За старата и новата интелигенция

korica_iАко сте софиянци, книгата “Между кръста и петолъчката” от Искра Ценкова (ИК “Авлига), чиято премиера се състоя в рамките на тазгодишния Панаир на книгата в НДК, ще ви донесе приятни мигове и познание за историята на вашия роден град, историята на красивите стари сгради все още запазени тук-там, както и на известните българи, които са живели в София и в нейните забележителни стари къщи.

Ако сте нови софиянци, тази книга също ще ви хареса, защото ще ви помогне да опознаете и обикнете града, който сте избрали за живот и в който навярно ще останете…

А ако живеете извън София и нямате никакво намерение да се местите в столицата, тази книга пак ще ви хареса, защото чрез историите на къщите и интересните им обитатели тя разказва историята на България.

Тази история, както знаем може да е любопитна, тъжна и весела. Точно такива са и историите разказани от Искра Ценкова на страниците на “Между кръста и петолъчката” – втора книга от поредицата “Непознати софийски истории” на същата авторка.

Нека започнем с веселите. Зародишът на еманципацията и феминизма на българките е още в края на по-миналия век. Незабравима е историята на младата вдовица Евгеница, която построява сам-сама първия хотел на Лъвов мост (съществуващ и до днес на бул. Мария Луиза 89) в красив европейски стил, още в края на 19 век! По-късно Евгеница отново се задомява, а най-интересният факт е, че може би първата българска строителка е била абсолютно неграмотна! Едва на стари години внуците й я научават да се подписва.

Не малко обаче са и тъжните, и възмутителни истории, описани в книгата “Между кръста и петолъчката”. Трудно е днес да повярваме, че големите български художници Никола Танев и Константин Щъркелов след 9 септември 1944 г. са били хвърлени от комунистите в затвора, само защото царят е харесвал картините им. Да не говорим за родовете на редица български интелектуалци и общественици, които са били окончателно прогонени от България или избити и днес от тях са останали само красивите им рушащи се къщи…

Недостатъчно известен е фактът, че министър председателят Богдан Филов и съпругата му Евдокия са оставили забележителни научни трудове за българската етнография. Техният дом на “Кракра” 26 е продаден на прима от Щатсопера във Виена, за да бъде спасен от щенията на напиращите пролетарии.

Най-емблематична обаче за характера на старото и новото време като че ли е къщата на корицата на книгата “Между кръста и петолъчката”. Това е рушащата се сграда на ул. “Шипка” 38, строена от международно известния български архитект Георги Фингов за негов дом, на чиято фасада отпред има скулптура от Андрей Николов (също описан в книгата). Тази къща днес е собственост на новобогаташ с претенции за усет към изкуството, който чака с нетърпение тя да се срути, за да продаде изгодно апетитния парцел. Може би един ден и неговата история ще бъде описана в някоя книга за стара София като пример за това как в известен период от българската история алчността, парвенющината и простотията са били бъркани с високо обществено положение…

Двете книги от поредицата “Непознати софийски истории” – “Спомени зад оградата” и “Между кръста и петолъчката” можете да купите с отстъпка от Панаира на книгата в НДК с отстъпка на щанда на ИК “Авлига” – №446, ет.4, Запад.

 

Ако съдбата ти поднесе лимон…стани веган!

ellaАко съдбата ти поднесе лимон, направи си лимонада. Ето това правило е приложила за себе си двадесетгодишната Ела Милс, когато вместо да се радва на живота, преди 3 години е била принудена да се съобразява с влошаващо се автоимунно заболяване, наречено Синдром на постурална тахикардия. За да добиете представа за най-неприятните му последствия, представете си само, че пулсът ви се ускорява до 200 броя в минута при всяко вертикално изправяне на тялото…Естествено е, че при това положение се залежаваш в стаята си и все по-малко се радваш на живота.

Днес Ела не само че се радва на живота, но също така е щастливо омъжена, играе йога, кара колело и е успешен млад предприемач с няколко ресторанта и продуктова линия за здравосновно хранене. Това, което спасява Ела от неприятното заболяване, не са многобройните лекарства, които опитва цели две години, а постното хранене, наречено още веганство.

