>По повод идеята на СРОКСОС

>По повод идеята на СРОКСОС или Сдружение за развитие и обществен контрол (безумна абревиатура) да прави стратегия за прозрачност на управлението или за гражданско участие или нещо такова, се сещам за една твърде добра практика в това отношение, за която научих през 2003-а в Холандия – една от великите демокрации. Холандските медии в продължение на двадесет (20!) години бяха водили битка и я бяха спечелили, за да извоюват правото на обществото на информираност. В резултат, те бяха постигнали споразумение, сключено чрез подписана харта, в която ясно се описваха правата и задълженията на двете страни – изпълнителната власт и журналистите. Едно от най-големите им постижения беше договореността всяко бъдещо решение на правителството да се обявява в общественото пространство (в случая Интернет) минимум две седмици преди да бъде взето официално и да се вземат предвид всички мнения на граждански и бизнес организации , които биха били изразени в този срок. (Това в момента се прави и в българската администрация, с тази разлика, че съгласуването се извършва само вътре в нея и от време на време със синдикатите. Медиите обаче винаги се информират официално пост фактум.) Една такава договореност е изключително важна, тъй като най-големите глупости в държавното управление винаги се правят от бързане, от самонадеяност и криворазбраното убеждение, че щом си на даден висок пост, значи винаги си прав. После, разбира се, започват проблемите. Холандските журналисти бяха извоювали и друга важна договореност. Всеки министър председател на държавата беше длъжен, всеки петък, да отговаря на всичките им въпроси в собствения им медиен клуб, който те сами издържаха. (Това далеч не е без значение – първо като знак и второ като самочувствие. Защото едно е да висиш на благоволението на администрацията в мазето на Министерския съвет и да чакаш информация, и друго – да ти гостуват на собствена територия.) Нагледен пример беше последният премиер на Нидерландия по онова време – Болкененде. Този човек очевидно не обичаше да говори, но това си беше лично негов проблем. В резултат на постигнатите договорености, всеки петък той се явяваше лично в клуба на медиите и задоволяваше любопитството им. И това, както вече ви казах, не беше въпрос на желание. Много бих искала да видя как българските медии са направили същото. Ако не те – някой друг, защото за тях това става все по-малко вероятно.

>CNN се завря в Плевен. Клозетната сага продължава…

>Някакви журналя от CNN се завряли в циганската махала на Плевен, снимали едни голи циганчета и пуснали някакви страшни работи за България, а Плевенското БСП ще протестира по тоя случай…Горе долу това е резюмето на историята и изобщо изглежда една част от телевизонните журналисти се чудят как да се поразходят и да си разнообразят живота /не казвам, че всички!/, в резултат на което Би Ти Ви прави филм за експлоатацията на детски труд в Индия, а Си Ен Ен – за циганската махала в Плевен. Не че не ги разбирам. Би Ти Ви предпочита да не прави филм за проблемите на българските деца, за да не би да си навлече проблеми, а пък Си Ен Ен предпочита да не снима в някои квартали на Ню Йорк, за да не изнесат екипа на носилка.
В резултат на всичко обаче нашата клозетната сага продължава, а имиджът на България сериозно започва да го закъсва. През 2003-а правихме едно проучване сред чужденци какво мислят за страната ни, какво харесват и какво не харесват. В общи линии болшинството я определяха като бивша комунистическа, балканска държава, в която има готини хора и красива природа, кофти пътища и слаба хигиена. Опасявам се, че ако някой го направи отново сега, към тази характеристика ще добавят: “О-о, България! Корупция, голи циганчета, турски тоалетни и все по-малко природа…”
И ако някой ми каже, че му е все едно какво си мисли за него и държавата му един средностатистически чужденец, няма да му повярвам. Защото тука може и да си вадим очите за глупости, но навън, уви, простите хорица ни слагат под един знаменател и той е общата визия, която имат за държавата ни. А тя важи и за царя, и за пъдаря.
В този смисъл започва да става крайно необходимо някой да се захване с тая работа професионално, да създаде условия и да я бута, за да върви напред. Но не е необходимо да се плащат милиони на лобистки фирми, които да поръчват платени приложения с тъпи интервюта, които никой не чете. И тук си има достатъчно професионалисти, способни да свършат тая работа, стига да има воля, стратегия, постоянство и малки суми, но редовно.
Не че става само с реклама /трябва все пак да си оправим и пътищата, и да си измием тоалетните/, но помага. Идеален пример за това е Индия. Създаваща впечатление на една от най-романтичните дестинации, благодарение на рекламата, а всъщност трудно различима от Столипиново и Факултета. Което още веднъж доказва, че в рекламата не е задължително всичко е истина. Но без нея не може.

