Какво значи “Баба яга снесла яйце”

Когато говорим за романа на световноизвестната хърватска писателка Дубравка Угрешич – “Баба Яга снесла яйце” (изд. „Колибри“), първо следва да изясним какво точно означава заглавието. След това много неща ще ни потръгнат по-леко. Та „Баба Яга снелса яйце“ е стара полинезийска поговорка и смисълът й е, че старите жени носят добро. Сега вече сигурно разбирате, че писателката обича своите стари героини, своите Баби Яги, а писател, който обича героите си, ги описва много добре!

Не е лесно да изплуваш на повърхността в океана на световната литература, особено с произход Централна и Източна Европа и още повече с ръбатото име Дубравка Угрешич. Не е лесно, но не е и невъзможно.

„Баба Яга снесла яйце“ съвсем не е претенциозна литература, въпреки че някои критици искат да припишат на авторката и нейното произведение митични свойства. Дубравка Угрешич е един много сладкодумен разказвач, приятен събеседник, който не ви се натрапва, а напротив (и може би точно затова) не ви се иска да прекъснете диалога с него. И заради едно свръхприятно чувство за хумор.

В тази книга се говори доста за България, защото самата писателка има български произход и защото донякъде има автобиографични подробности. Ще видите България в една светлина, в каквато е можело да я види човек тъкмо преди влизането ни в Европейския съюз, т.е. не винаги много лицеприятна, но не и омерзителна, като се има предвид, че я е писал човек „от нашата черга“. Това обаче са подробности, макар и интересни.

След като вече знаете, че книгата е позитивна към старите Баби Яги, разбирай старите (ама много стари) жени, другото важно нещо за вас като читатели е, че тази книга може да ви разплаче…от смях. Това важи особено за втората част на книгата, която разказва за приключенията на Пупа, Беба и Кукла в Карлови Вари. Някои от сцените, като тази за Беба, която си поръчва масаж „Сюлейман Великолепни“, явяващ се в лицето на младия босненец Мевло, са достойни да влязат в съкровищницата на най-смешните литературни сцени.

Някои обявяват Дубравка Угрешич за феминистка, а литературата й за феминистична. Не знам защо. Може би, защото си позволява (поне в тази книга), да вкара в литературния свят и женските неволи на остаряването. Един свят, който е свикнал по този въпрос да се тръшкат най-вече герои-мъже и то преди всичко заради угасналото им либидо, а писателите мъже да  описват с леко пренебрежение жените в такава ситуация.   

Вещици ли са героините на Дубравка Угрешич? Ако една жена достигне до преклонна възраст и ако през нея е минала цялата тежест на света, най-вероятно да. Това обаче се разбира между другото, след смешните сцени, последвани от щрихи на истински житейски истории, от които една жена може наистина да се прегърби. Зад иронията с вещиците обаче всъщност прозира любовта на Угрешич към собствената й губеща паметта си майка и към всички жени като нея, които продължават да дишат, само защото са много силни. И сигурно затова са вещици. Иначе не можеш да издържиш на „хаирите“ на живота. Вещерството им само се прокрадва, като например внезапните смърти на всички мъже около Кукла или внезапното съкровище на Пупа, което тя сервира на приятелките си след смъртта си.

„Вещиците“ на Дубравка Угрешич приличат малко на вещиците на Тери Прачет, но не са толкова всемогъщи и толкова енергични, и може би за това са много по-истински.

„Баба Яга снелса яйце“ е роман, който може да ви накара да се замислите и роман, който може да ви разтовари със смях. Има само едно извинение да не го прочетете и то е, ако сте фолклорист без чувство за хумор. В този роман не обичат фолклористите, въпреки че заключителната му част представлява фолклористичен анализ на явлението Баба Яга. И е малко скучна. Но, естествено, можете да я пропуснете.  

Романът „№9“ – поетично послание за света на вулгарното

snimkorizaNORAНора Пенчева е професионален инструктор по йога и медитация. Завършила е философия в СУ „Св. Климент Охридски“ и е била няколко години преподавател по философия. Днес тя е привлечена изцяло от философията на Изтока и се е посветила на нея. И на писането. „№9“ е съвременен роман и писателски дебют за Нора. Той е номиниран в литературния конкурс на фонд „Развитие“ за 2016 г.  Авторката има и свой собствен литературен блог – „Зона за дишане“, където са публикувани нейни стихотворения и разкази.

