>Как да спестим 16 лева?

>
Като не си купим последната книга на Паулу Куелю “Победителят е сам”.
Понеже е отпускарско време, на много хора им се иска да си купят четиво за душата, което да прелистват безгрижно на плажа, докато слушат как вълните се плискат…
Този път обаче ще останат разочаровани, тъй като Куелю се е опитал да пише трилър и това очевидно не е силната му страна.
Както обикновено, той си е намислил да ни каже нещо мъдро и сега то е, че като се стреми към власт, пари и слава, и като ги достигне най-накрая, човек всъщност остава сам и нещастен. Дотук добре. Идиотското в случая е, че ни го доказва чрез един сериен убиец, който трепе наляво и надясно, и някакси не е ясно защо става всичко това. За разлика от другите му книги тук липсва и божествено-холивудският оптимистичен край и за капак убиецът се измъква ненаказан, а Куелю го изкарва победител. В крайна сметка изобщо не личи да го упреква кой знае колко. Още малко и ще го изкара нормален. А между другото ни обяснява неща от рода на що е то пране на пари, колко са гладни манекенките и др. под. За цвят има и малко хомосексуална любов.
В заключение, ако все пак искате да похарчите тези 16 лева, по-добре ги дайте за Гришам. “Изнудването” си е класически адвокатско-шпионски трилър и въобще не пречи на шума на морето.

>Малко издателство направи голям речник

>
От този месец може да се каже, че старобългарският език вече има пълен двутомен речник – нещо за което мечтаеха стотици студенти по българска филология преди доста години, когато се потяха на изпита по старобългарски, разчитайки на 20-те странички помощен речник в края на учебника. И, разбира се, не само те.
Речникът, който бе издаден в продължение на десетина години (току що излезе том II), е дело на Института по български език и на малко издателство – ЕТ “Валентин Траянов”, чийто състав се изчерпва с едноименния му собственик и… единствен работник. Сигурна съм, че този речник нямаше да стане факт ако не беше ентусиазмът на издателя и волското му търпение да завърши започнатото. Не се сещам за никой друг, който би се захванал с нещо толкова пипкаво като работа и със сигурност – непечелившо. В същото време това е най-патриотичното дело в българското книгоиздаване, за което се сещам през последните 20 години, макар че Валентин е последният човек, който можеш да определиш като отявлен патриот, ако съдим по клишето, което съдържа това понятие.
В резултат разполагаме с издание, което ще направи достъпна за много повече хора една книжнина и култура, правени по времето, когато не сме имали лаптопи, но пък сме имали дух, за който сега можем само да мечтаем.