>По повод идеята на СРОКСОС

>По повод идеята на СРОКСОС или Сдружение за развитие и обществен контрол (безумна абревиатура) да прави стратегия за прозрачност на управлението или за гражданско участие или нещо такова, се сещам за една твърде добра практика в това отношение, за която научих през 2003-а в Холандия – една от великите демокрации. Холандските медии в продължение на двадесет (20!) години бяха водили битка и я бяха спечелили, за да извоюват правото на обществото на информираност. В резултат, те бяха постигнали споразумение, сключено чрез подписана харта, в която ясно се описваха правата и задълженията на двете страни – изпълнителната власт и журналистите. Едно от най-големите им постижения беше договореността всяко бъдещо решение на правителството да се обявява в общественото пространство (в случая Интернет) минимум две седмици преди да бъде взето официално и да се вземат предвид всички мнения на граждански и бизнес организации , които биха били изразени в този срок. (Това в момента се прави и в българската администрация, с тази разлика, че съгласуването се извършва само вътре в нея и от време на време със синдикатите. Медиите обаче винаги се информират официално пост фактум.) Една такава договореност е изключително важна, тъй като най-големите глупости в държавното управление винаги се правят от бързане, от самонадеяност и криворазбраното убеждение, че щом си на даден висок пост, значи винаги си прав. После, разбира се, започват проблемите. Холандските журналисти бяха извоювали и друга важна договореност. Всеки министър председател на държавата беше длъжен, всеки петък, да отговаря на всичките им въпроси в собствения им медиен клуб, който те сами издържаха. (Това далеч не е без значение – първо като знак и второ като самочувствие. Защото едно е да висиш на благоволението на администрацията в мазето на Министерския съвет и да чакаш информация, и друго – да ти гостуват на собствена територия.) Нагледен пример беше последният премиер на Нидерландия по онова време – Болкененде. Този човек очевидно не обичаше да говори, но това си беше лично негов проблем. В резултат на постигнатите договорености, всеки петък той се явяваше лично в клуба на медиите и задоволяваше любопитството им. И това, както вече ви казах, не беше въпрос на желание. Много бих искала да видя как българските медии са направили същото. Ако не те – някой друг, защото за тях това става все по-малко вероятно.