Хорхе Букай на Пролетния панаир на книгата

Световнизвестният аржентински писател Хорхе Букай ще е специален гост на Пролетния панаир на книгата, който ще се състои от 29 май до 3 юни т.г. в НДК. Прочети още в кОлтурен блог.

>Трябва да знаем, че нищо не трябва

>
Това изречение било в основата на т.нар. гещалтпсихология, която е някакъв клон на психотерапията или нещо подобно. Един от най-нашумелите й последователи напоследък – аржентинецът Хорхе Букай, идва в България на 7 юни да представи новата си книга “Да се обичаме с отворени очи”. Предполагам, че с това абсурдно изречение /виж заглавието/ психолозите искат да кажат, че човек не бива да се самонавива и да се шашка от някакви неща, които си мисли, че задължително трябва да се случат или той трябва да направи или другите трябва да направят, защото в крайна сметка това шашкане му се отразява доста зле. Във всеки случай книгите на този човек ме изнанедаха приятно – може би не на 100 %, но на много висок процент. Открих го съвсем случайно, доста години след като вече е бил станал много известен, а книгите му – вече преведени в цял свят. Разбира се Хорхе Букай е може би първо лекар, който помага на хора с много тежки проблеми и после писател, който помага на хора с по-леки или обичайни житейски проблеми. От трите негови книги, които прочетох, по ми харесаха “Нека ти разкажа” и “Писма до Клаудия” и по-малко “Приказки за размисъл”. Новата книга, която ще бъде представена в три града в България изглежда е посветена на отношенията в двойките. Без да съм я чела, мога да кажа, че човекът е много силен по тази тема, като имам предвид “Писма до Клаудия”, в която съм открила някои от най-сериозните дисекции на отношенията между мъжете и жените. Хубавото на Хорхе Букай е, че не е грубиян или циник и казва нещата едновременно деликатно, поетично и …все пак болезнено вярно. Като например така /цитирам по памет/: “Аз не съм дошъл на този свят, за да изпълня очакванията ти. И ти не си дошъл на този свят, за да изпълниш моите очаквания. Аз съм аз. И ти си ти. И ако се срещнем би било прекрасно. А ако се разминем нищо не може да се направи…”