Кулинарна разходка в Италия, препоръчана от Умберто Еко

HranataItalShtastie28.1.16LastCover_04Книгата “Храната – италианското щастие” (издателство “Авлига”) е по-различна от всяка друга кулинарна книга в света. Това е книга за кулинарните особености на отделните 20 области в Италия, която при това е написана от…рускиня! Авторката Елена Костюкович обаче живее и работи от 30 години в Италия и е преводачът на руски на книгите на самия Умберто Еко. Сигурно и затова той признава в предговора си към книгата, че Елена най-вероятно милее повече за италианската кухня отколкото самите италианци.

“Няма италианска кухня!”, заяви скандално авторката на “Храната – италианското щастие” по време на премиерата на немското издание на книгата във Франкфурт през октомври м.г. Според Елена всяка област на Италия претендира за своя собствена кухня и това май наистина е така, ако се вгледате в рубриките за специални продукти, специални ястия и напитки, които придружават главата за всяка отделна област на тази великолепна страна.

Структурата на тази книга (преведена на над 20 езика и претърпяла по няколко издания в Италия и Русия), която е колкото кулинарна, толкова и културологична, и историческа, включва глава за всяка област на Италия с нейните кулинарни особености и глава за най-характерните кулинарни реалии, с които свързваме тази държава – пицата, пастата, ризотото, зехтинът, средиземноморската диета и т.н. От тази книга ще научите толкова много за Италия, че в края ще сте поне със средно специално образование по въпроса. И, разбира се, ще знаете много повече за нейната храна и за методите на италианското готвене.

Пицата, както си я представят по цял свят (кръгла, зачервена и поръсена отгоре със сирене), е измислена в Италия в края на ХІХ в. През 1889 г. дон Рафаеле Еспозито, собственик на прочутата пицария „Бранди“ в Неапол, поднася на своите клиенти патриоти националния трикольор във вид на ястие (пица с домати, бяла моцарела, зелен босилек) в чест на тогавашната кралица на Италия Маргарита Савойска. Блюдото е високо оценено от самата кралица и оттогава тази пица се нарича така – „Маргарита“.

Пицата обаче за всеобща изненада не е флагманът на италианската кухня. Първото място държи и винаги е държала пастата, чиито вариации, формати и разновидности са толкова много, че сигурно не могат да се научат за един живот. Те обаче могат да се намерят в специалното приложение в края на книгата, заедно с препоръки за салци и сосове към тях.

Къде се произвежда най-качественият италиански зехтин, каква е ключовата дума на прочутата средиземноморска диета, кои са най-добрите готвачи в света и защо? Това са все неща, които с удоволствие ще научите от “Храната – италианското щастие” на Елена Костюкович. В допълнение книгата е изпъстрена с цитати от произведения на велики автори като Гьоте, Стендал, Иполит Тен, които описват своите италиански пътешествия и впечатленията си от италианската кухня преди векове.

Наред с всичко останало, най-ценното на тази книга е, че тя е един незаменим справочник, към който можете да се обръщате всеки път, когато искате да сготвите, да хапнете нещо италианско или просто когато се каните да посетите Италия. Тя ще ви научи как да го направите, къде да отидете и какво да търсите от истинската италианска храна. Което е голямо богатство, като се има предвид, че истинската италианска храна е…истинско щастие!

Тийнейджъри срещу родители – дисекция на чувствата

Celeste_Ng_cover_1aКолко често се случва нещо да ви трогне? Най-вероятно все по-рядко…Е, дебютната книга на американската писателка от китайски произход Силест Инг, която стана едно от събитията на литературната 2014-а, със сигурност ще направи това. “Всичко, което не ви казах” излиза на българския книжен пазар в седмицата 8-12 юни, отпечатана от издателство “Авлига”.

“Всичко, което не ви казах” има няколко тематични нива, които вълнуват съвременния човек. На първо място тя е за всички, които имат деца, които гледат деца, които ще имат такива. Книгата описва едно от най-тежките стълкновения на родителския фронт – това между тийнейджъри и родители. То може да бъде шумно, а може да се води и на тихия фронт. Една война, в която никога няма победители. Сигурно за това, освен че стана изборът на редакторите на Амазон за м.г.  “Всичко, което не ви казах” получи и наградата APALA (литературна награда на американските библиотеки) в категорията “книги за възрастни, засягащи проблемите на тийнейджърите”. Един от най-точните коментари за книгата е този на Марк Лоусън от “Гардиън”: “Инг брилянтно описва разрушителната сила, която родителите могат да имат спрямо техните деца и един спрямо друг. „Всичко, което не ви казах“ се нарежда до топ-романите от сферата на семейната психология.“

“Всичко, което не ви казах” формално има криминален сюжет, който никак не е за пренебрегване като наситеност на развитието. Книгата започва с изчезването на любимото от трите деца в смесено китайско-американско семейство – 16-годишната Лидия. Тя е намерена няколко дена по-късно удавена в близкото езеро, а сюжетът разнищва причината за това трагично събитие. И все пак криминалното не е водещото в тази книга, както ще се убеди всеки, който я прочете.