>2-и февруари: case study

>В края на 2001 г. бях на PR-обучение в щата Аризона (признавам твърде далече, но така го бяха измислили). Беше наистина добро, но и американците са си номер едно в тая работа. Едно от PR правилата, в които те вярват, е, че ако се озовеш в крайно критична ситуация и те спипат натясно, по-добре да бъдеш искрен и да си признаеш. С една дума – разголване му е майката. Тогава обществото приема твоето харакири и щедро ти прощава за направения гаф. Даваха за пример местния сенатор от Аризона, който току що беше спечелил втори мандат, след като публично признал, че е хомосексуалист. Разкритието се наложило, след като сенаторът бил шантажиран да подкрепи в конгреса законопроект в полза на гей браковете. Човекът отказал да го подкрепи, въпреки че на практика бил такъв. Заканата била да го разкрият, в случай че не гласува „за”. Тогава той ги изпреварил и направил изявление пред избирателите си, казвайки цялата истина. Вярно, че му се наложило да напусне семейството си, но затова пък бил преизбран, а хората продължили да му вярват. Все пак той е защитил интересите на мнозинството от избирателите си, макар и да не е принадлежал към него.
Чудя се дали това е възможно у нас? Не се сещам за нито един такъв случай с политик. Не че е лесно, разбира се. Нещо подобно направи само Коритаров, когато си призна, че е бил сътрудник на ДС. Но той все пак не беше политик.

>Анти ПР-ът магистрала "Тракия"

>Ако на някой изобщо му пука какво говорят политиците, трябва непременно да ги накара никога повече да не поставят дострояването на магирстрала “Тракия” в предизборните си програми или в инвестиционните си стратегии. Ако наистина ще я дострояват, по-добре да си мълчат и да не казват на никого нито дума! Този куцузлийски проект е на път да се превърне в учебникарски пример как поради перманентния си неуспех една нормална и естествена идея може да стане символ на провал и никога повече да не излезне от тази рамка.
Изразът “дострояване на магистрала “Тракия” вече звучи като “ще направим в морето дупка” или “ще лъснем всички български тоалетни до блясък”, или “ще дадем на всеки българин по 5000 лева да си ги харчи”, или нещо такова.
“Тракия” стана символ на българската неоправия, мудност, алчност и в крайна сметка …глупост. Защото с усилията, които хвърли да се пазари с потенциални концесионери и изпълнители за построяването на тоя път, държавата отдавна щеше да е построила сам самичка най-малко две такива магистрали.
Сега, дори когато “Тракия” най-сетне стигне до морето (което някои от нас може и да доживеят), тя винаги ще носи негативите на злощастната си история и ще събира повече критики отколкото одобрение.

>Българските дребни търговци и техните дребни

>Не се сещам за нито едно друго място по света, освен у нас, където да ти искат 35, 14, 98 или 4 стотинки, за да ти върнат рестото. Както и да откажат да ти продадат вестник или дъвки (а понякога и по-едри неща), докато не си развалиш парите някъде другаде. Като български купувач обаче съм толкова дресирана, че дори в чужбина ми се е случвало да попитам при сметка от 5 и 20: “Искате ли 20 евроцента?” или каквото там трябва, докато не установя, че хората отсреща ме гледат с дълбоко неразбиране.
Дълго време се чудех къде е коренът на тази българска търговска иновация и извънредно оригинална бизнес практика, докато истината не ми споделиха самите търговци. Понеже банките им искали комисиона, за да им дават дребни банкноти и монети, те не ползвали тази услуга и това е положението. Ама че другите търговци по света я ползват и даже гък не казват, това си е тяхна работа. Нашите са бамбашка. И финансовата криза не може да ги оправи! А клиентът може да е № 1, но не и по тия ширини.
Е, сега, ние какво да правим? Както е тръгнало накрая ще ни накарат нас да ходим по банките да си разваляме банкнотите срещу заплащане.