>CNN се завря в Плевен. Клозетната сага продължава…

>Някакви журналя от CNN се завряли в циганската махала на Плевен, снимали едни голи циганчета и пуснали някакви страшни работи за България, а Плевенското БСП ще протестира по тоя случай…Горе долу това е резюмето на историята и изобщо изглежда една част от телевизонните журналисти се чудят как да се поразходят и да си разнообразят живота /не казвам, че всички!/, в резултат на което Би Ти Ви прави филм за експлоатацията на детски труд в Индия, а Си Ен Ен – за циганската махала в Плевен. Не че не ги разбирам. Би Ти Ви предпочита да не прави филм за проблемите на българските деца, за да не би да си навлече проблеми, а пък Си Ен Ен предпочита да не снима в някои квартали на Ню Йорк, за да не изнесат екипа на носилка.
В резултат на всичко обаче нашата клозетната сага продължава, а имиджът на България сериозно започва да го закъсва. През 2003-а правихме едно проучване сред чужденци какво мислят за страната ни, какво харесват и какво не харесват. В общи линии болшинството я определяха като бивша комунистическа, балканска държава, в която има готини хора и красива природа, кофти пътища и слаба хигиена. Опасявам се, че ако някой го направи отново сега, към тази характеристика ще добавят: “О-о, България! Корупция, голи циганчета, турски тоалетни и все по-малко природа…”
И ако някой ми каже, че му е все едно какво си мисли за него и държавата му един средностатистически чужденец, няма да му повярвам. Защото тука може и да си вадим очите за глупости, но навън, уви, простите хорица ни слагат под един знаменател и той е общата визия, която имат за държавата ни. А тя важи и за царя, и за пъдаря.
В този смисъл започва да става крайно необходимо някой да се захване с тая работа професионално, да създаде условия и да я бута, за да върви напред. Но не е необходимо да се плащат милиони на лобистки фирми, които да поръчват платени приложения с тъпи интервюта, които никой не чете. И тук си има достатъчно професионалисти, способни да свършат тая работа, стига да има воля, стратегия, постоянство и малки суми, но редовно.
Не че става само с реклама /трябва все пак да си оправим и пътищата, и да си измием тоалетните/, но помага. Идеален пример за това е Индия. Създаваща впечатление на една от най-романтичните дестинации, благодарение на рекламата, а всъщност трудно различима от Столипиново и Факултета. Което още веднъж доказва, че в рекламата не е задължително всичко е истина. Но без нея не може.

>2-и февруари: case study

>В края на 2001 г. бях на PR-обучение в щата Аризона (признавам твърде далече, но така го бяха измислили). Беше наистина добро, но и американците са си номер едно в тая работа. Едно от PR правилата, в които те вярват, е, че ако се озовеш в крайно критична ситуация и те спипат натясно, по-добре да бъдеш искрен и да си признаеш. С една дума – разголване му е майката. Тогава обществото приема твоето харакири и щедро ти прощава за направения гаф. Даваха за пример местния сенатор от Аризона, който току що беше спечелил втори мандат, след като публично признал, че е хомосексуалист. Разкритието се наложило, след като сенаторът бил шантажиран да подкрепи в конгреса законопроект в полза на гей браковете. Човекът отказал да го подкрепи, въпреки че на практика бил такъв. Заканата била да го разкрият, в случай че не гласува „за”. Тогава той ги изпреварил и направил изявление пред избирателите си, казвайки цялата истина. Вярно, че му се наложило да напусне семейството си, но затова пък бил преизбран, а хората продължили да му вярват. Все пак той е защитил интересите на мнозинството от избирателите си, макар и да не е принадлежал към него.
Чудя се дали това е възможно у нас? Не се сещам за нито един такъв случай с политик. Не че е лесно, разбира се. Нещо подобно направи само Коритаров, когато си призна, че е бил сътрудник на ДС. Но той все пак не беше политик.

>Анти ПР-ът магистрала "Тракия"

>Ако на някой изобщо му пука какво говорят политиците, трябва непременно да ги накара никога повече да не поставят дострояването на магирстрала “Тракия” в предизборните си програми или в инвестиционните си стратегии. Ако наистина ще я дострояват, по-добре да си мълчат и да не казват на никого нито дума! Този куцузлийски проект е на път да се превърне в учебникарски пример как поради перманентния си неуспех една нормална и естествена идея може да стане символ на провал и никога повече да не излезне от тази рамка.
Изразът “дострояване на магистрала “Тракия” вече звучи като “ще направим в морето дупка” или “ще лъснем всички български тоалетни до блясък”, или “ще дадем на всеки българин по 5000 лева да си ги харчи”, или нещо такова.
“Тракия” стана символ на българската неоправия, мудност, алчност и в крайна сметка …глупост. Защото с усилията, които хвърли да се пазари с потенциални концесионери и изпълнители за построяването на тоя път, държавата отдавна щеше да е построила сам самичка най-малко две такива магистрали.
Сега, дори когато “Тракия” най-сетне стигне до морето (което някои от нас може и да доживеят), тя винаги ще носи негативите на злощастната си история и ще събира повече критики отколкото одобрение.

