>2-и февруари: case study

>В края на 2001 г. бях на PR-обучение в щата Аризона (признавам твърде далече, но така го бяха измислили). Беше наистина добро, но и американците са си номер едно в тая работа. Едно от PR правилата, в които те вярват, е, че ако се озовеш в крайно критична ситуация и те спипат натясно, по-добре да бъдеш искрен и да си признаеш. С една дума – разголване му е майката. Тогава обществото приема твоето харакири и щедро ти прощава за направения гаф. Даваха за пример местния сенатор от Аризона, който току що беше спечелил втори мандат, след като публично признал, че е хомосексуалист. Разкритието се наложило, след като сенаторът бил шантажиран да подкрепи в конгреса законопроект в полза на гей браковете. Човекът отказал да го подкрепи, въпреки че на практика бил такъв. Заканата била да го разкрият, в случай че не гласува „за”. Тогава той ги изпреварил и направил изявление пред избирателите си, казвайки цялата истина. Вярно, че му се наложило да напусне семейството си, но затова пък бил преизбран, а хората продължили да му вярват. Все пак той е защитил интересите на мнозинството от избирателите си, макар и да не е принадлежал към него.
Чудя се дали това е възможно у нас? Не се сещам за нито един такъв случай с политик. Не че е лесно, разбира се. Нещо подобно направи само Коритаров, когато си призна, че е бил сътрудник на ДС. Но той все пак не беше политик.