>Великденски репортаж

>Вторият ден на Великден, последен ден преди работа. Времето – страшно, столицата – с малко хора и прекрасна, с две думи София: “име сладко – земя рай”! Даже въздухът е чист, понеже няма коли и има лек ветрец. Обаче нагоре въздухът е още по-чист – както винаги.

Хубаво, ама за да отидеш горе, трябва да катериш – поне час, час и нещо по баира. Ако си свикнал да катериш и ако ти се катери – няма проблем. Обаче ако искаш само да изядеш едно шкембе и две кебапчета с една бира на “Бай Кръстьо” и да поседиш на теферич, въпросът не ти се урежда.
Защо? Защото лифтът не работи.

(Нещо ми се струва, че това напоследък се случва често, въпреки че аз съм от тези, които се катерят.). Не знам как е прекарал празниците Цеко Минев, обаче със сигурност е отнесъл доста псвуни от софиянци, дето са си останали в София по Великден. Понеже се оказва, че лифтът не е работил не само в понеделник, но и през всичките дни на празниците на всичкото хубаво време отгоре. И не само през всичките празнични дни, ами и през всичките последни три седмици…И защо така? Защото нямало пари за заплати.

“Е, как така няма пари за заплати, а пък купува Кремиковци?”, питат се стигналите до заветната кръчма. Уместен въпрос. “Ами той само от тия четири дена щеше да изкара парите за заплати!”, подхвърля друг. Уместна забележка.
Аз пък си мисля, че то така като забележиш няколко пъти, че едно нещо не работи баш когато ти трябва и…спираш да го посещаваш. Също така си мисля, че в едно средносрочно или краткосрочно бъдеще лифтът Драгалевци-Бай Кръстьо-Голи връх ще е “Помагалски”, а туристическите пътеки ще станат на писти…
Е, дано да не съм права, де!

>Любители на лавини

>Вече втора седмица подред наблюдавам как под една прекрасно образувана лавина, дремеща вляво от лифта на писта “Лале 2” на Витоша, непрекъснато има мераклии, които се пускат около нея и в подножието й! Независимо че тя е явна като за нагледен учебен материал (или точно затова) и че над нея са поставени около 50 кола с триъгълен знак “Внимание лавина!”, желаещите да й се “порадват” отблизо изобщо не секват. И ако миналата събота и неделя все още не беше толкова топло, то този уикенд нещата стояха другояче. Страхувам се, че ако не се вземат мерки, наистина може да има жертви. От лифта не може да се види със сигурност, но повечето смелчаци като че ли са от мъжки пол, около и над тийнейджърска възраст – комбинация, в която, както знаем, връзката с главния мозък е силно нарушена.
Има само два начина да се предотвратят инциденти – или да се поставят мрежи, или да има патрули. Другото би означавало да се стои със скръстени ръце докато се случи най-лошото.

>Изпитанието София филм фест 2011

>Трябва да се признае на Стефан Китанов, че тази година “София филм фест” има страхотна програма и почти всички номинирани за “Оскар” филми присъстват в афиша, заедно с много други, разбира се. Ако зрителят се изкуши да види тези, които са били достигнали до високата стълбица, може да претърпи лек и сравнително здравословен стрес. Защото 2/3 от тези филми са от т.нар. “тежки”.
Вярно е, че рано или късно всеки научава, че животът не е розов, не е дори и светло син. Но ако човек гледа един след друг “Черен лебед”, “Изпепелени” и “127 часа” например, животът направо ще му се стори ултра черен. Ужасът на лудостта (“Черен лебед”), семейната трагедия с древногръци измерения (“Изпепелени”) и истинската история на човека, успял да отреже заклещената си ръка с тъпо джобно ножче (“127 часа”) ни напомнят, че светът не е само цветя и рози, а киното не е само романтични комедии.
Започвам да разбирам обаче и журито на Оскарите, което даде най-много награди не на друг филм, а на “Речта на краля”…То си е цяло облекчение да можеш да видиш нещо интелигентно и интригуващо, което (каква изненада!) просто не те кара да трепериш от страх.

