>Унисексът – общински подход

>
Бих искала да започна този пост с твърдението, че услугите в администрацията стават все по-добри (не се майтапя). Може би първо, защото успях само за час и нещо да мина процедурите за лични документи и второ, защото последните пъти, когато ми се е налагало да се сблъсквам с администрацията, е било по-малко страшно отколкото съм очаквала. Даже и в общинската администрация! Но кармичният български проблем с обществените тоалетни, продължава да трови доброто административно обслужване и да поставя гражданите в ситуации, в които те да се питат: “Мъж ли съм, жена ли съм…”
Та отивам в община “Витоша” – тази нейна част, която се занимава със земи, местни данъци и такси и т.н., и ми се налага да се отбия от канцелариите. На тоалетната има табела, която означава, че е и за жени, и за мъже – направено е с картинки за по-ясно. Вътре попадаш в обща част, от която става ясно, че по времето на социализЪма, откогато е тази сграда, е имало отделна тоалетна за другарки и отделна за другари. Сега има една, но която пише “Служебна” (тя разбира се е заключена), и една за всички останали. Запътвам се към втората, защото не работя в община “Витоша” (една доста богата община впрочем) и…попадам на писоар и съответно на мъж в деликатна ситуация. Напускам стремглаво и изливам недоволството си върху първата срещната служителка. “Ама влизайте – казва тя подкрепящо – там няма никой!”. “Как да няма – нали току що го видях!”, опонирам аз без да уточнявам какво точно съм видяла. “Ами няма друга тоалетна, на долните етажи е още по-лошо – няма никаква”, опитва се да ме успокои тя. Решавам, че сигурно са направили тоалетните на канцеларии, подтискам гласа на природата и си свършвам административната работа. На тръгване, по закона на всемирната гадост, в асансьора – аз и той. 13 етажа…Стоим, мълчим, правим се, че няма нищо – културни хора демек. Само дето още не сме свикнали да пишкаме заедно. Но и това ще стане, и това ще стане…

>След като ни стана тъпо, време е да се посмеем

>
Тази инсталация на Давид Черни започва да ми става все по-скъпа. И, въпреки че в началото ме подразни, сега чувствам, че все повече ми харесва. Новината, че все пак мога да я видя на “Шипка” 6, ме развълнува и зарадва, и аз с изненада установих че наистина искам да я видя тая инсталация! Може би това е защото по принцип харесвам модерното изкуство, а може би, когато нещо придобие слава, погледът към него също се променя…Така като я гледам, тя си е напълно естетична и даже си представям как от нея става един чудесен национален сувенир. Бих си сложила и плакат някъде на това арт събитие.(Изобщо не се шегувам.)
Като към всяко голямо произведение на изкуството, към инсталацията може да се подходи по много различни начини. В този пост ще преставя няколко от тях.
Първо, ако ще го удряме на национализъм, то най-напред трябва да яростно да се възмутим от факта, че наричат тази тоалетна турска. Ама моля ви се – това е тоалетната на моето детство! И аз не съм живяла в Турция, а в България. Всъщност, това е тоалетната на българския соц. И понеже от соц-а все още има следи, които трудно се заличават, това все още е тоалетната на много деца в училище, на много болни в болниците и на много хора в провинцията на България. И, както се вижда, от това не се е свършил светът.
Вторият поглед към тази инсталация може да бъде политологически. Какво виждаме на нея? Преобладаващи сини и червени ВиК тръби, които се вливат в отходния канал. И само тук-там, много плахо, 1-2 жълти тръби. Какво показва това? Това символизира революционните промени в български политически ландшафт през последните години, когато между традиционните “сини” и “червени” в политическото пространство се вклиниха либералите и част от тях си останаха вклинени (справка – виж състава на новия български парламент). В този смисъл – да, тоалетната може да се нарече и турска заради окончателното и безвъзвратно вклиняване на турските либерали в българското политическо пространство.
После, но не накрая, тази инсталация може да се използва като атрибут в една кампания против рака на дебелото черво. Както вече стана ясно от многобройните дискусии до момента, тоалетната с дупка е полезна за хигиената и за улесняване отделянето на вредни вещества от човешкия организъм, което пък е от решаващо значение за предотвратяването на едно от най-разпространените ракови заболявания, от които страда съвременният цивилизован човек. В подкрепа на това предложение е и обстоятелството, че от инсталацията става чудесна значка!
И, вече накрая, какво е казал големият скептик Оскар Уайлд?

Едно единствено нещо е по-лошо от това да те одумват – то е да не те одумват.

Така че всички имаме полза – Давид Черни, Славчо Атанасов и…България.