>Предизвикателно за блоговете

>Движението на демотиваторите е чудесен начин да се позабавляваш и да се опиташ да се измъкнеш от клишетата, които ни набиват в главите всеки ден и от всички страни – пряко, косвено, дистанционно и телепатично. Despair,Inc например е един от източниците на чудесни лафове, придружени от подходящи илюстрации. Ето и няколко примери. Индивидуалност: “Никога не забравяй, че си уникален. Също като всички останали”. Съмнение: “В битката между теб и света, заложи на света”. Лудост: Не е лесно да разбереш колко ненормални могат да бъдат някои хора. Особено когато ти си луд”…
Най-често демотивационните движения издават календари с подобни мисли. Такива вече има и в България, а в последния – за 2010 г. – има лаф и за блоговете. Ето го и него: “Никога не е имало толкова много хора, които имат да казват толкова малко и които казват толкова много на толкова малко…” Ако го прочетете внимателно ще видите, че казаното си е злобно отвсякъде. Защото ако звучеше така: “Никога не е имало толкова много хора, които казват толкова много на толкова малко”, можеше и да е приятелско намигване. В пълния си вид обаче отива повече към обида. Както и да е. Чувството за хумор е тънка работа.
Все пак този лист от календара ме накара да се замисля за ползата от блогърстването, въпреки че не е задължително нещо да има височайш смисъл, за да го правиш /какво да кажем за голфа тогава?/. Изглежда, че за спечелване на социални каузи този тип дейност е по-скоро непечеливш. Примери: май все пак ще ни следят имейлите, децата влязоха в Биг Брадър… Сигурно има и положителни примери, ама нещо не се сещам. Вярно е, че казионните медии преписват от блоговете и отвреме на време дори си пълнят страниците с тях. Но дори и да се влияят от това, което пише в интернет пространството, фактът, че те не са свободни, отново поставя под въпрос смисъла на блогърстването в неговия граждански аспект.
От друга страна блогването може да бъде и много приятно. Например фактът, че 16-годишната австралийка Джесика Уотсън обиколи света с яхта, разказвайки своето пътешествие на блога си на живо на целия свят, е много як! Както и стотици други неща…Или ако трябва да напишем едно мотивиращо изречение за блогването, то може да звучи и така: “Никога не е имало толкова много хора, които се забавляват толкова много с толкова малко…” /имам предвид пари :)/.