OchakvajteЩо за роман е „№9“? На първо място това е един много увлекателен роман. С бързо развиващо се действие и енергични диалози, той не оставя читателя на мира, докато не го прочете докрай. С това Нора малко прилича на своята именита съименничка Нора Робъртс. И също е на ръба на комерсиалното, което не крие. Защото поякога комерсиалното е най-близо до действителността. Особено когато описва булевардния бит на съвременниците.

Главният герой на „№9“ е футболната звезда Ангел – типична съвременна „икона“ за подражание на подрастващите. Естествено, около такива като него, могат да се срещнат и доста плеймейтки, мамини синчета с много пари и други достоверни персонажи от родната действителност. Животът им е празен, а езикът често пъти вулгарен, което прави и езика на романа да бъде на моменти на ръба на приличието и отвъд. Ангел притежава съвършената външност и съвършената карирера в очите на широките младежки маси. Перфектният му вид обаче сякаш е доказателство на известната мисъл, че колкото по-съвършено изглежда един човек, толкова повече демони се крият в него. Демоните на Ангел се крият в детството му…

На другия край на „света на чалгата“ се намира  главната героиня на „№9“ – Ева. Обезобразена от рядка болест, тя си отмъщава на всички с отчуждение, грубост и пълно отрицание. Нейният език също е за 18 +, макар че е маска най-вече за голямата й уязвимост. За разлика от обкръжението  на Ангел, светът на Ева е интелектуален, но дълбоко скрит от всички останали.

Ангел и Ева изглеждат толкова несъвместими един с друг, че има само едно нещо, което може да пресече пътищата им и това са неведомите пътища на любовта. Единият от тях търси липсващата му красота, а другият – липсващата му душа. В крайна сметка ги намират, но не без цената на пречки и страдания.

„№9“ е един обещаващ дебют, който поставя отново някои вечни въпроси за човешките отношения, за законите на привличането. Той рисува и един донякъде отблъскващ свят на материалното и показното, който ни заобикаля, но предпочитаме да не мислим за него. Романът на Нора Пенчева  разглежда темата за любовта, но и темата за страданието, най-тежкото от което може да бъде причинено само от човек на човека.

Тази книга е еднакво интересна за 18 и за 80 годишни читатели. За първите, защото посочва липсите с главно „Л“ в агресивната суета, която ги обгръща. За вторите – защото им разказва за света на следващите поколения и той е такъв, какъвто никой от тях дори не подозира…

Книгата излиза от печат през април с логото на издателство „Авлига“. Худжник на корицата е младата Мария Цакова. Премиерата на романа е на 19 април 2017 г. в бар “Естерхази” от 18.30 ч. С участието на актьорите Боряна Братоева и Димитър Николов.

Любов по време на Холокоста

PrintКогато  бащата на унгарския кинорежисьор Петер Гардош умира през 1998 година, неговата майка му дава наръч писма, писани от родителите му – двама оцелели от Холокоста, които флиртували един с друг от разстояние, докато се възстановявали в Швеция веднага след края на Втората световна война.

Дръзката история е замислена от Миклош, който въпреки новината, която му съобщават, че ще живее не повече от 6 месеца с тежката си туберкулоза, решава да напише писма  за запознанства до 117 млади унгарки, също оцелели от лагерите на смъртта, надявайки се да си намери съпруга сред тях. Така се появява Лили, която отговаря на писмото му донякъде от скука, донякъде, окуражавана  от няколко приятелки. Разказът проследява тяхната епистоларна любов, която макар и отдалечена във времето, напомня на кореспонденция в днешните социални мрежи и това й придава много съвременно звучене. Кулминацията е срещата между тях и решимостта им да бъдат заедно, въпреки многобройните пречки, които застават на пътя им. Всички писма, поместени в книгата, са истинските писма, разменени между родителите на автора преди да се съберат завинаги. Повествованието между тези писма, които са само илюстрация към разказа, е много енергично и изпълнено с диалози и действие – обстоятелство, повлияно без съмнение от факта, че Петер Гардош е филмов режисьор, занимавал се повече със сценарии за филми, преди да напише първата си книга.  index

