COVID 19 и спомените от социализма

(Четиво за родени в края на 80-те и по-нататък…)

COVID 19 e идеална възможност да се предаде на новите поколения урок по история на социализма. Не че го има в учебната програма, но пък, когато децата и внуците ви не разбират точно какво е било едно време, сега има чудесни начини за предизвикване на емпатия и симулиране на реални преживявания.

Да вземем пътуванията в чужбина. Ние просто не пътувахме в чужбина.Също както сега. Като изключим спорадични излизания в страни от социалистическия блок, които човек общо взето обикаляше бързо под формата на международни пионерски лагери, международни студентски бригади или посещение на роднини/приятели, целият останал свят оставаше зад „Желязната завеса“. Нямаше туристически оферти, нямаше лоукост полети, нямаше уикенди в Гърция дори! Стояхме си у дома, родителите ни пращаха за разнообразие на село или ни мъкнеха всяка събота или неделя на Витоша, а на почивка се ходеше веднъж годишно и то все в България. Черно море си беше единственото място за море по подразбиране и то дори много ни се услаждаше! (Също както предстои да се случи и това лято.)

По време на социализма не ходехме на ресторанти. Също както сега. Първо нямаше толкова ресторанти и второ – там беше скъпо. Това се считаше за изключителен лукс! И като изключим някои тарикати на ръба на закона и хора от номенклатурата, ходенето на ресторант се изчерпваше с едно ритуално посещение в края на лятната ведомствена почивка или на 50-годишнината от сватбата на баба ви и дядо ви например.

На новите поколения може да им прозвучи скандално, но по време на социализма нямаше дори кафенета, където да си губим времето. Да, имаше я сладкарница „България“, но и там не ходеше кой да е…Тази работа с масовото кафепиене се извършваше основно на работното място и „ядеше“ от работното време, което пък в крайна сметка „изяде главата“, образно казано, на социалистическата икономика. За протокола трябва да се отбележи, че на работа работниците и служещите нямаха кафе машини, а си правеха нес кафе или турско с бързовар.

И, представете си, учехме само в България! (Както ще се случи и сега.) Това Германия, това Великобритания, това САЩ – само през крив макарон или евентуално по висша партийна линия. И пак станахме хора де. Даже българския го знаем на ниво С2 за разлика от някои деца и внуци, завършили по света и у нас.

И, разбира се, най-яркият отличителен белег на социализма – опашките!

Ние непрекъснато се редяхме на опашки. Също както сега. За хляб, за мляко, за месо, за банани, за кола…Разликата е, че просто не спазвахме отстояние от 2 метра. Иначе никаква опашка не можеше да ни уплаши. То си беше национален спорт.

Всичко гореизброено прави тези поколения – поколенията, родени през 20 век, до началото на осемдесетте, много по-устойчиви на влиянието на COVID 19. (Но само тези от соцлагера.) Така, ние сме с едни гърди напред от западния свят, с който се сляхме през последните 30 години.

И, донякъде, сме малко по-подготвени, ако ни се случат и други неща от социализма дежа вю. Като недостиг на стоки, вдигане на цените, ниски заплати и още по-голям тоталитаризъм, пък бил той и дигитален. Но пази Боже!

Иначе през социализма имаше и готини неща. А най-готиното беше, че приятелите си ходеха на гости ама без никакво предупреждение и това си беше абсолютно в реда на нещата. Просто звъниш на вратата и толкоз. Но това вече със сигурност ще остане в миналото…