Светът под роклята или какво вълнува мъжете?

Sharon_Stone_027„Светът под роклята” можеше да е заглавие или подзаглавие на книгата „Поетика на любовта” от Валери Стефанов (издателство „Авлига”), но нямаше да подхожда на имиджа на един авторитетен професор по литература от Софийския университет. Все пак точно така се казват две от главите на книгата – „Светът под роклята” 1 и 2. Това подсказва, че философската есеистика в тази книга, посветена изцяло на любовта, на моменти е силно предизвикателна. Но какво по-естествено, когато се разсъждава върху характеристиките на това сложно човешко чувство!„Поетика на любовта” запълва една празнина на българския книжен пазар, която съществува повече от 40 години. Последната подобна книга, която е излизала в този жанр, е от 1974 г. – „Любовта” от Кирил Василев. Излишно е да казваме, че коментарите по тази вечна тема отдавна са се нуждаели от…актуализация.„Поетика на любовта” напомня „Изповеди”-те на Русо или есетата на Умберто Еко. Не защото прилича на тях, макар че от една страна напомня „Века на чувствителността”, а от друга, също както есетата на Еко, е първоначално замислена като лекция за студенти. Книгата на Валери Стефанов напомня за тях най-вече по силата на въздействието си, защото в нейните разсъждения на тема любов читателят може да се припознае, да се открие и да доразбере себе си и света, а това е основен белег на гениалния текст.

И така – кое е най-вълнуващото в жената през погледа на мъжа? За илюстрация към отговора на този кардинален за жените въпрос, книгата разглежда сцени от няколко велики филма – „Първичен инстинкт” с Шарън Стоун, Yuppi Du с Шарлот Рамплинг и Адриано Челентано и др. Както се досещате отговорът на въпроса се крие в света под роклята, а авторът стига до богохулното твърдение – „Каквото са разтворените небеса за вярващите, това са женските бедра за мъжете!”, сравнявайки религиозното просветление (епифанията) с чувството, което вълнува мъжете при гледката под роклята.

И предизвикателствата не свършват дотук. Цяла глава в раздела „Жената на ближния – този копнеж, този огън!” е посветена на прелюбодейството – един от най-омразните на Господа грехове и „най-любим” на неговите творения. „Блуждаещото желание и Десетата заповед” си позволява да дискутира по правило неподлежащите на обсъждане закони на Създателя, но все пак признавайки Неговата мъдрост: „Бог с основание подозира желанията като приток на асоциалност, разрушителен поток, способен да събаря граничните камъни, да отмива културните маркировки. Желанието посяга към дома, за да разруши света. Затова е толкова важно то да бъде овладяно, да бъде спряно, преди да посегне и да улови.”

Откровеността на тази книга не подминава и „мъжката гордост – фалосът” – този „перманентен източник на архаични и фундаментални тревоги”, асоцииран с липсата, недостига, с неизбежността на смъртта.

Poetika-na-liubovta_Stefanov_BookCover_Front„Поетика на любовта” е и образователна книга. В нея има много цитати и тълкувания – от и на древните философи, великите писатели и поети, психоаналитиците на човешката душа, от християнските светци, оставили писмено наследство. И като теглим чертата трябва да признаем, че в тази книга има много повече поезия, отколкото еротика, много повече духовно вдъхновение, отколкото “първичен инстинкт”. „Поетика на любовта” е една книга, написана със знание и интелект, но основно с разбиране и хуманност към човека, подложен на всичко онова, наречено любов. „Любовта не е едно нещо, тя е много неща и все пак е една”, казва авторът. И още: „Искаме да отстояваме онази вяра, според която любовта е най-силната алтернатива на злото сърце и на немощното сърце.”

 

Млад юрист осмя съдебната система в пиеса

Krum_koricaКогато човек от системата осмее системата, боли повече. Ето защо дебютната книга на младия юрист Крум Зарков, включваща две негови пиеси (“Началник” и “Скъпи сънародници”) е събитие на книжния пазар.

Издателство “Валентин Траянов”, известно с многобройните си заглавия в областта на театралното изкуство, вече я пусна в разпространителската мрежа и книгата може да се намери в обектите и в онлайн книжарницата на най-големия разпространител – “Хеликон”. Крум Зарков е роден през ноември 1982 г. в София. Юрист, магистър по  Международно публично право и по Право на международните организации  от  Университета „Пантеон-Сорбона“ в Париж. Дипломната му работа през 2007 г. печели Голямата награда  на Института по науки за отбраната във Франция. Завърнал се в България, той работи в Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество и Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред в 41-вото и 42-рото Народно събрание. Сега е експертен съветник в Европейския парламент.

