Антарктида – земният път към звездите

„Антарктида – студеният юг“ (ИК „Авлига“) е пътепис за най-отдалечения континент на земята, написан от световноизвестния арктически изследовател проф. Христо Пимпирев. През 2017 г. се навършва четвърт век от старта  на българските експедиции до студения континент. Тя обобщава наученото и видяното от общо 25 български експедиции, проведени до Белия континент. Проф. Пимпирев разказва на достъпен и популярен език за природата, флората, фауната и хората на най-отдалечения континент на планетата. Благодарение на тези експедиции и на всички участници в тях, но най-вече на техния вдъхновител и ръководител – проф. Христо Пимпирев, България днес е уважавана полярна дестинация и заедно с още 29 държави управлява 1/10 от планетата Земя. Разбира се най-важният резултат от проведените експедиции е изключителният научен принос, който благодарение на тях даваме на света. Антарктида е мястото, от което по неопровержим начин може да се наблюдава глобалното затопляне и още много други природни феномени.

Напоследък със затоплянето на климата в тази част от Антарктида, където се намира нашата база, се наблюдават освен традиционните мъхове и лишеи, също и няколко вида висши тревисти растения. Както и едни малки гъбки, много приличащи на челадинките. Растителността започва все по-осезателно да присъства на Антарктида.

Антарктида е спомен от миналото и напомняне за бъдещето. На нея все още се съхраняват доказателства от ледниковата история на земята, когато Европа е била покрита от арктически лед, а в бреговете на Антактида са се миели водите на тропически морета…

Научните наблюдения на автора на тази книга се редуват с изключително поетичи описания на невероятната и уникална природа на студения континент.

Стоях прикован пред това изящество на природата и се чувствах щастлив, че също съм нейно творение. Ярката светлина излезе победител в двубоя с мъглата и над нас блесна режещия ръб на върха. От просналата се бяла шир един до друг изскачаха черните силуети на добре познати и вече обходени върхове. Морските брегове бяха нарязани от раздробените ледени езици, спускащи се от грандиозната планинска верига Фризленд…

Описана като един извънземен свят, в много отношения Антарктида ни сочи нашия път към бъдещето и космоса. Температурите, измерени там – минус 89 градуса по Целзий, се доближават до тези, които очакваме да срещнем на планетата Марс. На този континент се съдържат и 2/3 от запасите от сладка вода на Земята.

И въпреки нечовешките студове и ветрове, на Антарктида има и много живот. От любопитните описания на пингвини, тюлени, морски слонове и птици научаваме невероятни факти за живота сред леда. Фауната на Антрактида е богата и интересна. Тя кипи от живот, благодарение на океана, чиято температура позволява това богато разнообразие. Така ще научим, че пингивините имат свои детски ясли, а от самотния пингвин можете да очаквате всичко – дори предложение за брак.

Благодарение на хората, на Антарктида вече има и духовен, и културен живот. Звучи невероятно, но на ледения континент концерт е изнасяла и…“Металика“!

Богато илюстрирана с уникални цветни фотографии, направени от участниците в експедициите и съдържаща най-актуалната информация за работата на българските учени на Антарктида, тази книга е стойностна придобвика за всеки дом, за всяка обществена библиотека и истинско изкушение за всеки любознателен читател. Тя съдържа и справочник за всички участици в 25-те български експедиции до момента. През декември започва следващата…

Премиерата на книгата ще се състои на 4 декември от 18.00 ч. в аулата на Софийския университет. От следващата седмица може да бъде намерена по книжарниците.

 

 

Романът „№9“ – поетично послание за света на вулгарното

snimkorizaNORAНора Пенчева е професионален инструктор по йога и медитация. Завършила е философия в СУ „Св. Климент Охридски“ и е била няколко години преподавател по философия. Днес тя е привлечена изцяло от философията на Изтока и се е посветила на нея. И на писането. „№9“ е съвременен роман и писателски дебют за Нора. Той е номиниран в литературния конкурс на фонд „Развитие“ за 2016 г.  Авторката има и свой собствен литературен блог – „Зона за дишане“, където са публикувани нейни стихотворения и разкази.

OchakvajteЩо за роман е „№9“? На първо място това е един много увлекателен роман. С бързо развиващо се действие и енергични диалози, той не оставя читателя на мира, докато не го прочете докрай. С това Нора малко прилича на своята именита съименничка Нора Робъртс. И също е на ръба на комерсиалното, което не крие. Защото поякога комерсиалното е най-близо до действителността. Особено когато описва булевардния бит на съвременниците.

