>В жегата – "граните"

>
“Граните” (ударението е върху средната сричка) е южно-италианското название на сладолед без мляко. На български имало нещо подобно, което се наричало “скрежина”. Разликата е, че българското се състои от оцветители, вода и захар, докато италианското е само с пресни плодове. Приготвянето му е лесно на пръв поглед, но има известни трудности докато се улучи правилната консистенция.
Най-известната рецепта е с лимони. Пропорцията е на 1 л вода – сок от 4 прясноизцедени лимона. Водата се кипва със 150-200 гр. захар за около 2 минути. Към получената смес се добавя сока от четирите изцедени лимона (предварително измити и обелени). В сместа от водата, захарта и лимоновия сок се добавят лимоновите кори и всичко престоява 30 минути. След това се прецежда, изстива и се слага във фризера. Тук идва деликатният момент, защото според силата на това съоръжение сместа може да престои половин-един час или повече. Най-добре е да я наблюдавате първия път по-честичко, за да уцелите момента и да не стане на лед, а на вкусни плодови кристали. Накрая е добре да има още едно разбъркване с миксера.
Вторият вариант е със слабо кафе (шварц или друго, а защо не и безкофеиново?). Половин литър кафе се смесва със захар на вкус и се действа по гореописания начин.
Най-вкусно обаче е с червени горски плодове, за предпочитане – ягоди. Там официалната пропорция не ми е известна, но предполагам, че не е много трудно да я налучкате сами.

>Нестле, порнографията и първобитно-общинският строй

>
Ако бях подходящият шеф в “Нестле” с удоволствие щях да уволня тоя, дето е одобрил рекламата на новия сладолед “Магнум мохито”, в случай че това не съм самият аз разбира се. Асоциацията между яденето на сладолед и френската любов е нещо, което не за първи път се използва в рекламния жанр у нас (справка “Boss”), но този път то достига истински висоти. Най-перверзното от всичко е, че това го прави компания, която иначе лицемерно се самоасоциира с малки засмени дечица и щастливи млади семейства. Очевидно обаче тя е решила, че у нас аудиторията ще се затрогне най-много от просташките намеци на Устата и неговите стихоплетци. Всъщност на външен вид клипът е доста естетичен и даже в текста има свежи находки, които можеха да направят сполучлив продукт, ако просто не минаваха границата в даден момент. Предполагам, че много скоро “Нестле” ще пуснат реклама, като тази, която сега минава за пародия в интернет. Така де, дет се вика – не остана…
Мисля си обаче защо порнорекламата продължава да набира такава бясна скорост у нас? И се сещам за първобитните рисунки – като тези в Магурата например – където се набляга много на еротиката, но с акцент върху мъжките атрибути, за разлика от нашето съвремие, когато се набляга на женските (сигурно защото тогава е имало матриархат). В смисъл, че живеем в сходен общински строй.