Какво се случва с жените в семейството, когато те се отдадат изцяло на него? Трябва ли да се откажат от всичките си мечти, за да постигнат семейно щастие? Колко струва разбирателството в семейството, когато то се крепи върху нечие разочарование…И, накрая, могат ли различните да бъдат заедно? Това са все въпроси, които тази проникновена книга повдига и на които дава доста ясен отговор – минавайки през проблемите, страданията, съмненията, грешките, които правят всички и навсякъде, докато разберат правилното решение.

Темата за расовите различия – все още доста парлива за американците – присъства и тук. Макар и не между черно-бели, а е между бяла и азиатец, този брак във втората половина на 20 век съвсем не е нещо безпроблемно за Щатите. Ще бъдете изненадани до колко последствия може да доведе и е водило това. Казват, че сега е по-добре. Самата писателка, която е дете на учени от Хонконг, преселили се в САЩ през 60-те години на миналия век, сигурно е изпитала повечето от тези чувства лично. Сигурно и затова описанията й са толко убедителни.

И да не забравим най-важното! Въпреки мрачното начало, “Всичко, което не ви казах” е книга, в която има …светлина. Тя започва в мрак и завършва в светлина, което винаги си е било предпоставка, за да бъде едно четиво приятно преживяване.

 

Отмъщението е …”Студено ястие”

Craig Johnson Cover 6BХитовата криминална поредица за шериф Лонгмайър от американския писател Крейг Джонсън вече е и на българския книжен пазар. “Студено ястие” е първата книга от поредицата, чиито сюжети не са свързани помежду си, но имат общ герой – шерифът от Уайоминг – Уолт Лонгмайър.

Авторът Крейг Джонсън е юрист, който след кратък стаж в Ню Йоркската полиция решава да се отдаде на писането и се връща в родния Уайоминг – щатът, известен с красивите си планини, националния парк Йолоустоун и …коренното индианско население. Това са същите места, на които се вихрят героите от романите на Майн Рид. С тази разлика, че днес животът на индианците там е “малко” по-различен… Те обаче са неизменна и важна част от героите на Крейг Джонсън – сиукси, шайени, навахо – с типичната за тях мистика, понякога мнителност и често – приятелска отдаденост на Големия бял брат.

След “Студено ястие”, която веднага му носи успех и чиято премиера , нас е на Панаира на книгата, Крейг Джонсън написва още 10 книги със същия герой – шерифът от Абсарока, превърнал се в национален любимец. Не малка роля за това изиграва и филмирането на поредицата от Arts&Entertainment Network и последвалите над 4 милиона зрители! Сериали от нея се излъчват и по bTV Action. Сценариите за филмовата поредица обаче се различават от книгите и са писани специално за тв.

Самата книга “Студено ястие” е сред финалистите за наградата на Асоциацията на независимите разпространители на детективски романи, а френското й издание печели Le Prix du Polar Nouvel Observateur/BibliObs.  Тя разказва историята на малтретирано индианско момиче и последвалата отплата. Заглавието й идва от мафиотската поговорка “Отмъщението е ястие, което се сервира студено”, а посланието на автора е, че “Отмъщението е ястие, което  по-добре никога да не бъде сервирано…”

Книгата е издание на ИК “Авлига” в превод на Людмила Верих и корица на художника Кирил Златков.

Новият Девети септември

MorfovОт кое боли повече – корумпиран политик да стане шеф на ДАНС или парвеню да оглави парламентарната комисия за култура? Боли повече от второто, от първото ни обхваща само страх и гняв. Но когато някой като Слави Бинев си е купил архонската титла, купил си е мястото в Европейския папрламент, купил си е мястото в българския парламент и сега иска да закачи на ревера си културата като финален аксесоар на изпрания си имидж, слава Богу на някой като Александър Морфов все още му пука. Защото всички останали май започват да свикват с тези неща.

