>Абсурдите на "Операция "Шменти капели"

>Влади Вългала даде пример на политиците за истинско силно и лично послание, каквото никой от тях не можа да извади за изборите. Като каза, че е заложил апартамента си, за да направи филма “Операция “Шменти-капели”, той наистина успя да закара доста хора до “урните” на киносалоните. Посланието звучеше като “Или ще направя този филм, или ще умра!”, а хората обикновено оценяват истинската отдаденост.
Въпросът е какво се случва след като си отишъл вече в киносалона? Филмът на Влади Въргала е комедия на абсурда и като се абстрахираме от свръхплоския план на обяснение на това, което ни се случи последните 20 години, след първите 15-20 минути филмът става наистина смешен, за което допринасят готините актьори, вкл. самият Въргал, и свежото чувство за хумор на Влади в някои моменти.
Най-смешното обаче е как абсурдът на този филм излиза извън неговото съдържание, актьори и режисьорско виждане. Защото в крайна сметка Въргала прави този филм не благодарение на заложения си апартамент, а благодарение на спонсорството на Корпоративна банка и лично на шефа й Цветан Василев, на когото той многократно и публично благодари (в “Панорама” даже не му направиха забележка, че прави реклама на банкера). Така на практика излиза, че филмът на Въргала е направен с държавни пари, защото тази банка съществува благодарение на факта, че държавата в продължение на дълги години държи почти всички пари на почти всички държавни фирмив нея, без конкурс и без наредба, каквато Симеон Дянков многократно обещаваше да въведе, но не го направи. На всичкото отгоре главният спонсор на филма може да се припознае в поне двама-трима от героите на филма. Та дори и в главния – Цеко Цеков, който накрая прибира куфарите с парите. Предполагам, че съвпадението на малкото име е случайно.

>Защо харесвам "Тилт"

>Прочетох в един блог отрицателно мнение за “Тилт” и реших да изброя няколко причини, поради които филмът ми хареса – може би най-много от всички нови български филми, които се появиха напоследък и които също не са лоши.
“Тилт” не е пошло комерсиален като “Мисия Лондон”, въпреки че дава не по-малко поводи да се посмееш на миналото.
“Тилт” не е болезнено депресивен като “Източни пиеси”, макар и тук ъндърграунд тематиката да заема значително място в сюжета.
“Тилт” не е претенциозно снобски във визията си, подобно на “Дзифт”, и звучи много по-естествено.
И най-важното – естествени и убедителни са повечето от новите млади актьори, които се появяват на хоризонта и играта им е приятна за гледане…Все пак май има надежда за българското кино.

>Батко без Братко на "Беднякът милионер"

>Един прекрасен филм – “Беднякът милионер” (режисьор Дани Бойл, сценарист Саймън Бофуа, по романа на Викас Сваруп, три награди “Златен глобус” и 10 номинации за Оскар), в събота вечер имаше ВИП зрител в “Синеплекс”. Батко (който даде 100 и не знам си колко милиона лева на Братко, за да строи пътища и с това бръкна в очите на Европейската комисия) беше дошъл да види историята за двамата братя, израснали сираци в гетата на Мумбай и като по чудо останали живи.
Препоръчвам ви този филм първо заради страхотната игра на артиста в главната роля – Dev Patel, второ – заради невероятните кадри, които ще видите от истинската Индия и трето – заради хубавата история.
Сравнителният анализ, който може да се направи между двете двойки братя, споменати в началото, би бил възможен, но отегчително дълъг. Затова ще направя само един щрих. В началото на филма се задава въпросът: Защо Джамал (главният герой във филма) успя да спечели 20 млн. рупии от “Стани богат”? (цитирам по памет) А: Защото е образован и се е подготвил добре . В: Защото са му подсказвали. С: Защото е необразован, но е имал късмет. D. Така е било писано. Отговорът в края на филма е D.
Да видим сега какъв е отговорът на въпроса: “Защо Батко си ходи спокойно на кино, въпреки че е злоупотребил със 100 милиона и кусур лева?” А. Защото българският Закон за обществените поръчки е направен така, че да може да се злоупотребява безнаказано. В. Защото България няма адекватен Закон за конфликт на интереси и всички институции се правят, че не знаят какво е “конфликт на интереси”. C. Защото в България няма воля за борба с корупцията по високите етажи на властта. D. Така е било писано.
Тук грешният отговор е само един. …А! Пропуснах да кажа, че буквалният превод на заглавието е “Помиярът милионер”.