>Странностите на корпоративния ПР и на скандалните писатели

>Ако не си бях купила неделен вестник от скука, никога нямаше да разбера, че един от писателите, които доста харесвам, е бил в София и, съответно, нямаше да ме е яд толкова много, че не съм могла да слушам лекцията му. За съжаление обаче Фредерик Бегбеде не е бил у нас само за да зарадва феновете си, а … за да прави ПР на Мтел, което си е чиста ирония на съдбата. Как иначе да наречем факта, че един от най-големите критици, оплюл в жестока гротеска съвременната корпоративна и потребителска култура (“9,99 лв.”), идва да прави реклама на един от отявлените й представители у нас?! Става дума за откровен антиглобалист по душа, който, ако не беше доброто му образование и произход, със сигурност щеше да хвърля димки по площадите, с кърпа на лицето, по време на световните политически и финансови форуми.
Отгоре на всичко, освен претупаното представяне на негови нови книги, част от сценария на посещението му е “епохално” събитие, което представлява награждаване на журналисти, които пишат за комуникации…Не че имам нещо против тях, но между журналистиката и дописките за последните продукти на мобилните оператори зее ъ-ъ-ъ непреодолима пропаст. Нейсе! Бегбеде със сигурност го разбира по-добре от всеки друг.
Странното е, че ПР-ът се изразява в това Бегбеде да разкритикува порядъчно в една лекция съвременните комуникации, а присъстващите любезно да му ръкопляскат. Излиза, че той пак им тегли една псувня, но по-академично така да се каже и в добавка ги одрусва с един хубав хонорар (ако е само самолетен билет е твърде малко).
Те пък от своя страна също порядъчно му се подиграват, като му отправят посланието: “Виж какво, пич, абсолютно ни е безразлично какво говориш. Ти си просто един шут, заради когото ще споменат името на нашата фирма. Пиши и говори каквото си искаш, а нашето царство продължава…”. Merde!