Чума по мозъците

Снимка: Pixabay

Цяла седмица социалните мрежи и медиите бяха  заливани от снимки на страдащи хора и животни, засегнати от мерките срещу разпространяването на чумата по дребните селскостопански животни. В тази крещящо популистка среда почти не можа да се промъкне мнение за това какви са рисковете от разпространението на тази болест и какви биха  били последствията, ако разпространението й наистина се допусне в страната, а крутите мерки не бъдат предприети. Плъзгането по най-лесната ос на общественото състрадание изобщо не допусна обяснения по въпроса за истинските рискове и щети.  В общия шум почти до последния момент не можа да се чуе нито една обективна  гледна точка, която да обясни за какво всъщност става дума. “Да”, ще кажат обществените критици, на които им дойдоха дюшеш тъжните снимки, а защитниците на животните самоотвержено нощуваха пред оградите на засегнатите кошари: “Това е така, защото институциите хем са безсърдечни, хем не знаят как да комуникират проблема.” Ей,  не разбират от ПР тези хора и това си е. А имаме толкова много специалисти…направо с лопата да ги ринеш. Жалко, че нямаше време да се обяви някоя обществена поръчка за ПР. (Но никога не е късно!) В общия хор, разбира се, се включиха и международни фондации като “4 лапи”, които, оказа се, разбират дълбоко животновъдството. С две думи в лятната информационна суша нещо такова си е манна небесна и медии, и коментатори се пуснаха като щастливи сърфисти, изненадани от попътен вятър в сезонния застой. Удивително е наистина, но никой не можа да обясни дни наред за истинските вреди от болестта. Не защото някой не е искал – в тази страна със сигурност все още има експерти по въпроса. Просто не бяха допуснати в общия хор или пък никой не се сети да ги попита?!

Макар и много трудно все пак стана ясно, че допускането на разпространението на болестта ще донесе много по-големи щети на и без това кретащия отрасъл в цялата държава. Най-после крясъците стигнаха и до Европейската комисия, която в обичайния си муден ритъм сколаса да даде изявление, че да, така трябва. Самите животновъди, очевидно хора без чума по мозъците, за разлика  от политиците и медиите, накрая призоваха колегите си и от други части на страната да се подчинят на изискванията и концентрираха протестите си върху размера на обезщетението.

Иначе всеки, който е гледал животно и го е загубил, знае колко боли. Но тук изобщо не става дума за това.

Млад български сценарист отличен в конкурс на Кан

Сценарий, написан от младия български сценарист Мартин Григоров е сред отличените в ежегодния конкурс за сценарий Cannes Screenplay Contest, чиито резултати по традиция се обявяват месец преди филмовия фестивал в Кан. Творбата „В сянката на Ленин“ е отличена в категория „Исторически сценарии“. Освен първите три награди, се отличават официално и първите петима сред 10-те финалисти, а Мартин е на трето място сред тях.

„В сянката на Ленин“ разглежда една непозната страна от живота на водача на Октомврийската революция – аферата му с омъжената комунистка Инеса Арманд, която се счита за тайната любов на Ленин. Главният герой в сценария обаче не е Владимир Илич, нито Инеса, а съпругата му Надежда Крупская, която понася всички последствия на тази връзка.

Мартин Григоров е на 25 години и е завършил кинорежисура в Париж (EICAR – The International Film & Television School). Оригиналът на „В сянката на  Ленин“ е написан на английски език, а след това сценарият е преведен на руски и български.

Антарктида – земният път към звездите

„Антарктида – студеният юг“ (ИК „Авлига“) е пътепис за най-отдалечения континент на земята, написан от световноизвестния арктически изследовател проф. Христо Пимпирев. През 2017 г. се навършва четвърт век от старта  на българските експедиции до студения континент. Тя обобщава наученото и видяното от общо 25 български експедиции, проведени до Белия континент. Проф. Пимпирев разказва на достъпен и популярен език за природата, флората, фауната и хората на най-отдалечения континент на планетата. Благодарение на тези експедиции и на всички участници в тях, но най-вече на техния вдъхновител и ръководител – проф. Христо Пимпирев, България днес е уважавана полярна дестинация и заедно с още 29 държави управлява 1/10 от планетата Земя. Разбира се най-важният резултат от проведените експедиции е изключителният научен принос, който благодарение на тях даваме на света. Антарктида е мястото, от което по неопровержим начин може да се наблюдава глобалното затопляне и още много други природни феномени.

