>Изпитанието София филм фест 2011

>Трябва да се признае на Стефан Китанов, че тази година “София филм фест” има страхотна програма и почти всички номинирани за “Оскар” филми присъстват в афиша, заедно с много други, разбира се. Ако зрителят се изкуши да види тези, които са били достигнали до високата стълбица, може да претърпи лек и сравнително здравословен стрес. Защото 2/3 от тези филми са от т.нар. “тежки”.
Вярно е, че рано или късно всеки научава, че животът не е розов, не е дори и светло син. Но ако човек гледа един след друг “Черен лебед”, “Изпепелени” и “127 часа” например, животът направо ще му се стори ултра черен. Ужасът на лудостта (“Черен лебед”), семейната трагедия с древногръци измерения (“Изпепелени”) и истинската история на човека, успял да отреже заклещената си ръка с тъпо джобно ножче (“127 часа”) ни напомнят, че светът не е само цветя и рози, а киното не е само романтични комедии.
Започвам да разбирам обаче и журито на Оскарите, което даде най-много награди не на друг филм, а на “Речта на краля”…То си е цяло облекчение да можеш да видиш нещо интелигентно и интригуващо, което (каква изненада!) просто не те кара да трепериш от страх.

>Защо харесвам "Тилт"

>Прочетох в един блог отрицателно мнение за “Тилт” и реших да изброя няколко причини, поради които филмът ми хареса – може би най-много от всички нови български филми, които се появиха напоследък и които също не са лоши.
“Тилт” не е пошло комерсиален като “Мисия Лондон”, въпреки че дава не по-малко поводи да се посмееш на миналото.
“Тилт” не е болезнено депресивен като “Източни пиеси”, макар и тук ъндърграунд тематиката да заема значително място в сюжета.
“Тилт” не е претенциозно снобски във визията си, подобно на “Дзифт”, и звучи много по-естествено.
И най-важното – естествени и убедителни са повечето от новите млади актьори, които се появяват на хоризонта и играта им е приятна за гледане…Все пак май има надежда за българското кино.

>Ходил ли е Джордж Лукас в музей "Леополд"?

>
Това не е Дарк Вейдър, а Нигерийска скулптура с неизвестен автор от края на 19, началото на 20 век. Няма как да обвиним Джордж Лукас в плагиатство, защото когато е правил “Междузвездни войни” музей “Леополд” във Виена не е съществувал…

>Светът е голям…и даже има хубави филми

>Преди Коледа купих три книги от български автори. Две от тях (“Мисия Лондон”, Алек Попов и “18 % сиво”, Захари Карабашлиев) бях чела и понеже адски много ми харесаха, ги взех за подарък на хора, които предполагам, че също ще ги харесат, тъй като общо взето харесваме едни и същи неща. Третата – “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” (Илия Троянов), взех за себе си, обаче четенето въобще не ми потръгна и я зарязах…
След като се вдигна шум около едноименния филм на Стефан Командарев, вчера най-сетне го гледах и разбрах, че има защо да е стигнал до номинации за Оскар за чуждоезичен филм. Филмът е много приятен и майсторски направен, без преиграване, с мярка във всичко. Единственият му проблем е може би един доста Холивудски край, но какво от това – всички обичаме нещата да свършват добре, нали?
Струва ми се, че този филм е по-добър от другите наши ленти, които нашумяха напоследък – като “Източни пиеси” и “Дзифт” например. “Дзифт” е малко претенциозен и доста “кинаджийски”, въпреки че също си струва гледането. “Източни пиеси” ни показва един ъндърграунд, за който знаем, че съществува, но дали всъщност бихме искали да го видим…
В “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” също има мрачни нюанси (истината за емигрантския живот по времето на соца, двете лица на “белия Запад” и т.н., и т.н.). Като цяло обаче той е една положителна история, подплатена с добри артисти. Дори акцента на българския им говор се вписва в контекста и престава да дразни. Накрая излизаш от салона с малко приповдигнато настроение и чувството, че можеш да теглиш майната на всичко и да си заживееш както ти се харесва…
Никога не е излишно. Гледайте го.