>CNN се завря в Плевен. Клозетната сага продължава…

>Някакви журналя от CNN се завряли в циганската махала на Плевен, снимали едни голи циганчета и пуснали някакви страшни работи за България, а Плевенското БСП ще протестира по тоя случай…Горе долу това е резюмето на историята и изобщо изглежда една част от телевизонните журналисти се чудят как да се поразходят и да си разнообразят живота /не казвам, че всички!/, в резултат на което Би Ти Ви прави филм за експлоатацията на детски труд в Индия, а Си Ен Ен – за циганската махала в Плевен. Не че не ги разбирам. Би Ти Ви предпочита да не прави филм за проблемите на българските деца, за да не би да си навлече проблеми, а пък Си Ен Ен предпочита да не снима в някои квартали на Ню Йорк, за да не изнесат екипа на носилка.
В резултат на всичко обаче нашата клозетната сага продължава, а имиджът на България сериозно започва да го закъсва. През 2003-а правихме едно проучване сред чужденци какво мислят за страната ни, какво харесват и какво не харесват. В общи линии болшинството я определяха като бивша комунистическа, балканска държава, в която има готини хора и красива природа, кофти пътища и слаба хигиена. Опасявам се, че ако някой го направи отново сега, към тази характеристика ще добавят: “О-о, България! Корупция, голи циганчета, турски тоалетни и все по-малко природа…”
И ако някой ми каже, че му е все едно какво си мисли за него и държавата му един средностатистически чужденец, няма да му повярвам. Защото тука може и да си вадим очите за глупости, но навън, уви, простите хорица ни слагат под един знаменател и той е общата визия, която имат за държавата ни. А тя важи и за царя, и за пъдаря.
В този смисъл започва да става крайно необходимо някой да се захване с тая работа професионално, да създаде условия и да я бута, за да върви напред. Но не е необходимо да се плащат милиони на лобистки фирми, които да поръчват платени приложения с тъпи интервюта, които никой не чете. И тук си има достатъчно професионалисти, способни да свършат тая работа, стига да има воля, стратегия, постоянство и малки суми, но редовно.
Не че става само с реклама /трябва все пак да си оправим и пътищата, и да си измием тоалетните/, но помага. Идеален пример за това е Индия. Създаваща впечатление на една от най-романтичните дестинации, благодарение на рекламата, а всъщност трудно различима от Столипиново и Факултета. Което още веднъж доказва, че в рекламата не е задължително всичко е истина. Но без нея не може.