Вече дори не е смешно, че самодоволният Слави Бинев каза пред Димитър Цонев, че е единственият човек, който е правил пари от култура (благодаря ти, Боже, че не каза от каква култура), че някой малоумен ПР го е посъветвал да се сравнява с Медичите и т.н. Не ни е смешно, но и не му обръщаме внимание. Уморихме се така да се каже. А когато един човек дълго време се види с пари, които е спечелил лесно и/или бързо, той малко по малко започва да се чувства, да се прави и даже да прилича на човек с достатъчни интелектуални качества, които иначе по рождение и по призвание му липсват.

Слав Бинев е типичен представител на чалгата в българската политика. Той направо си е една чалга певица облечена в мъжки образ и подобие. Със Слави Бинев чалгата става царица в българския парламент. И не че парламентарната комисия по култура и медии може или прави нещо за българската култура. И не че Слави Бинев ще навреди с нещо на българската култура през парламентарната комисия – на него са му се приискали европейските фондове за култура без въобще да разбира откъде минават те и как се управляват. Не че всичко това има значение за българската култура, защото истинската култура си пробива път и през най-корумпираното, най-номенклатурното, най-бездуховното общество.

Всичко това има значение за нашето самочувствие на нация, в която все пак има интелигенция, все пак има нормални хора, на които един човек на висок пост от средите на Слави Бинев им е напълно достатъчен. Има значение да има граница на компромисите в това отношение, защото иначе значи завинаги и окончателно да се предадем на парвенющината, на признанието, че интелигентните хора са слабаци и трябва да оставят всичко на по-ниско интелигентните. Да позволим отново да се случи Девети септември, само че с други средства.

Ето затова трябва да подкрепим Александър Морфов, да не се примиряваме със Слави Бинев както не се примирихме с Делян Пеевски. Да не се примиряваме дори ако това ни струва поредни проклети избори. Да научим “новите деветосептемврийци” да си знаят мястото и да не се подават твърде много от пищния си гьол.

ГЕРБ – Реформаторски: психология на чувствата

снимка 24chassa.bg

снимка 24chassa.bg

Можеш ли да работиш ефективно с някого, когото мразиш и ще има ли полза бизнесът/каузата, за която работиш? Отговорът е – много трудно, даже мъчително и също така с променлив успех. В най-добрия случай нещата ще циклят на едно място, без да регистрират видими подобрения. Горе-долу такъв е случаят с бъдещото правителство на ГЕРБ и Реформаторския блок. Взаимната неприязън между тях е толкова силна още преди да им се наложи да преговарят за правителство, че когато си омешат шапките в реалната изпълнителна власт, нещата просто ще станат неудържими. Истината е, че трябваше да помислят за това предварително и да не си упражняват красноречието (доста досадно за публиката впрочем) един срещу друг. Но късно е (глупаво) либе…Защото това можеше да се предвиди. Социолозите наистина лъжат, но се опитват да го правят все по-правдиво.

Да си представим какво се случва в една микросреда на взаимна омраза и къде се съсредоточава основното количество енергия. Основното количество енергия в такава среда се съсредоточава в опити за взаимни кални номера, удари под кръста и тайно потриване на ръчички при всеки победен удар. На практика в такава ситуация отделните индивиди изобщо забравят каква е първоначалната цел на усилията им – създаване на повече и по-качествени продукти или продажба на повече продукти, съответно, повишаване благосъстоянието на подопечните им граждани в случая с политиците и партиите. Взаимното надзираване и търсене на кирливи ризи се задълбочава с всеки изминат ден, докладването на по-високо ниво и обмислянето на стратегии за превъзходство става основен приоритет. Най-страшна става борбата на полето на ПР-а. Там пред бате Енчо в обектива на камерите и диктофоните, отделните играчи ще се напъват да ни покажат кой е по- по- най! Оххххх.

Ако описаният по-горе сценарий ви се вижда песимистичен, има и оптимистичен такъв.  В него всеки си гледа гьола, т.е. министерството и си управлява жабите, без да се намесва в съседните гьолове. Намесата се прави само от време на време, ако има изгледи за взаимноизгодни операции между съседните гьолове, които да се проведат в пълно единомислие и да доведат до доволно и дискретно квакане на пълногушестите жаби. Също така благоприятно се отразяват на отношенията и взаимни услуги под формата на назначения и други активности от т.нар. Световна банка за услуги (по Паоло Куелю). Ето така се раждат приятелствата и се разкриват истински положителните качества на човека. Така оцеляват и коалициите.

Иначе ще трябва да си играем на играта Боби мрази Ваньо, Ваньо мрази Мими, а Ваньо и Мими заедно искат да прецакат Боби.

Но знаете ли какво? Истината е, че доволно поквакващият жабешки хор ни е по-неизгоден. Затова дано по-добре да ни се размине с предаването на бате Енчо.