Напоследък със затоплянето на климата в тази част от Антарктида, където се намира нашата база, се наблюдават освен традиционните мъхове и лишеи, също и няколко вида висши тревисти растения. Както и едни малки гъбки, много приличащи на челадинките. Растителността започва все по-осезателно да присъства на Антарктида.

Антарктида е спомен от миналото и напомняне за бъдещето. На нея все още се съхраняват доказателства от ледниковата история на земята, когато Европа е била покрита от арктически лед, а в бреговете на Антактида са се миели водите на тропически морета…

Научните наблюдения на автора на тази книга се редуват с изключително поетичи описания на невероятната и уникална природа на студения континент.

Стоях прикован пред това изящество на природата и се чувствах щастлив, че също съм нейно творение. Ярката светлина излезе победител в двубоя с мъглата и над нас блесна режещия ръб на върха. От просналата се бяла шир един до друг изскачаха черните силуети на добре познати и вече обходени върхове. Морските брегове бяха нарязани от раздробените ледени езици, спускащи се от грандиозната планинска верига Фризленд…

Описана като един извънземен свят, в много отношения Антарктида ни сочи нашия път към бъдещето и космоса. Температурите, измерени там – минус 89 градуса по Целзий, се доближават до тези, които очакваме да срещнем на планетата Марс. На този континент се съдържат и 2/3 от запасите от сладка вода на Земята.

И въпреки нечовешките студове и ветрове, на Антарктида има и много живот. От любопитните описания на пингвини, тюлени, морски слонове и птици научаваме невероятни факти за живота сред леда. Фауната на Антрактида е богата и интересна. Тя кипи от живот, благодарение на океана, чиято температура позволява това богато разнообразие. Така ще научим, че пингивините имат свои детски ясли, а от самотния пингвин можете да очаквате всичко – дори предложение за брак.

Благодарение на хората, на Антарктида вече има и духовен, и културен живот. Звучи невероятно, но на ледения континент концерт е изнасяла и…“Металика“!

Богато илюстрирана с уникални цветни фотографии, направени от участниците в експедициите и съдържаща най-актуалната информация за работата на българските учени на Антарктида, тази книга е стойностна придобвика за всеки дом, за всяка обществена библиотека и истинско изкушение за всеки любознателен читател. Тя съдържа и справочник за всички участици в 25-те български експедиции до момента. През декември започва следващата…

Премиерата на книгата ще се състои на 4 декември от 18.00 ч. в аулата на Софийския университет. От следващата седмица може да бъде намерена по книжарниците.

 

 

Романът „№9“ – поетично послание за света на вулгарното

snimkorizaNORAНора Пенчева е професионален инструктор по йога и медитация. Завършила е философия в СУ „Св. Климент Охридски“ и е била няколко години преподавател по философия. Днес тя е привлечена изцяло от философията на Изтока и се е посветила на нея. И на писането. „№9“ е съвременен роман и писателски дебют за Нора. Той е номиниран в литературния конкурс на фонд „Развитие“ за 2016 г.  Авторката има и свой собствен литературен блог – „Зона за дишане“, където са публикувани нейни стихотворения и разкази.

OchakvajteЩо за роман е „№9“? На първо място това е един много увлекателен роман. С бързо развиващо се действие и енергични диалози, той не оставя читателя на мира, докато не го прочете докрай. С това Нора малко прилича на своята именита съименничка Нора Робъртс. И също е на ръба на комерсиалното, което не крие. Защото поякога комерсиалното е най-близо до действителността. Особено когато описва булевардния бит на съвременниците.

Главният герой на „№9“ е футболната звезда Ангел – типична съвременна „икона“ за подражание на подрастващите. Естествено, около такива като него, могат да се срещнат и доста плеймейтки, мамини синчета с много пари и други достоверни персонажи от родната действителност. Животът им е празен, а езикът често пъти вулгарен, което прави и езика на романа да бъде на моменти на ръба на приличието и отвъд. Ангел притежава съвършената външност и съвършената карирера в очите на широките младежки маси. Перфектният му вид обаче сякаш е доказателство на известната мисъл, че колкото по-съвършено изглежда един човек, толкова повече демони се крият в него. Демоните на Ангел се крият в детството му…

На другия край на „света на чалгата“ се намира  главната героиня на „№9“ – Ева. Обезобразена от рядка болест, тя си отмъщава на всички с отчуждение, грубост и пълно отрицание. Нейният език също е за 18 +, макар че е маска най-вече за голямата й уязвимост. За разлика от обкръжението  на Ангел, светът на Ева е интелектуален, но дълбоко скрит от всички останали.