Пиесата му „Началник“ е номинирана от Сатиричния театър „Алеко Константинов“ в Конкурса за сатирична комедия – 2016 г. Действието се развива в страната на несвършващия преход. Там, където новото не замества старото, а намира мястото си до него. Хиперболизираната (надяваме се!) сатира на назначенията в съдебната система ни показва нещо, за което се досещаме, но предпочитаме да не мислим за него. Нещо, което ни лишава от основно право – правото ни на правосъдие и справедливост. Тази изключително актуална пиеса чака да намери своя режисьор и подходящи актьори. А публиката със сигурност ще я припознае с нерадостното си съдебно настояще. И дано да стане така. Защото пиесите, дори и тези издадени на книга, могат да оживеят само… на сцената.

Крум Зарков е син на известната българска журналистка Ана Заркова.

Кулинарна разходка в Италия, препоръчана от Умберто Еко

HranataItalShtastie28.1.16LastCover_04Книгата “Храната – италианското щастие” (издателство “Авлига”) е по-различна от всяка друга кулинарна книга в света. Това е книга за кулинарните особености на отделните 20 области в Италия, която при това е написана от…рускиня! Авторката Елена Костюкович обаче живее и работи от 30 години в Италия и е преводачът на руски на книгите на самия Умберто Еко. Сигурно и затова той признава в предговора си към книгата, че Елена най-вероятно милее повече за италианската кухня отколкото самите италианци.

“Няма италианска кухня!”, заяви скандално авторката на “Храната – италианското щастие” по време на премиерата на немското издание на книгата във Франкфурт през октомври м.г. Според Елена всяка област на Италия претендира за своя собствена кухня и това май наистина е така, ако се вгледате в рубриките за специални продукти, специални ястия и напитки, които придружават главата за всяка отделна област на тази великолепна страна.

Структурата на тази книга (преведена на над 20 езика и претърпяла по няколко издания в Италия и Русия), която е колкото кулинарна, толкова и културологична, и историческа, включва глава за всяка област на Италия с нейните кулинарни особености и глава за най-характерните кулинарни реалии, с които свързваме тази държава – пицата, пастата, ризотото, зехтинът, средиземноморската диета и т.н. От тази книга ще научите толкова много за Италия, че в края ще сте поне със средно специално образование по въпроса. И, разбира се, ще знаете много повече за нейната храна и за методите на италианското готвене.

Пицата, както си я представят по цял свят (кръгла, зачервена и поръсена отгоре със сирене), е измислена в Италия в края на ХІХ в. През 1889 г. дон Рафаеле Еспозито, собственик на прочутата пицария „Бранди“ в Неапол, поднася на своите клиенти патриоти националния трикольор във вид на ястие (пица с домати, бяла моцарела, зелен босилек) в чест на тогавашната кралица на Италия Маргарита Савойска. Блюдото е високо оценено от самата кралица и оттогава тази пица се нарича така – „Маргарита“.

Пицата обаче за всеобща изненада не е флагманът на италианската кухня. Първото място държи и винаги е държала пастата, чиито вариации, формати и разновидности са толкова много, че сигурно не могат да се научат за един живот. Те обаче могат да се намерят в специалното приложение в края на книгата, заедно с препоръки за салци и сосове към тях.

Къде се произвежда най-качественият италиански зехтин, каква е ключовата дума на прочутата средиземноморска диета, кои са най-добрите готвачи в света и защо? Това са все неща, които с удоволствие ще научите от “Храната – италианското щастие” на Елена Костюкович. В допълнение книгата е изпъстрена с цитати от произведения на велики автори като Гьоте, Стендал, Иполит Тен, които описват своите италиански пътешествия и впечатленията си от италианската кухня преди векове.

Наред с всичко останало, най-ценното на тази книга е, че тя е един незаменим справочник, към който можете да се обръщате всеки път, когато искате да сготвите, да хапнете нещо италианско или просто когато се каните да посетите Италия. Тя ще ви научи как да го направите, къде да отидете и какво да търсите от истинската италианска храна. Което е голямо богатство, като се има предвид, че истинската италианска храна е…истинско щастие!

Европа – безхаберна срещу прането на пари и мафията

bqloto zlato_cherno

Интересите на ндрангетата се простират и към държавите от Източна Европа и по-специално към Полша, България, Хърватия, Украйна и Русия…

Това пише в документалната книга “Бялото злато” от италианския прокурор Никола Гратери и експерта по организирана престъпност Антонио Никасо, чието българско издание вече е в разпространителската мрежа с логото на издателство “Авлига” и с превода на Таня Кольовска. Двамата автори идват в София за премиерата на българското издание по време на Софийския международен панаир на книгата през декември.