>Българските дребни търговци и техните дребни

>Не се сещам за нито едно друго място по света, освен у нас, където да ти искат 35, 14, 98 или 4 стотинки, за да ти върнат рестото. Както и да откажат да ти продадат вестник или дъвки (а понякога и по-едри неща), докато не си развалиш парите някъде другаде. Като български купувач обаче съм толкова дресирана, че дори в чужбина ми се е случвало да попитам при сметка от 5 и 20: “Искате ли 20 евроцента?” или каквото там трябва, докато не установя, че хората отсреща ме гледат с дълбоко неразбиране.
Дълго време се чудех къде е коренът на тази българска търговска иновация и извънредно оригинална бизнес практика, докато истината не ми споделиха самите търговци. Понеже банките им искали комисиона, за да им дават дребни банкноти и монети, те не ползвали тази услуга и това е положението. Ама че другите търговци по света я ползват и даже гък не казват, това си е тяхна работа. Нашите са бамбашка. И финансовата криза не може да ги оправи! А клиентът може да е № 1, но не и по тия ширини.
Е, сега, ние какво да правим? Както е тръгнало накрая ще ни накарат нас да ходим по банките да си разваляме банкнотите срещу заплащане.

>Трябва ли им на европарите ЦК? Не – мотика!

>

Няма никакво съмнение относно мотивацията на БСП да иска централизирано управление на европарите. Тя е, като се сложи който трябва да ръководи агенцията, да се създаде устойчива възможност за бизнес развитие на партийния живот. Абсолютно същата е и мотивацията на партиите, които настояват сегашното положение да не се променя и парите да се управляват децентрализирано по министрества. Те вече са сложили който трябва да ръководи съответните дирекции и са създали, макар и ограничени, но все пак подходящи условия за възходящо бизнесразвитие на техния си партиен живот.
Като се абстрахираме от тези две не особено оригинални политически гледни точки, трябва да признаем, че изобщо не е необходима никаква агенция, че парите трябва да си стоят по министерства, където им е мястото, а чиновниците да ги харчат заедно с останалите бюджетни пари за това, за което бюджетните средства по принцип не им (не ни) стигат.
Когато всички обаче отвориха големи усти за усвояването на фондовете, никой не си даваше (и май продължава да не си дава) сметка, че даването на тези пари, освен огромната бюрокрация, свързана с усвояването им, ще ни докара и един голям Биг Брадър, който да държи под око сметките с тях. Всъщност, двете неща се обвързани: бюрокрацията и Биг Брадър. Голямата бюрокрация е измислена, за да може да се държи изкъсо харченето им. Обемът й наистина на моменти е отчайващ. Но, хората си имат правила и никой не ни кара насила да ги спазваме, ако не ги искаме тия пари. Бюрокрацията и окото на Биг Брадър обаче действат крайно немотивиращо, както на администрацията, така и на политиците. Защо?
Първите, т.е. чиновниците, с изненада установяват, че изведнъж имат доста повече работа отпреди. Защото харченето на много пари изобщо не е лесно и бързо, когато трябва да става по правилата. Логиката на администрацията е следната – „работата по проекти е допълнителна работа, а ние си имаме достатъчно своя.” Това, разбира се, не е така. Структурните фондове трябва да се превърнат в ежедневна работа на всички чиновници и така да се въприемат от тях. Тогава те ще станат ефективни и ще се усетят от всички. За което пък е необходимо политиците, които управляват администрацията, също да са силно мотивирани за усвояването на тези средства и съответно да пришпорват администрацията да работи по възможност по-бързо.
Тук се явява обаче втората пречка. Мотивирани ли са политиците да усвояват бързо и ефективно средствата от структурните фондове при положение, че окото на Биг Брадър им гледа в канчето и евентуалното отклоняване на средства става рисковано и трудно? Мотивирани са, както споменахме и в началото, ама не съвсем. Защото се чудят как да го усучат така, че хем партията сита, хем имиджът – цял. И ето така работата се бави…
Истинската причина, поради която България се провали с гръм и трясък по отношение на европарите обаче не беше администрацията, а политиците, които незнайно защо решиха, че като са членове на ЕС, системата на Съюза ще ги остави да си действат както си знаят и да си правят каквото си искат. Грешка. Сигурно не бяха забелязали, че след 1 януари 2007 г. са загубили част от суверенитета си. Включително този за успешно реализиране на далавери.
В заключение по темата трябва да кажем, че няма никакъв смисъл да се правим на Андрешко в ЕС, защото просто няма да ни мине номерът. Останалите страни членки и особено по-големите от тях са изключително добре мотивирани да ни държат изкъсо. Системата е измислена така, че ако ние не се справим с тия пари, те да отидат при онези, които се справят. Сериозна мотивация, нали разбирате! Нашият провал тутакси им се остойностява. Така че на тая работа с европарите не й трябва Централен комитет, а мотика.