В този смисъл не е изненада генезизсът на книгата в игрален филм, режисиран от самия автор. Едноименната лента „Утринна треска“, копродукция на Унгария, Израел и Швеция, бе показан на два кинофестивала в България през м.г. – „Златната липа“ в Стара Загора и „Любовта е лудост“ във Варна, като на втория беше отличен със специалната награда на журито.

Една от характерните особености на романа е, че чрез него Гардош намира уникален подход да разказва за Холокоста. „Утринна треска“ (ИК „Авлига“) използва комедията, за да адресира трагедията, като оставя на заден план драматичните събития. Все пак историята, разказана в писмата на двамата млади унгарски евреи, остава недокосната 60 години, въпреки че бащата на Гардош – поет и журналист, е имал безспорен писателски талант. Той обаче никога не посяга към тях и никога не разказва историята на своята любов, най-вероятно в стемежа си да избяга завинаги от мрачните спомени, които я предшестват.

Текстът на български език е дебют на младата преводачка от унгарски език Моника Гълъбова. Корицата е проект на Маргарита Дончева. Романът „Утринна треска“ има международен успех след представянето му на панаира на книгата в Лондон през 2015 г. и вече е преведен на близо 30 езика.


 

Видове мъже и жени в “Поетика(та) на любовта”

%d0%b6%d0%b5%d0%bb%d0%b0%d0%bd%d0%b8%d0%b51Общо петднадесет вида мъже и жени са описани в уникалния философски труд на проф. Валери Стефанов, посветен на любовта, който излезе от печат тази година с логото на издателство “Авлига“. Ето няколко цитата, които ще ви дадат информация за стила и духа на тази “богата” книга:

Майката

“…Майката не е просто жена, която ражда и отглежда деца. Майката е психологическа реалност, социална позиция, ценностна нагласа. Тя има отношение към съхраняването на живота, коeто я прави отговорна, саможертвена, монументална. Майката шие и кърпи платното на живота, което войните, болестите и смъртта непрекъснато прекъсват. Тя е принципът на съзиданието срещу импулсите на разрушението.

Дори строгият апостол Павел е отредил, че въпреки жалкото прелъстяване на Ева и онова изначално падане в престъплението, жената “ще се спаси чрез раждане на деца” (Първо послание до Тимотея, 2:15).”

Проститутката

“Проститутката изглежда да е далечната периферия на всичко любовно. Но и перифериите се обитават от човеци…Двама утописти от 19 век – Карл Маркс и Фридрих Енгелс предвиждат проституцията, това уродливо “допълнение” на буржоазното семейство, да изчезне заедно с поражението на Капитала. За почуда на утопистите Капиталът все още не е изчезнал. Може би затова не е изчезнала и проституктата, тази невинна жертва на класовите доминации и узурпации…Проститутката – една динамична, бързооборотна стока в световете на потреблението. Порститутката – една сантиментална фигура от времената, когато се е родила вярата, че всеки човек има не само права, но и сърце.”

Прелъстителят

Младите и неопитни девойки основателно са съветвани да се пазят от домогванията на мъжете-прелъстители. Опитните съпруги също са предупреждавани за подобни опасности. Опитът никога не е достатъчен, защото прелъстителят идва да предложи нещо, което не е обхванато от предпазливия женски ум. И ето, и девойките, и съпругите – тези създания, отредени на благочестието, се оказват безразсъдно попаднали в сладостнопристегнатите мрежи на лъстивеца. Защо го правят?…Правят го, защото прелъстителят знае какво да им предложи.. Наясно е как да ги привлече към себе си и да ги повлече в неизбежността на насладата, а най-често и на бездната…”

Съпругът

“За мъжа женитбата е трудна и принудителна участ. Отвъд това подозрително твърдение обаче мъжът е исторически припрян в желанието си да се ожени. Според Платон истински мъжественият мъж обича мъже и се занимава с политика. Той си взема жена, защото обичаят го повелява, а потомството го оправдава. Апостол Павел върви в друга посока, но говори сходни неща – нежененият мъж се грижи за световните работи, а жененият се грижи за светските работи…Колкото и усърдно да е клеветен съпругът, той не е само битов затворник и обречен на женските капризи угодник. И нещо друго е… В ролята си на отегчен съпругът е същество, което позволява любовта да го изпревари в умирането. В ролята си на влюбен съпругът е същество, чиято любов опровергава всички вековни пледоарии срещу скуката на брака и коварството на жената.”