>Измамата на "Витоша ски"

>”Ох, омръзна ми да ме излагаш пред хората”, казва младо момиче на майка си, която се разправя на касите на Симеоновски лифт в София за неполучена отстъпка. Като започне сама да си изкарва парите, сигурно няма да й се струва толкова излагащо…
Става дума за поредния опит за заблуждаваща реклама, при това доста нагъл. Както е известно Витоша си е най-достъпното място за ски в момента, понеже заедно с ползването на Симеоновския лифт и целодневната карта, карането на ден ти излиза 35 лева! А при едно слънчево време, каквото беше вчера, умерено количество народ (баровците, за щастие, не са в София) и добре обработено “Витошко лале”, това си е направо на далавера. Правиш спокойно десет пускания и си свиркаш…Дори ако вземеш ски екип (20 лева), цената ти е колкото да ползваш кабинковия до Бъндеришка поляна в Банско.
На някои хора, естествено, и това им е много, и за тях собствениците от “Витоша ски” предлагат специални отстъпки – 15 % намаление на лифт карта при ползване на пълно ски оборудване от гардеробите на “Витоша ски” или ски учител от “Витоша ски” и 20 % намаление при ползване на пълно ски оборудване и ски учител от “Витоша ски”. Не е малко. С такова намаление паркингът и чаят ще ти излезнат безплатно. Ако, разбира се намалението е реално. А то не е.
Оказва се, че първо, то не важи за полудневно каране, което разбира се никъде не е написано. По-лошото е обаче, че то важи само ако ти издадат лифт картата от самия гардероб, който е горе на “Алеко”. А за да се качиш дотам, трябва да ползваш кабинковия лифт – 14 лева отиване и връщане. Кабинковият лифт обаче е отделна фирма и не ти плаща отстъпка, която е обещал някой друг (това също не го пише в рекламата). Остава да знаеш всичко това предварително и да си се качил с кола или автобус до “Алеко” (защо не и пеша?). Изобщо доста предварителни условия, за да се възползваш от отстъпката, която смело ти обещават от “Витоша ски”
В края на ски деня на касите на кабинковия лифт, зад жената, която с право си търси отстъпката, започва да се събира нервна опашка от хора, които искат да си върнат 5-те лева депозит. (Не че е ясно за какво ти ги събират пък тях? Най-вероятно с надеждата да забравиш да си ги получиш обратно.)
Накрая препатили от опашката обясняват на жената, че е имало и други такива случаи, трябва да документираш измамата, да пуснеш жалба до Комисията за защита на потребителите и след това ти връщат парите…А нервите?

>Коледни песни

>Карам си колата с 30 километра в час, вечерно Софийско задръстване, студ, тъмнина и дупки.Обаче на мен ми е гот – колата ми е нова, вътре ми е топло, имам си и музика, от която се разнасят жизнеутвърждаващи американски коледни песни – от ония дето те карат да се чувстваш като герой на романтична комедия и да си мислиш, че всеки момент нещата ще ти се подредят, ама много добре!
Зациклям точно преди моста на Графа, гледам нефокусирано и си кютя в тъмнината…По едно време малко по-надолу, точно върху тротоара до сфетофара виждам, че нещо се търкаля в тъмното, докато не разбирам, че двама души се бият на кълбо, много класически. Хората наоколо са се отдръпнали леко да не им пречат, шофьорите от колите гледаме сеир, играта загрубява…Едно младо момче, май ученик се осмелява да се опита да ги разтърве, още един човек плахо ги приближава…По едно време единият, който бие здраво, става, отупва се от прахта, качва се на шофьорското място на една кола точно до тротоара и потегля. Чак сега разбирам, че е бил спрял специално за да набие някого. И тук започва екшънът…
Набитият човек леко се е опрял на една кола и едва си поема дъх – опърпан е, но не много, не много млад, не много стар. В един момент се окопитва и хуква срещу колите – с ритници, удари, псувни и каквото му падне. За всеки случай опитва на всяка кола дали може да й отвори вратата. Напада и коли в движение с риск за живота. Сеирджиите от колите сега сме в кофти ситуация – няма къде да избягаме, понеже сме в задръстване. И той кара наред – който е по-близо до сфетофара – той е на тепиха. Колите започват да се движат с кратки резки движения, за да го избегнат, някои дават през просото на червено, само и само да се отърват от атаката. Или е пиян, или е луд – обаче е много напорист. Не се отказва, ама хич. Всеки момент някой ще го сгази. Наоколо ни полицай – ни дявол. Идва и моят ред, приближавам към сфетофара, борецът срещу колите се запътва към мен, проверявам дали съм заключена – заключена съм, отнасям един ритник по лявата врата, ламарината издрънчава, сърцето ми се свива (колата е служебна, но ми е мила), след това рязко дръпвам напред, за да освободя място на следващия в редицата. Все пак запазвам самообладание и не минавам на червено. В огледалото виждам, че хората на тротоаора го придърпват и започват да го укротяват. След завоя го изгубвам от поглед. Започвам да си мисля за застрахователи и за размера на бедствието. После ми става кофти за човека и си казвам, че вякакви грижи със застрахователи са по-малки от неговите…Продължавам да си карам в тъмното, вече с 40 км в час, пак ми е добре, само коледните песни са ми малко фалшиви…