И понеже обича вкусната храна, Ела започва да сътворява една след друга прекрасни рецепти, основани само на растителни продукти. Кулинарните й книги стават хит (“Вкусно с Ела всеки ден”, ИК “Авлига”), не защото веганството е модерно, а защото рецептите й са прости и най-вече изключително вкусни! Те са едно откривателство и освен че ни учи как да използваме нови продукти като киноа, чиа, кейл и авокадо, Ела като истински кулинар ни преподава нови методи на готвене.

Ето няколко примера. Да вземем един традиционен продукт като патладжана, широко използван в българската кухня. Свикнали сме да осоляваме, киснем, притискаме, мачкаме, изискваме и пържим в мн-о-о-о-ого мазнина този безспорно вкусен зеленчук. Ела ни доказва, че това с многото мазнина е неистина ненужно. В редица от рецептите й патладжанът просто се нарязва на кубчета хапки, овкусява се със сол и черен пипер и поръсен (е, добре, обилно) със зехтин, прекарва 30 минути във фурната. След това е готов за консумация в комбинация с други зеленчуци (например карфиол) и дресинг. Никакво пържене, никакво осоляване и изстискване. Уверявам ви, че вкусът си е ОК, а калориите далеч по-малко.

Втори пример. Този път с овесените ядки. Нашият навик да накисваме две супени лъжици овесени ядки от вечерта и на сутринта да ядем няколко лъжици безвкусна храна не е най-атрактивният вариант за закуска, но повечето хора го “преглъщат”, вярвайки, че овесените ядки са полезни. И те наистина са. Но защо трябва да са ни безвкусни?!

vkusno-s-ela-cover-previewsmall

Овесените каши на Ела, предложени в многоброни варианти в книгата й Вкусно с Ела всеки ден са истинско удоволствие за сетивата. Нейният метод на приготвяне обаче е друг. Накисвате 90 грама ядки във вряла вода за 10 минути, след това ги прецеждате и варите още няколко минути със 100 мл мляко (може и растително). Само че при накисването сложете лъжица стафиди, а в млякото добавете канела, ванилия, лъжичка мед и малко нарязяна ябълка или банан. Това, което се получава, прави кухнята ви да ухае на щастие, а стомахът ви да изпита истинско удовлетворение от прекрасната ароматна, вкусна и здравословна закуска.

Трети пример. Да вземем още един традиционен български продукт, който се приготвя от сусам, но не е тахан халва, а просто сусамов тахан. Тази т.нар. “суперхрана” таханът може да се използва и по далеч по-разнообразни начини. Ще бъдете изненадани какъв пикантен дресинг за салата може да се получи от две супени лъжици тахан, малко зехтин, сол, черен пипер, скилидка чесън и лимон! Върви много със зелени салати и варени/печени зеленчуци, включително гореописаните патладжан и карфиол. Разбира се таханът е задължителен елемент и в многобройните разядки под формата на хумус, описани в книгата на Ела Милс.

Но да спрем с примерите дотук. Преведена на български и с оригиналните красиви цветни илюстрации на приготвените от самата Ела блюда, книгата “Вкусно с Ела всеки ден” на издателство “Авлига” може да се закупи с голяма отстъпка на Коледния панаир на книгата в НДК (щанд 446, ет. 4, Запад). Побързайте! Става и за подарък.

 

 

Светът под роклята или какво вълнува мъжете?