Кое е “бялото злато”? Все още най-доходоносната инвестиция в света – кокаинът.  Белият прах, който разрушава живота, природата, политиката, заразява банковата система и корумпира хората с власт. Никола Гратери и Антонио Никасо проследяват трафика на кокаина и тенденциите в пазара на дрога, предприемайки пътуване от Колумбия, през Европа чак до Австралия.

Според разследването на Гратери-Никасо Европа е един разрастващ се пазар за кокаина, което я прави все по-привлекателна за мафията. Според изследване на института “Марио Негри” всеки ден в Европа се консумират 365 кг кокаин  или около 130 т годишно. В същото време Старият континент показва много нисък имунитет срещу тази заплаха и не полага особени усилия да използва най-мощното оръжие срещу него, а именно – мерките срещу пране на пари, смятат авторите.

Европа е пасище, на което всяка криминална организация може свободно и спокойно да пасе, пише в “Бялото злато”.

Оказва се, че Германия, в която ние се “кръстим”, позволява всяка година на нейна територия да се изпират между 29 и 57 млрд. евро! Тя е държава, в която прането на пари е детска игра, твърдят авторите на “Бялото злато”. Всичко това благодарение на липсата на прозрачност в системата и пропуските в борбата с организираната престъпност.

Африка е склад, богатата Австралия – истински рай за пазара на кокаин…Всяка държава и всеки континент имат своето специфично място на тази печална карта. Всъщност цялата земя, чиито бели дробове – горите на Амазония – са загубили милиони хектари тропическа гора, унищожени, за да станат терени за отглеждане на кока.

Книгата съдържа най-актуална информация за пазара на наркотици в света, международна статистика за производството, използването, вредите, които причиняват и възможностите за справяне с този проблем.

 

Барман ни учи кога и какво да пием, докато разкрива убийство

korica_petite

Ако сте любители на европейската криминална проза, знаете италиански и харесвате Марко Малвалди, можете да си купите “Игра за петима” в оригинал за 34 лева. Ако обаче сте любители на европейската криминална проза и не знаете италиански, пак можете да си купите същата книга на български далеч по-евтино. Заслугата е на издателска къща “Авлига”, а “Игра за петима” е третият криминален роман, който издателството пуска тази година.

А каква е разликата между европейската и американската криминална проза? Разликата е, че в първия случай едни симпатични хора разкриват престъпления леко и небрежно, без да се налага да избият половин дузина заподозрени, извършвайки обилни кръвопролития. Напротив, те разчитат основно на мисловните си способности и не си цапат ръцете с кръв. Докато в презокеанския случай има опасност в края на книгата да забравите кой кого е убил и всъщност да има толкова много убити, че вече да няма кой да разкрие престъплението…

Масимо е млад, добре образован, но професионално нереализиран италианец от Тоскана. Щастието обаче му се усмихва и с печалбата от тотото отваря малък бар в курортното градче. Сред постоянните посетители на бара му освен туристите са и местните пенсионери. А любимата им игра на карти е брисколата за петима, чийто запален почитател става и той.

Това е фонът, на който се разплита трагичната смърт на местно момиче с противоречива репутация. А в ролята на следовател се явява самият барман, чиито наблюдателност и упоритост напомнят тези на старомодните му предшественици Шерлок Холмс и Еркюл Поаро.

И понеже барът е пресечната точка на клюките от целия град барманът става по-важен и от инспектора, разследващ престъплението. А развръзката? Развръзката има нещо общо с брисколата – играта за петима, където единият…винаги лъже.

Смешното е, че като един истински италианец барманът приема много присърце правилата за природосъобразно хранене и пиене, така че книгата е изпъстрена с уместните му забележки по повод на неразумни искания на клиентите.  Така покрай всичко друго можете да научите и кога /не/ се пие капучино, еспресо, студен чай или просеко, както и в кое време годината каква хранителна подкрепа може да си позволите на крак.

Марко Малвалди е роден в Пиза  през 1974 г. „Игра за петима” е първата книга от серията за Бар „Луме”, въвеждаща образа на бармана Масимо и четиримата пенсионери-кибици. За своите криминални романи Малвалди е носител на наградите Isola d’Elba Award и Castiglioncello Prize. В Италия книгите му се радват на огромен успех и на популярна телевизионна поредица.