Следват още архетиповете на Царя, Воина, Монаха, Любовния мъж, както и на Амазонката, Вещицата, Девата, Дамата, Непознатата и Любовната жена.

Книгата можете да закупите с отстъпка на Коледния панаир на книгата в НДК – етаж 4, Запад, щанд 446.

 

 

За старата и новата интелигенция

korica_iАко сте софиянци, книгата “Между кръста и петолъчката” от Искра Ценкова (ИК “Авлига), чиято премиера се състоя в рамките на тазгодишния Панаир на книгата в НДК, ще ви донесе приятни мигове и познание за историята на вашия роден град, историята на красивите стари сгради все още запазени тук-там, както и на известните българи, които са живели в София и в нейните забележителни стари къщи.

Ако сте нови софиянци, тази книга също ще ви хареса, защото ще ви помогне да опознаете и обикнете града, който сте избрали за живот и в който навярно ще останете…

А ако живеете извън София и нямате никакво намерение да се местите в столицата, тази книга пак ще ви хареса, защото чрез историите на къщите и интересните им обитатели тя разказва историята на България.

Тази история, както знаем може да е любопитна, тъжна и весела. Точно такива са и историите разказани от Искра Ценкова на страниците на “Между кръста и петолъчката” – втора книга от поредицата “Непознати софийски истории” на същата авторка.

Нека започнем с веселите. Зародишът на еманципацията и феминизма на българките е още в края на по-миналия век. Незабравима е историята на младата вдовица Евгеница, която построява сам-сама първия хотел на Лъвов мост (съществуващ и до днес на бул. Мария Луиза 89) в красив европейски стил, още в края на 19 век! По-късно Евгеница отново се задомява, а най-интересният факт е, че може би първата българска строителка е била абсолютно неграмотна! Едва на стари години внуците й я научават да се подписва.

Не малко обаче са и тъжните, и възмутителни истории, описани в книгата “Между кръста и петолъчката”. Трудно е днес да повярваме, че големите български художници Никола Танев и Константин Щъркелов след 9 септември 1944 г. са били хвърлени от комунистите в затвора, само защото царят е харесвал картините им. Да не говорим за родовете на редица български интелектуалци и общественици, които са били окончателно прогонени от България или избити и днес от тях са останали само красивите им рушащи се къщи…

Недостатъчно известен е фактът, че министър председателят Богдан Филов и съпругата му Евдокия са оставили забележителни научни трудове за българската етнография. Техният дом на “Кракра” 26 е продаден на прима от Щатсопера във Виена, за да бъде спасен от щенията на напиращите пролетарии.

Най-емблематична обаче за характера на старото и новото време като че ли е къщата на корицата на книгата “Между кръста и петолъчката”. Това е рушащата се сграда на ул. “Шипка” 38, строена от международно известния български архитект Георги Фингов за негов дом, на чиято фасада отпред има скулптура от Андрей Николов (също описан в книгата). Тази къща днес е собственост на новобогаташ с претенции за усет към изкуството, който чака с нетърпение тя да се срути, за да продаде изгодно апетитния парцел. Може би един ден и неговата история ще бъде описана в някоя книга за стара София като пример за това как в известен период от българската история алчността, парвенющината и простотията са били бъркани с високо обществено положение…

Двете книги от поредицата “Непознати софийски истории” – “Спомени зад оградата” и “Между кръста и петолъчката” можете да купите с отстъпка от Панаира на книгата в НДК с отстъпка на щанда на ИК “Авлига” – №446, ет.4, Запад.