>След като ни стана тъпо, време е да се посмеем

>
Тази инсталация на Давид Черни започва да ми става все по-скъпа. И, въпреки че в началото ме подразни, сега чувствам, че все повече ми харесва. Новината, че все пак мога да я видя на „Шипка“ 6, ме развълнува и зарадва, и аз с изненада установих че наистина искам да я видя тая инсталация! Може би това е защото по принцип харесвам модерното изкуство, а може би, когато нещо придобие слава, погледът към него също се променя…Така като я гледам, тя си е напълно естетична и даже си представям как от нея става един чудесен национален сувенир. Бих си сложила и плакат някъде на това арт събитие.(Изобщо не се шегувам.)
Като към всяко голямо произведение на изкуството, към инсталацията може да се подходи по много различни начини. В този пост ще преставя няколко от тях.
Първо, ако ще го удряме на национализъм, то най-напред трябва да яростно да се възмутим от факта, че наричат тази тоалетна турска. Ама моля ви се – това е тоалетната на моето детство! И аз не съм живяла в Турция, а в България. Всъщност, това е тоалетната на българския соц. И понеже от соц-а все още има следи, които трудно се заличават, това все още е тоалетната на много деца в училище, на много болни в болниците и на много хора в провинцията на България. И, както се вижда, от това не се е свършил светът.
Вторият поглед към тази инсталация може да бъде политологически. Какво виждаме на нея? Преобладаващи сини и червени ВиК тръби, които се вливат в отходния канал. И само тук-там, много плахо, 1-2 жълти тръби. Какво показва това? Това символизира революционните промени в български политически ландшафт през последните години, когато между традиционните „сини“ и „червени“ в политическото пространство се вклиниха либералите и част от тях си останаха вклинени (справка – виж състава на новия български парламент). В този смисъл – да, тоалетната може да се нарече и турска заради окончателното и безвъзвратно вклиняване на турските либерали в българското политическо пространство.
После, но не накрая, тази инсталация може да се използва като атрибут в една кампания против рака на дебелото черво. Както вече стана ясно от многобройните дискусии до момента, тоалетната с дупка е полезна за хигиената и за улесняване отделянето на вредни вещества от човешкия организъм, което пък е от решаващо значение за предотвратяването на едно от най-разпространените ракови заболявания, от които страда съвременният цивилизован човек. В подкрепа на това предложение е и обстоятелството, че от инсталацията става чудесна значка!
И, вече накрая, какво е казал големият скептик Оскар Уайлд?

Едно единствено нещо е по-лошо от това да те одумват – то е да не те одумват.

Така че всички имаме полза – Давид Черни, Славчо Атанасов и…България.

2 response to ">След като ни стана тъпо, време е да се посмеем"

  1. От: hinkoff Дата: октомври 11, 2009

    >Приятни размишлинея върху тази творба. И съм сигурен, че цветовете на тръбичките никак не са случайно подбрани, а точно по политическа окраска, както и ти си забелезала. На мен този комплекс от клозети и клозетченца, още от самото начало мн. ми хареса, най-вече защото всички са толкова чистички и лъскави. А както знаем всички, такива бели, неоплескани и неръждясали клозети в Бг. не съществуват. На практика това си е един доста неправдоподобен и „лъскав„ имидж за родината:)
    И продължавам да не разбирам защо все още има хора които да им се се сърдят, на клозетите.

  2. От: Петко Ковачев Дата: октомври 17, 2009

    >Един чех извади на показ комплексарщината българска. От Калфин до Славчо Атанасов – комплексар до комплексаря, мила моя майно льо.

    Жалко, че Хашек не е жив – би станало чудесен разказ "а ла Швейк".

Comments are closed.