>Медиите и смъртта

>Днес роднините на загиналите в Охридското езеро ще заминат на най-мъчителното си пътуване – то ще ги отведе до мъртвите им близки, които те трябва да разпознаят. Преди днешния ден обаче редица вестници се “погрижиха” някои от тях да ги видят предварително на огромни снимки по първите им страници – метнати по корем върху спасителните лодки или влачени за ръце, с разголени тела, преди да ги качат на палубата. И, разбира се, достатъчно ясни, за да познаеш човека по тялото, дрехите, косата…Въпросът с проявяването на етика при показване на всякакъв вид жертви все още остава кауза пердута за българските печатни медии, показа и тази трагедия. Защото когато правиш/публикуваш такава снимка се очаква да можеш да си представиш как би се чувствал братът, съпругът, синът, съседът на жената, чието тяло показваш проснато по корем на лодката? Трябва да си представиш дори, че това е твоето тяло. Да си зададеш въпросът ще ти хареса ли тази снимка ако ти самият си на нея? „Професионализмът” на фоторепортерите беше включил явно и търсене на самодейни снимки от телефон и фотоапарат на попадналите във водата пътници на потъналия кораб. Снимки, които изглеждаха глуповато и безмислено за публиката, но сигурно са били непоносими за тези, чиито близки са останали под водата и които отчаяно са се опитвали да разпознаят малките им фигурки. Разбирам изкушението на един вестник да публикува нещо “натурално”. Но дори и за това си има корективи и начини, и те се отнасят до броя на тези снимки, тяхната големина и разположение (ако все пак непременно трябва да ги има). Има и черни ленти/размазване, които да не позволяват прекалена яснота. Защото всички хора достатъчно добре знаят, че смъртта е ужасна, а мъртвите също се нуждаят от известно уважение. И изобщо наистина ли някои медии си мислят, че искаме да ни показват смъртта в едър план? Не, не искаме. Всички други отговори, различни от този, говорят за отклонение.

Публикувано в медии, Охридско езеро, трагедия. Постоянна връзка.

Коментарите са затворени.