Sharon_Stone_027„Светът под роклята” можеше да е заглавие или подзаглавие на книгата „Поетика на любовта” от Валери Стефанов (издателство „Авлига”), но нямаше да подхожда на имиджа на един авторитетен професор по литература от Софийския университет. Все пак точно така се казват две от главите на книгата – „Светът под роклята” 1 и 2. Това подсказва, че философската есеистика в тази книга, посветена изцяло на любовта, на моменти е силно предизвикателна. Но какво по-естествено, когато се разсъждава върху характеристиките на това сложно човешко чувство!„Поетика на любовта” запълва една празнина на българския книжен пазар, която съществува повече от 40 години. Последната подобна книга, която е излизала в този жанр, е от 1974 г. – „Любовта” от Кирил Василев. Излишно е да казваме, че коментарите по тази вечна тема отдавна са се нуждаели от…актуализация.„Поетика на любовта” напомня „Изповеди”-те на Русо или есетата на Умберто Еко. Не защото прилича на тях, макар че от една страна напомня „Века на чувствителността”, а от друга, също както есетата на Еко, е първоначално замислена като лекция за студенти. Книгата на Валери Стефанов напомня за тях най-вече по силата на въздействието си, защото в нейните разсъждения на тема любов читателят може да се припознае, да се открие и да доразбере себе си и света, а това е основен белег на гениалния текст.

И така – кое е най-вълнуващото в жената през погледа на мъжа? За илюстрация към отговора на този кардинален за жените въпрос, книгата разглежда сцени от няколко велики филма – „Първичен инстинкт” с Шарън Стоун, Yuppi Du с Шарлот Рамплинг и Адриано Челентано и др. Както се досещате отговорът на въпроса се крие в света под роклята, а авторът стига до богохулното твърдение – „Каквото са разтворените небеса за вярващите, това са женските бедра за мъжете!”, сравнявайки религиозното просветление (епифанията) с чувството, което вълнува мъжете при гледката под роклята.

И предизвикателствата не свършват дотук. Цяла глава в раздела „Жената на ближния – този копнеж, този огън!” е посветена на прелюбодейството – един от най-омразните на Господа грехове и „най-любим” на неговите творения. „Блуждаещото желание и Десетата заповед” си позволява да дискутира по правило неподлежащите на обсъждане закони на Създателя, но все пак признавайки Неговата мъдрост: „Бог с основание подозира желанията като приток на асоциалност, разрушителен поток, способен да събаря граничните камъни, да отмива културните маркировки. Желанието посяга към дома, за да разруши света. Затова е толкова важно то да бъде овладяно, да бъде спряно, преди да посегне и да улови.”

Откровеността на тази книга не подминава и „мъжката гордост – фалосът” – този „перманентен източник на архаични и фундаментални тревоги”, асоцииран с липсата, недостига, с неизбежността на смъртта.

Poetika-na-liubovta_Stefanov_BookCover_Front„Поетика на любовта” е и образователна книга. В нея има много цитати и тълкувания – от и на древните философи, великите писатели и поети, психоаналитиците на човешката душа, от християнските светци, оставили писмено наследство. И като теглим чертата трябва да признаем, че в тази книга има много повече поезия, отколкото еротика, много повече духовно вдъхновение, отколкото “първичен инстинкт”. „Поетика на любовта” е една книга, написана със знание и интелект, но основно с разбиране и хуманност към човека, подложен на всичко онова, наречено любов. „Любовта не е едно нещо, тя е много неща и все пак е една”, казва авторът. И още: „Искаме да отстояваме онази вяра, според която любовта е най-силната алтернатива на злото сърце и на немощното сърце.”

 

Млад юрист осмя съдебната система в пиеса

Krum_koricaКогато човек от системата осмее системата, боли повече. Ето защо дебютната книга на младия юрист Крум Зарков, включваща две негови пиеси (“Началник” и “Скъпи сънародници”) е събитие на книжния пазар.

Издателство “Валентин Траянов”, известно с многобройните си заглавия в областта на театралното изкуство, вече я пусна в разпространителската мрежа и книгата може да се намери в обектите и в онлайн книжарницата на най-големия разпространител – “Хеликон”. Крум Зарков е роден през ноември 1982 г. в София. Юрист, магистър по  Международно публично право и по Право на международните организации  от  Университета „Пантеон-Сорбона“ в Париж. Дипломната му работа през 2007 г. печели Голямата награда  на Института по науки за отбраната във Франция. Завърнал се в България, той работи в Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество и Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред в 41-вото и 42-рото Народно събрание. Сега е експертен съветник в Европейския парламент.