Главният герой на „№9“ е футболната звезда Ангел – типична съвременна „икона“ за подражание на подрастващите. Естествено, около такива като него, могат да се срещнат и доста плеймейтки, мамини синчета с много пари и други достоверни персонажи от родната действителност. Животът им е празен, а езикът често пъти вулгарен, което прави и езика на романа да бъде на моменти на ръба на приличието и отвъд. Ангел притежава съвършената външност и съвършената карирера в очите на широките младежки маси. Перфектният му вид обаче сякаш е доказателство на известната мисъл, че колкото по-съвършено изглежда един човек, толкова повече демони се крият в него. Демоните на Ангел се крият в детството му…

На другия край на „света на чалгата“ се намира  главната героиня на „№9“ – Ева. Обезобразена от рядка болест, тя си отмъщава на всички с отчуждение, грубост и пълно отрицание. Нейният език също е за 18 +, макар че е маска най-вече за голямата й уязвимост. За разлика от обкръжението  на Ангел, светът на Ева е интелектуален, но дълбоко скрит от всички останали.

Ангел и Ева изглеждат толкова несъвместими един с друг, че има само едно нещо, което може да пресече пътищата им и това са неведомите пътища на любовта. Единият от тях търси липсващата му красота, а другият – липсващата му душа. В крайна сметка ги намират, но не без цената на пречки и страдания.

„№9“ е един обещаващ дебют, който поставя отново някои вечни въпроси за човешките отношения, за законите на привличането. Той рисува и един донякъде отблъскващ свят на материалното и показното, който ни заобикаля, но предпочитаме да не мислим за него. Романът на Нора Пенчева  разглежда темата за любовта, но и темата за страданието, най-тежкото от което може да бъде причинено само от човек на човека.

Тази книга е еднакво интересна за 18 и за 80 годишни читатели. За първите, защото посочва липсите с главно „Л“ в агресивната суета, която ги обгръща. За вторите – защото им разказва за света на следващите поколения и той е такъв, какъвто никой от тях дори не подозира…

Книгата излиза от печат през април с логото на издателство „Авлига“. Худжник на корицата е младата Мария Цакова. Премиерата на романа е на 19 април 2017 г. в бар “Естерхази” от 18.30 ч. С участието на актьорите Боряна Братоева и Димитър Николов.

Любов по време на Холокоста

PrintКогато  бащата на унгарския кинорежисьор Петер Гардош умира през 1998 година, неговата майка му дава наръч писма, писани от родителите му – двама оцелели от Холокоста, които флиртували един с друг от разстояние, докато се възстановявали в Швеция веднага след края на Втората световна война.

Дръзката история е замислена от Миклош, който въпреки новината, която му съобщават, че ще живее не повече от 6 месеца с тежката си туберкулоза, решава да напише писма  за запознанства до 117 млади унгарки, също оцелели от лагерите на смъртта, надявайки се да си намери съпруга сред тях. Така се появява Лили, която отговаря на писмото му донякъде от скука, донякъде, окуражавана  от няколко приятелки. Разказът проследява тяхната епистоларна любов, която макар и отдалечена във времето, напомня на кореспонденция в днешните социални мрежи и това й придава много съвременно звучене. Кулминацията е срещата между тях и решимостта им да бъдат заедно, въпреки многобройните пречки, които застават на пътя им. Всички писма, поместени в книгата, са истинските писма, разменени между родителите на автора преди да се съберат завинаги. Повествованието между тези писма, които са само илюстрация към разказа, е много енергично и изпълнено с диалози и действие – обстоятелство, повлияно без съмнение от факта, че Петер Гардош е филмов режисьор, занимавал се повече със сценарии за филми, преди да напише първата си книга.  index

В този смисъл не е изненада генезизсът на книгата в игрален филм, режисиран от самия автор. Едноименната лента „Утринна треска“, копродукция на Унгария, Израел и Швеция, бе показан на два кинофестивала в България през м.г. – „Златната липа“ в Стара Загора и „Любовта е лудост“ във Варна, като на втория беше отличен със специалната награда на журито.

Една от характерните особености на романа е, че чрез него Гардош намира уникален подход да разказва за Холокоста. „Утринна треска“ (ИК „Авлига“) използва комедията, за да адресира трагедията, като оставя на заден план драматичните събития. Все пак историята, разказана в писмата на двамата млади унгарски евреи, остава недокосната 60 години, въпреки че бащата на Гардош – поет и журналист, е имал безспорен писателски талант. Той обаче никога не посяга към тях и никога не разказва историята на своята любов, най-вероятно в стемежа си да избяга завинаги от мрачните спомени, които я предшестват.

Текстът на български език е дебют на младата преводачка от унгарски език Моника Гълъбова. Корицата е проект на Маргарита Дончева. Романът „Утринна треска“ има международен успех след представянето му на панаира на книгата в Лондон през 2015 г. и вече е преведен на близо 30 езика.


