и даже гък не казват, това си е тяхна работа. Нашите са бамбашка. И финансовата криза не може да ги оправи! А клиентът може да е № 1, но не и по тия ширини.
Е, сега, ние какво да правим? Както е тръгнало накрая ще ни накарат нас да ходим по банките да си разваляме банкнотите срещу заплащане.

Публикувано в България, магазини, търговия. Постоянна връзка.

Коментарите са затворени.