Пиесата му „Началник“ е номинирана от Сатиричния театър „Алеко Константинов“ в Конкурса за сатирична комедия – 2016 г. Действието се развива в страната на несвършващия преход. Там, където новото не замества старото, а намира мястото си до него. Хиперболизираната (надяваме се!) сатира на назначенията в съдебната система ни показва нещо, за което се досещаме, но предпочитаме да не мислим за него. Нещо, което ни лишава от основно право – правото ни на правосъдие и справедливост. Тази изключително актуална пиеса чака да намери своя режисьор и подходящи актьори. А публиката със сигурност ще я припознае с нерадостното си съдебно настояще. И дано да стане така. Защото пиесите, дори и тези издадени на книга, могат да оживеят само… на сцената.

Крум Зарков е син на известната българска журналистка Ана Заркова.

Кулинарна разходка в Италия, препоръчана от Умберто Еко

HranataItalShtastie28.1.16LastCover_04Книгата “Храната – италианското щастие” (издателство “Авлига”) е по-различна от всяка друга кулинарна книга в света. Това е книга за кулинарните особености на отделните 20 области в Италия, която при това е написана от…рускиня! Авторката Елена Костюкович обаче живее и работи от 30 години в Италия и е преводачът на руски на книгите на самия Умберто Еко. Сигурно и затова той признава в предговора си към книгата, че Елена най-вероятно милее повече за италианската кухня отколкото самите италианци.

“Няма италианска кухня!”, заяви скандално авторката на “Храната – италианското щастие” по време на премиерата на немското издание на книгата във Франкфурт през октомври м.г. Според Елена всяка област на Италия претендира за своя собствена кухня и това май наистина е така, ако се вгледате в рубриките за специални продукти, специални ястия и напитки, които придружават главата за всяка отделна област на тази великолепна страна.

Структурата на тази книга (преведена на над 20 езика и претърпяла по няколко издания в Италия и Русия), която е колкото кулинарна, толкова и културологична, и историческа, включва глава за всяка област на Италия с нейните кулинарни особености и глава за най-характерните кулинарни реалии, с които свързваме тази държава – пицата, пастата, ризотото, зехтинът, средиземноморската диета и т.н. От тази книга ще научите толкова много за Италия, че в края ще сте поне със средно специално образование по въпроса. И, разбира се, ще знаете много повече за нейната храна и за методите на италианското готвене.

Пицата, както си я представят по цял свят (кръгла, зачервена и поръсена отгоре със сирене), е измислена в Италия в края на ХІХ в. През 1889 г. дон Рафаеле Еспозито, собственик на прочутата пицария „Бранди“ в Неапол, поднася на своите клиенти патриоти националния трикольор във вид на ястие (пица с домати, бяла моцарела, зелен босилек) в чест на тогавашната кралица на Италия Маргарита Савойска. Блюдото е високо оценено от самата кралица и оттогава тази пица се нарича така – „Маргарита“.

Пицата обаче за всеобща изненада не е флагманът на италианската кухня. Първото място държи и винаги е държала пастата, чиито вариации, формати и разновидности са толкова много, че сигурно не могат да се научат за един живот. Те обаче могат да се намерят в специалното приложение в края на книгата, заедно с препоръки за салци и сосове към тях.

Къде се произвежда най-качественият италиански зехтин, каква е ключовата дума на прочутата средиземноморска диета, кои са най-добрите готвачи в света и защо? Това са все неща, които с удоволствие ще научите от “Храната – италианското щастие” на Елена Костюкович. В допълнение книгата е изпъстрена с цитати от произведения на велики автори като Гьоте, Стендал, Иполит Тен, които описват своите италиански пътешествия и впечатленията си от италианската кухня преди векове.

Наред с всичко останало, най-ценното на тази книга е, че тя е един незаменим справочник, към който можете да се обръщате всеки път, когато искате да сготвите, да хапнете нещо италианско или просто когато се каните да посетите Италия. Тя ще ви научи как да го направите, къде да отидете и какво да търсите от истинската италианска храна. Което е голямо богатство, като се има предвид, че истинската италианска храна е…истинско щастие!