>PR уроци II част

>Този пост няма връзка с предишния, но има връзка с ПР-а. Не съм чела нито една статия на покойната Васа Ганчева и изобщо не я познавам. Това, което се случи с нея обаче поставя наистина важни въпроси, на които като че никой не иска да отговори. Гледах репортажа със скрита камера за нея и той е повече от ясен. Проблемът е, че същото, което е правила тя, са правили и Иван и Андрей, а също и Нова телевизия, а също и повечето от медиите, които отразиха скандала, само че в далеч по-големи размери…А това, което всички те правят, е най-прост ПР. Проблемът на ПР-а е, че е неморален. Както и да го увъртаме, това е положението. ПР-ът е като рекламата – лъжлив, неискрен и подвеждащ, и нищо не може да се направи срещу това. Е, познавам и фирми (обикновено международни), които отказват да плащат на медиите, за да изпълнят ПР договорите си. Тогава? Ами тогава, ако работиш за такава фирма, изнамираш всичките си приятели по трасето и го удряш на молба. И…някои от тях наистина се оказват приятели. Няма друг начин.
Иначе разликата в един или друг подход е само в това доколко си директен, какъвто е случаят със скритата камера на Нова, и доколко си префинен и можеш да облечеш нещата в една по-различна форма като договор, фирма, ПР услуги и т.н.
Вторият важен въпрос е защо за обект на репортажа със скрита камера не беше избран някой друг, далеч по-известен от пострадалата журналист, главен редактор или собственик на медия? Хващам се на бас, че има случаи, от които щеше да стане страхотен материал! Дето се вика гилдията си ги знае поименно. Само че нещата са много комплицирани…Ами да, такива са.
И накрая, без да иска Вежди Рашидов, който може би имаше нещо друго предвид, всъщност каза самата истина: “Васа показа синдрома на медиите.” Показа го наистина. Парадоксът е, че самите медии доброволно и ентусиазирано участваха в показването. Дали въобще разбраха какво правят?