 „Светът под роклята” можеше да е заглавие или подзаглавие на книгата „Поетика на любовта” от Валери Стефанов (издателство „Авлига”), но нямаше да подхожда на имиджа на един авторитетен професор по литература от Софийския университет. Все пак точно така се казват две от главите на книгата – „Светът под роклята” 1 и 2. Това подсказва, че философската есеистика в тази книга, посветена изцяло на любовта, на моменти е силно предизвикателна. Но какво по-естествено, когато се разсъждава върху характеристиките на това сложно човешко чувство!„Поетика на любовта” запълва една празнина на българския книжен пазар, която съществува повече от 40 години. Последната подобна книга, която е излизала в този жанр, е от 1974 г. – „Любовта” от Кирил Василев. Излишно е да казваме, че коментарите по тази вечна тема отдавна са се нуждаели от…актуализация.„Поетика на любовта” напомня „Изповеди”-те на Русо или есетата на Умберто Еко. Не защото прилича на тях, макар че от една страна напомня „Века на чувствителността”, а от друга, също както есетата на Еко, е първоначално замислена като лекция за студенти. Книгата на Валери Стефанов напомня за тях най-вече по силата на въздействието си, защото в нейните разсъждения на тема любов читателят може да се припознае, да се открие и да доразбере себе си и света, а това е основен белег на гениалния текст.
И така – кое е най-вълнуващото в жената през погледа на мъжа? За илюстрация към отговора на този кардинален за жените въпрос, книгата разглежда сцени от няколко велики филма – „Първичен инстинкт” с Шарън Стоун, Yuppi Du с Шарлот Рамплинг и Адриано Челентано и др. Както се досещате отговорът на въпроса се крие в света под роклята, а авторът стига до богохулното твърдение – „Каквото са разтворените небеса за вярващите, това са женските бедра за мъжете!”, сравнявайки религиозното просветление (епифанията) с чувството, което вълнува мъжете при гледката под роклята. И предизвикателствата не свършват дотук. Цяла глава в раздела „Жената на ближния – този копнеж, този огън!” е посветена на прелюбодейството – един от най-омразните на Господа грехове и „най-любим” на неговите творения. „Блуждаещото желание и Десетата заповед” си позволява да дискутира по правило неподлежащите на обсъждане закони на Създателя, но все пак признавайки Неговата мъдрост: „Бог с основание подозира желанията като приток на асоциалност, разрушителен поток, способен да събаря граничните камъни, да отмива културните маркировки. Желанието посяга към дома, за да разруши света. Затова е толкова важно то да бъде овладяно, да бъде спряно, преди да посегне и да улови.” Откровеността на тази книга не подминава и „мъжката гордост – фалосът” – този „перманентен източник на архаични и фундаментални тревоги”, асоцииран с липсата, недостига, с неизбежността на смъртта.
|
|