Ангел и Ева изглеждат толкова несъвместими един с друг, че има само едно нещо, което може да пресече пътищата им и това са неведомите пътища на любовта. Единият от тях търси липсващата му красота, а другият – липсващата му душа. В крайна сметка ги намират, но не без цената на пречки и страдания.

„№9“ е един обещаващ дебют, който поставя отново някои вечни въпроси за човешките отношения, за законите на привличането. Той рисува и един донякъде отблъскващ свят на материалното и показното, който ни заобикаля, но предпочитаме да не мислим за него. Романът на Нора Пенчева  разглежда темата за любовта, но и темата за страданието, най-тежкото от което може да бъде причинено само от човек на човека.

Тази книга е еднакво интересна за 18 и за 80 годишни читатели. За първите, защото посочва липсите с главно „Л“ в агресивната суета, която ги обгръща. За вторите – защото им разказва за света на следващите поколения и той е такъв, какъвто никой от тях дори не подозира…

Книгата излиза от печат през април с логото на издателство „Авлига“. Худжник на корицата е младата Мария Цакова. Премиерата на романа е на 19 април 2017 г. в бар “Естерхази” от 18.30 ч. С участието на актьорите Боряна Братоева и Димитър Николов.

Любов по време на Холокоста

PrintКогато  бащата на унгарския кинорежисьор Петер Гардош умира през 1998 година, неговата майка му дава наръч писма, писани от родителите му – двама оцелели от Холокоста, които флиртували един с друг от разстояние, докато се възстановявали в Швеция веднага след края на Втората световна война.

Дръзката история е замислена от Миклош, който въпреки новината, която му съобщават, че ще живее не повече от 6 месеца с тежката си туберкулоза, решава да напише писма  за запознанства до 117 млади унгарки, също оцелели от лагерите на смъртта, надявайки се да си намери съпруга сред тях. Така се появява Лили, която отговаря на писмото му донякъде от скука, донякъде, окуражавана  от няколко приятелки. Разказът проследява тяхната епистоларна любов, която макар и отдалечена във времето, напомня на кореспонденция в днешните социални мрежи и това й придава много съвременно звучене. Кулминацията е срещата между тях и решимостта им да бъдат заедно, въпреки многобройните пречки, които застават на пътя им. Всички писма, поместени в книгата, са истинските писма, разменени между родителите на автора преди да се съберат завинаги. Повествованието между тези писма, които са само илюстрация към разказа, е много енергично и изпълнено с диалози и действие – обстоятелство, повлияно без съмнение от факта, че Петер Гардош е филмов режисьор, занимавал се повече със сценарии за филми, преди да напише първата си книга.  index

В този смисъл не е изненада генезизсът на книгата в игрален филм, режисиран от самия автор. Едноименната лента „Утринна треска“, копродукция на Унгария, Израел и Швеция, бе показан на два кинофестивала в България през м.г. – „Златната липа“ в Стара Загора и „Любовта е лудост“ във Варна, като на втория беше отличен със специалната награда на журито.

Една от характерните особености на романа е, че чрез него Гардош намира уникален подход да разказва за Холокоста. „Утринна треска“ (ИК „Авлига“) използва комедията, за да адресира трагедията, като оставя на заден план драматичните събития. Все пак историята, разказана в писмата на двамата млади унгарски евреи, остава недокосната 60 години, въпреки че бащата на Гардош – поет и журналист, е имал безспорен писателски талант. Той обаче никога не посяга към тях и никога не разказва историята на своята любов, най-вероятно в стемежа си да избяга завинаги от мрачните спомени, които я предшестват.

Текстът на български език е дебют на младата преводачка от унгарски език Моника Гълъбова. Корицата е проект на Маргарита Дончева. Романът „Утринна треска“ има международен успех след представянето му на панаира на книгата в Лондон през 2015 г. и вече е преведен на близо 30 езика.