Новият Девети септември

MorfovОт кое боли повече – корумпиран политик да стане шеф на ДАНС или парвеню да оглави парламентарната комисия за култура? Боли повече от второто, от първото ни обхваща само страх и гняв. Но когато някой като Слави Бинев си е купил архонската титла, купил си е мястото в Европейския папрламент, купил си е мястото в българския парламент и сега иска да закачи на ревера си културата като финален аксесоар на изпрания си имидж, слава Богу на някой като Александър Морфов все още му пука. Защото всички останали май започват да свикват с тези неща.

Вече дори не е смешно, че самодоволният Слави Бинев каза пред Димитър Цонев, че е единственият човек, който е правил пари от култура (благодаря ти, Боже, че не каза от каква култура), че някой малоумен ПР го е посъветвал да се сравнява с Медичите и т.н. Не ни е смешно, но и не му обръщаме внимание. Уморихме се така да се каже. А когато един човек дълго време се види с пари, които е спечелил лесно и/или бързо, той малко по малко започва да се чувства, да се прави и даже да прилича на човек с достатъчни интелектуални качества, които иначе по рождение и по призвание му липсват.

Слав Бинев е типичен представител на чалгата в българската политика. Той направо си е една чалга певица облечена в мъжки образ и подобие. Със Слави Бинев чалгата става царица в българския парламент. И не че парламентарната комисия по култура и медии може или прави нещо за българската култура. И не че Слави Бинев ще навреди с нещо на българската култура през парламентарната комисия – на него са му се приискали европейските фондове за култура без въобще да разбира откъде минават те и как се управляват. Не че всичко това има значение за българската култура, защото истинската култура си пробива път и през най-корумпираното, най-номенклатурното, най-бездуховното общество.

Всичко това има значение за нашето самочувствие на нация, в която все пак има интелигенция, все пак има нормални хора, на които един човек на висок пост от средите на Слави Бинев им е напълно достатъчен. Има значение да има граница на компромисите в това отношение, защото иначе значи завинаги и окончателно да се предадем на парвенющината, на признанието, че интелигентните хора са слабаци и трябва да оставят всичко на по-ниско интелигентните. Да позволим отново да се случи Девети септември, само че с други средства.

Ето затова трябва да подкрепим Александър Морфов, да не се примиряваме със Слави Бинев както не се примирихме с Делян Пеевски. Да не се примиряваме дори ако това ни струва поредни проклети избори. Да научим “новите деветосептемврийци” да си знаят мястото и да не се подават твърде много от пищния си гьол.

Публикувано в Uncategorized с етикети , , , . Постоянна връзка.

Коментарите са затворени.