 

Нова година? Забравете за драматичните промени – дръжте се естествено!

kalendar-638x359Преди новогодишната истерия да отшуми безвъзвратно, много от нас могат да станат жертва на нелогичните асоциации, че с началото на новата година трябва да настъпят някакви драматични промени в живота ни, да намерим сили да променим нещо дълго отлагано, да променим едва ли не курса на целия си живот. Това е напълно излишно и крие редица рискове. Приемете очевидния факт, че става въпрос просто за следващите дванадесет месеца от вашия живот и не е необходимо да правите никакви резки движения. И без това съдбата често сама се „грижи“ за нас в това отношение. Не е необходимо много да се напъвате, защото драматичните промени обикновено идват без изобщо да ги искаме. Просто се случват и това е. Така че по-добре не зарязвайте гаджето си, не се развеждайте, не напускайте работа и не се подлагайте на пълен глад. Напълно излишно е и няма да ви направи по-щастливи. А ако непременно трябва да го направите, то поне изччакайте да мине маниакалната приповдигнатост на старта на всяка нова година, за да отшумят нездравословните влияния, които биха могли да ви подтикнат към една или друга постъпка преждевременно.

2017И така, ако вече сте се освободили от синдрома нова година – ново начало, много по-здравословно би било, ако просто се погрижите да планирате някои полезни за вас дейности през годината. И пак с уговорката – не става дума за промени, а само за подобрения.

Сигурно изглежда налудничаво, но всъщност едно от най-приятните неща, които бихте могли да направите в началото на годината, е да планирате…отпуската си. Ама как така, нали досега си почивахме? Нищо, много скоро пак ще бъдете уморени. И тогава мисълта, че вече сте предплатили една приятна (и най-вече изгодна) почивка на морския бряг например или до някоя дестинация в чужбина, където отдавна искате да отидете, ще ви крепи в най-изнервените или най-скучни моменти и ще свети пред вас като пътеводна звезда. Всичко това, разбира се, ако имате с какво и ако имате с кого да отидете. Но не само. Ако нямате с какво, тъкмо сега е моментът да помислите как да изкарате малко повече пари, за да си осигурите една желана и пълноценна годишна почивка (държавата няма да ви я плати, така че запретвайте ръкави!). Ако нямате с кого, също имате време да помислите по въпроса или да наберете сили и да заминете на почивка сами. Спокойно, спокойно. Това вече не е толкова скандално. Почти във всички екскурзии има хора, които пътуват сами, не случайно агенциите предлагат цени за единични стаи. И при това така ще си осигурите сигурни запознанства с нови хора, а наситените туристически програми няма да ви оставят да скучаете. И знаете ли какво? Имам една приятелка, която на такава екскурзия се запозна с бъдещия си съпруг. Казано по друг начин имам и един познат, който на такава екскурзия се запозна с бъдещата си жена, така че стават двама. Със сигурност не са единствените.

Пак в началото на годината, без да взимате кардинални решения, бихте могли да планирате още нещо полезно за себе си. Помислете как би било най-добре да инвестирате в себе си и от какви нови знания бихте имали най-голяма полза? В интерес на истината доста курсове започват в началото на всяка календарна година. Ако ви е направило впечатление, напоследък този свят се променя с бързината на метеорологична прогноза. Това от една страна. А от друга – хем се променя, хем всички имаме нужда от едни и същи знания, за да вървим напред. На това му викат глобализация. Тук, на това място, трябва да можем да вземем важно решение – дали да играем като антисистемни играчи и да се опълчваме на световния ред или да се опитаме да му хванем цаката. На големите антисистемни играчи им е лесно – излизат по телевизията и започват да крещят срещу новия световен ред. От това обаче световният ред не се променя. Така че вместо да крещим, по-добре да инвестираме в себе си, за да се чувстваме повече в свои води, където и каквото да ни се наложи да правим. Разбира се, първо сами трябва да прецените от какво имате нужда. Може да имате нужда от курс по градинарство или да се научите да шиете на машина. Банално е да го казваме, но да, имаме нужда да знаем чужди езици. И знаете ли какво – в задължителното образование на децата по целия свят (почти) – програмирането вече влиза още от началния етап на обучение в училище. Вие в кой клас сте? Шегувам се. Но не е ли наистина важно да можете да правите повече неща с компютъра, таблета или каквото и да е там хай-тек устройство? Въпросът е риторичен.

Докато решите горните две задачи, може би ще ви мине желанието да сменяте работата си, мъжа си, жена си, апартамента си, страната си, или да се острижете нула номер.

