>Ефективна реклама в условия на задръстване

>

По неволя днес попаднах на изключително ефективна реклама, която просто нямаше как да отмина, докато отивах на работа. В условията на софийските задръствания, с два рейса отпред и минимум 20 минути висене в “тапата”, не ти остава нищо друго освен да изчетеш внимателно транспарантите, провесени на задните стъкла на автобусите пред себе си. Няма как да гледаш настрани, защото трябва да си следиш пътя. Няма как и да ги задминеш. Изобщо – 100 %!

>Видове мъже в дискурса на 8-и март

>

Чук – отказва да празнува осми март, както и да поднася поздравления/цветя/подаръци на жените около себе си под предлог, че не признава този празник, защото е измислен от комунистите, от социалистите или от филанкишията, който по някаква причина не му е симпатичен.

Стиснат – отказва да поднася поздравления/цветя/подаръци на жените около себе си под предлог, че за истинския мъж всеки ден трябва да е осми март.

Женкар – използва случая да флиртува с всички жени около себе си, просто защото харесва жените.

Галантен – поздравява всички жени от добро възпитание. Носи на всяка колежка по едно цвете.

Предпазлив – преди да поздрави някоя жена, внимателно проучва отношението й към празника. “Не зная дали празнувате, но в случай че…” и т.н.

Пич – все му е тая за празника, но използва повода да зарадва жената до себе си.

Възможни комбинации: Галантен пич, Пич-женкар, Предпазлив пич, Галантен женкар, Стиснат предпазлив, Стиснат чук.

>Закъсалата Източна Европа и загриженият Запад

>Предупрежденията на финансови анализатори за “големия” финансов риск, който се таи в Източна Европа и който застрашава финансовата сигурност на ЕС е най-голямата наглост, която се е случвала в консултантския бизнес от доста време насам. От една страна е ясно, че поръчителите на “изводите” целят допълнителни финансови инжекции на закъсали финансови институции и други бизнес субекти в собствения им вилает. От друга страна не е тайна, че така те се опитват да задържат и без това намалелите инвестиции в собствените си страни и да не ги пускат да се разхождат наоколо. От трета страна е абсолютно сигурно, че по този начин се опитват да ни прецакат здраво.
Безобразието в цялата история се състои в това, че тези докладчици са същите онези, които даваха рейтинг ААА на финансови групи като “Ей Ай Джи” и така ги приравняваха едва ли не с дядо Боже /прости ми, Господи!/. Т.е. това са същите, които лъжеха в продължение на дълги години целия свят, че дадени банки, застрахователи и пр. са “върха на бора”, а неотдавна се оказа, че те всъщност са във фалит!
Сега се опитват да приложат същия номер, но в обратен вариант. Този път обаче централните банкери на засегнатите страни реагираха навреме. И, за щастие, те вече не са им подчинени, а равноправни /поне за пред хората/ в рамките на ЕС.

>Следпразнично

>Честит национален празник на всички с малко закъснение по обективни причини /нямах достъп до компютър/. Струва ми се, че малко българи си честитят 3-и март. Като че ли го отминаваме с малко безразличие и оставяме казионните чествания да запълнят дупката. Като че ли нямаме навик да се радваме на този ден, да го отбележим без някой да ни напомня нещо, да ни подсеща, че тази дата е важна. Просто да празнуваме. Изглежда, че възприемаме факта на националната си свобода като нещо, което ни е дошло наготово, без да положим много усилия. Исторически обаче това не е вярно. По-скоро е израз на някакъв национален комплекс. В крайна сметка ако не беше тази дата, всички ние нямаше да имаме това, което имаме сега. Хубаво или лошо, то си е наше и като го плюем, плюем себе си. Направи ми впечатление, че на състезанията в Банско по време на световната купа за жени, на местните банскалии, които трябваше да пълнят трибуните, бяха раздали повече флагчета на ЕС, отколкото български. Не че е лошо, обаче…
Спомням се филма на Спилбърг – “Мюнхен”, когато палестинските и израелските терористи бяха попаднали без да знаят в обща тайна квартира. Тогава един от палестинците каза на съквартиранта си от противниковия лагер: “Не знаеш какво е да нямаш дом…”
Може би не оценяваме това, което имаме. А България е такава, каквато си я направим.

>Безмислен ли беше вотът? Ако да – защо?

>Да, безмислен беше. Като не можеш да спечелиш един негативен вот, със всеки следващ път показваш, че си слаб и че не те бива. В този смисъл не е необходимо да показваш повече от три пъти, че си слаб. Хората и без това са отчаяни, че няма кой да реализира волята им.
За скуката и празните приказки изобщо няма да говорим. Една от основните заблуди на политиците е, че си мислят, че хората се интересуват от това какво говорят. Нищо подобно. Те се интересуват от това какво правят, но медиите им създават изамна среда, в която говоренето ужким е много важно.
Това, което една истинска опозиция трябва да може да направи, когато се счита, че хората са истински недоволни и искат да сменят правителството, е да може да организира хората да протестират и да принуди управляващите да подадат оставка. Оказа се, че сегашната опозиция не е в състояние да направи това. (Или пък ,че хората всъщност не го желаят.) А когато доста хора все пак излязоха да протестират, политиците се уплашиха и се почудиха кои са всъщност тези хора? Ами същите, от които ги дели пропаст.