А за да не бъдем много големи егоисти, което ни е заложено по рождение и всъщност е напълно естествено, можем да помислим и какво бихме могли да направим за другите, ако ни остане малко време или ако просто го планираме навреме. Представете си, това също може да ви направи щастливи, при това не само вас. Казват, че носело голямо удовлетворение, въпреки че опитът в това отношение по нашите географски ширини е оскъден. Нямаме голяма практика и в доброволчеството, което някои западни компании въвеждат като уж полу-задължително условие за служителите си. Във всички случаи обаче, ако се напънем, ще измислим нещо. Понякога е достатъчно да пием кафе веднъж седмично с възрастния си съсед или просто да заведем майка си на кино. Не е излишно и да прегледате дрехите и обувките в гардероба си. Тези, които не ви трябват вече, биха били много ценни за други хора, които за съжаление не е трудно да намерите.

Не на последно място и пак, свързано с нашето духовно израстване, можете да планирате и няколко добри четива за през годината. Иначе въртележката на всекидневието доста бързо ни води до временно или по-малко временно оскотяване. Има хубави нови книги, но още повече са хубавите книги, които вече са написани. Сложете си няколко „чавки“ за няколко заглавия, които отдавна отлагате. Ето, аз например си слагам чавка за „Вино от глухарчета“.

И така, с една добре планирана почивка, едно подходящо планирано обучение, едно добро дело и няколко хубави книги, включете бавно на втора и поемете спокойно и безопасно по пътя на следващите 12 месеца от вашия живот.

 

Видове мъже и жени в “Поетика(та) на любовта”

%d0%b6%d0%b5%d0%bb%d0%b0%d0%bd%d0%b8%d0%b51Общо петднадесет вида мъже и жени са описани в уникалния философски труд на проф. Валери Стефанов, посветен на любовта, който излезе от печат тази година с логото на издателство “Авлига“. Ето няколко цитата, които ще ви дадат информация за стила и духа на тази “богата” книга:

Майката

“…Майката не е просто жена, която ражда и отглежда деца. Майката е психологическа реалност, социална позиция, ценностна нагласа. Тя има отношение към съхраняването на живота, коeто я прави отговорна, саможертвена, монументална. Майката шие и кърпи платното на живота, което войните, болестите и смъртта непрекъснато прекъсват. Тя е принципът на съзиданието срещу импулсите на разрушението.

Дори строгият апостол Павел е отредил, че въпреки жалкото прелъстяване на Ева и онова изначално падане в престъплението, жената “ще се спаси чрез раждане на деца” (Първо послание до Тимотея, 2:15).”

Проститутката

“Проститутката изглежда да е далечната периферия на всичко любовно. Но и перифериите се обитават от човеци…Двама утописти от 19 век – Карл Маркс и Фридрих Енгелс предвиждат проституцията, това уродливо “допълнение” на буржоазното семейство, да изчезне заедно с поражението на Капитала. За почуда на утопистите Капиталът все още не е изчезнал. Може би затова не е изчезнала и проституктата, тази невинна жертва на класовите доминации и узурпации…Проститутката – една динамична, бързооборотна стока в световете на потреблението. Порститутката – една сантиментална фигура от времената, когато се е родила вярата, че всеки човек има не само права, но и сърце.”

Прелъстителят

Младите и неопитни девойки основателно са съветвани да се пазят от домогванията на мъжете-прелъстители. Опитните съпруги също са предупреждавани за подобни опасности. Опитът никога не е достатъчен, защото прелъстителят идва да предложи нещо, което не е обхванато от предпазливия женски ум. И ето, и девойките, и съпругите – тези създания, отредени на благочестието, се оказват безразсъдно попаднали в сладостнопристегнатите мрежи на лъстивеца. Защо го правят?…Правят го, защото прелъстителят знае какво да им предложи.. Наясно е как да ги привлече към себе си и да ги повлече в неизбежността на насладата, а най-често и на бездната…”

Съпругът

“За мъжа женитбата е трудна и принудителна участ. Отвъд това подозрително твърдение обаче мъжът е исторически припрян в желанието си да се ожени. Според Платон истински мъжественият мъж обича мъже и се занимава с политика. Той си взема жена, защото обичаят го повелява, а потомството го оправдава. Апостол Павел върви в друга посока, но говори сходни неща – нежененият мъж се грижи за световните работи, а жененият се грижи за светските работи…Колкото и усърдно да е клеветен съпругът, той не е само битов затворник и обречен на женските капризи угодник. И нещо друго е… В ролята си на отегчен съпругът е същество, което позволява любовта да го изпревари в умирането. В ролята си на влюбен съпругът е същество, чиято любов опровергава всички вековни пледоарии срещу скуката на брака и коварството на жената.”

Следват още архетиповете на Царя, Воина, Монаха, Любовния мъж, както и на Амазонката, Вещицата, Девата, Дамата, Непознатата и Любовната жена.

Книгата можете да закупите с отстъпка на Коледния панаир на книгата в НДК – етаж 4, Запад, щанд 446.